Труд
Автор:
Труд онлайн
Ако, подобно на Илон Мъск, сте мечтали за бъдеще, в което големи групи хора могат да живеят на Луната, вероятно ще останете разочаровани.
Въпреки че възможно е в малки стъклени топчета, разпръснати по лунната повърхност, да има трилиони паунда вода, учените смятат, че това няма да е достатъчно, за да поддържа голям град за дълго време, според проучване, публикувано в понеделник в списанието Frontiers in Space Technologies.
Мъск обяви през февруари, че неговата аерокосмическа компания, SpaceX, е пренасочила фокуса си от разработването на колония на Марс към „изграждането на саморазрастващ се град на Луната“, тъй като това би могло да се осъществи по-бързо – потенциално „за по-малко от 10 години“.
Това повдигна въпроса: „Е, колко голям град бихте могли да поддържате на Луната с този запас от вода? И отговорът беше много изненадващ“, заяви пред CNN водещият автор на проучването Мартин Елвис, старши астрофизик в Центъра за астрофизика на Харвард и Смитсониан.
Вземайки 1 милиард тона вода като „щедра“ оценка, Елвис и неговият колега, астрофизикът Джонатан Макдауъл, който понастоящем е почетен професор в Центъра за космически изследвания (SPARC) към Университета в Дърам, Великобритания, изчислиха колко дълго биха могли да оцелеят населени места с различен брой жители, ако използват водата за пиене, хигиена, отглеждане на храна, ракетно гориво и дори за дишане.
Те установиха, че население от 1 милион души, приблизително колкото е броят на жителите на шведската столица Стокхолм, би изчерпало запасите от вода за по-малко от две години и половина, според проучването.
Въпреки това, ако водата се рециклира ефективно, например при 98% степен на възстановяване на водата, каквато е постигнала Международната космическа станция, на град с 1 милион души би му отнело 100 години да я изчерпи. И „това зависи от това хората да бъдат много „добри“ по отношение на потреблението си на вода“, каза Елвис, включително „да използват винаги доста съмнителни тоалетни и да не перат дрехи“, а това поведение „е малко вероятно да бъде устойчиво, бих казал“.
Те изчислиха, че малък град с около 100 000 жители — малко по-малко от броя на жителите на Санди Спрингс, Джорджия — би могъл да оцелее в продължение на 1 000 години, което „изглежда достатъчно дълго, за да бъде наречено устойчиво“.
Например, в Слънчевата система има „много вода“, включително вода в астероидния пояс и на луните на Сатурн, каза той. Така че може би в бъдеще хората на Луната биха могли да внасят „доставки на вода в количествата, необходими за издръжката на голямо население. Трудно е да си представим как практически да се направи това с настоящата технология, но в дългосрочен план може би ще е възможно.“
В краткосрочен план той предложи, че вместо град на Луната след 10 години, както предложи Мъск, „бих казал, че в рамките на 30 години може да имаме градче на Луната. Така бих превел думите на Илон“.
„Това е важно проучване. Смятам, че авторите са оказали ценна услуга, като са внесли малко реализъм в дискусията за дългосрочните планове за създаване на големи човешки селища на Луната“, заяви пред CNN астрономът Иън Кроуфорд, професор по планетарни науки и астробиология в Биркбек, Лондонски университет, който не е участвал в изследването.
„Лунно селище“ с 1 000 жители — приблизително толкова, колкото са хората, които прекарват зимата в Антарктида — би могло да бъде „относително безгрижно в използването на лунната вода“, отбелязват изследователите в проучването. Кроуфорд заяви, че в краткосрочен план вероятно има достатъчно вода на лунните полюси, за да се поддържат малки изследователски бази от този мащаб, „и мисля, че това ще бъде най-вероятното приложение през следващите десетилетия“. ”
Въпреки това той добави, че е „също така важно да се отбележи, че водният лед на лунните полюси представлява голям научен интерес и трябва да можем да го проучим както трябва, преди да бъде изкопан изцяло за вода“.
Ледът на Луната се е натрупал в продължение на милиарди години от момента на образуването му и „поради това съхранява химически и физически записи за средата, в която нашата Земя е съществувала през цялото това време и която е довела до развитието на живота на Земята“, заяви Симеон Барбър, старши научен сътрудник в Отворения университет на Великобритания, който търси вода на Луната.
Селското стопанство поставя най-голямо натоварване върху водните ресурси, като проучването използва оценката на Световната банка, според която за изхранването на един човек за един ден са необходими от два до пет тона вода, или от 2 000 до 5 000 литра. Начините за намаляване на потреблението на вода биха могли да включват преминаване към веганска диета, тъй като водата, необходима за производството на говеждо месо, е шест пъти повече от тази за соята, а за пилешкото месо – двойно повече, според проучването.
Въпреки това, дори ако хората оптимизират използването на вода, все още съществува „огромна несигурност колко вода всъщност има на Луната“, каза Макдауъл. „Но също така, колко лесно ще бъде да я извличаме?“
Макдауъл, който заяви, че „водата ще бъде златото на Слънчевата система“, добави, че има някои предположения, че в много студените, засенчени кратери съдържанието на вода може да е доста високо, „което би направило извличането ѝ относително лесно. Но в голяма част от района на Южния полюс може да има вода в следови количества сред скалите и това, дори и да се натрупа в големи количества, би било изключително трудно да се извлече от скалата.“
Барбър заяви, че „екстремният студ и продължителната тъмнина“ в тези региони ги превръщат в „негостоприемно място за роботи или хора. Водата не е под формата на кристално чисти, блестящи кубчета лед, които бихме могли да разтопим и да изпием; вероятно е смесена с коктейл от отровни химикали, които първо трябва да бъдат отстранени“.
