Според Михаил Стрелец, директор на конструкторското бюро „Сухой“, инженерите, разработващи руския изтребител от пето поколение Су-57, са се сблъскали със сериозни предизвикателства при намирането на баланс между ниската забележимост (стелт характеристиките), аеродинамичните показатели и структурната здравина. В интервю, публикувано от „Обединена авиостроителна корпорация“ (част от държавната корпорация „Ростех“), Стрелец посочва тези противоречиви изисквания като основни трудности при създаването на самолета. Той обяснява, че екипът е трябвало да намери решения, които да запазят летателните характеристики на изтребителя, като същевременно намалят радиолокационната му забележимост и осигурят здравината на конструкцията, необходима за изпълнение на сложни маневри, пише Military Watch Magazine.
„За да постигнем високите експлоатационни характеристики на Су-57, трябваше да решим редица сложни конструкторски и организационни задачи“, казва Стрелец. „Осигурихме високите показатели на самолета, като балансирахме противоречивите изисквания за ниска забележимост, аеродинамика и структурна здравина чрез търсене на оптимални конструктивни решения.“
Стрелец определя комбинацията от ниска забележимост, високи летателни характеристики и многофункционално бордово оборудване като едни от ключовите характеристики на изтребителя. Той също така подчертава способността му да провежда операции в режим на скрытност (стелт) срещу въздушни и наземни цели, което отразява предназначението на Су-57 като многоцелеви боен самолет, а не просто като платформа, специализирана единствено за постигане на превъзходство във въздуха. Конструкцията съчетава елементи за намаляване на откриваемостта с маневреността и характеристиките, характерни за семейството самолети Су-27 („Flanker“), разработени по-рано от „Сухой“. Оформянето на самолета с цел намаляване на радиолокационните отражения може да ограничи аеродинамичния дизайн, докато вътрешните оръжейни отсеци, специализираните материали и другите средства за намаляване на забележимостта налагат допълнителни структурни и инженерни изисквания – което представлява основно предизвикателство за създателите на изтребители от пето поколение. Следователно, разработката на Су-57 е изисквала интегрирането на няколко сложни конструктивни цели в рамките на един планер.
Руската програма за създаване на Су-57 се възползва значително от над десетилетие научноизследователска и развойна дейност в Съветския съюз. В рамките на проекта „МиГ 1.42“ е бил разработен много по-амбициозен изтребител от пето поколение, чието проектиране е било завършено и за който е бил планиран първи полет през 1993–1994 г. – събитие, което не се осъществява поради разпадането на свръхдържавата. Разпадането на СССР и последвалият почти пълен срив на руската икономика доведоха до забавяне от близо 25 години в усилията за въвеждане на изтребители от пето поколение на въоръжение в значителен мащаб. Въпреки това, през последните години програмата за Су-57 отбеляза значителен напредък – производственият обем нарасна осезаемо, което позволи стартирането на износ, а степента, в която самолетът е преминал бойни изпитания в украинския театър на военните действия, далеч надхвърля тази на всеки друг тип изтребител от същото поколение.
Бойните действия в Украйна включват задачи по потискане на противовъздушната отбрана, въздушни боеве, операции в силно защитено вражеско въздушно пространство, както и изпълнение на мисии с използване на високоточно оръжие. Натрупаният боен опит доведе до поетапни модификации в конструкцията; при образци от скорошното производство се наблюдават допълнителни отвори по корпуса, свързани със сензори за предупреждение за ракетна атака и други защитни функции. Су-57 е проектиран така, че да разчита на обширна мрежа от активни и пасивни сензори, вместо само на един радар за осигуряване на ситуационна осведоменост. Неговата многофункционална интегрирана радиоелектронна система „Ш121“ включва семейството радари „Н036 Белка“, като същевременно самолетът използва и оптико-електронни системи, както и разпределени сензори. В своята съвкупност тези системи имат за цел да предоставят на пилота по-пълна картина на бойното пространство, отколкото би било възможно при използването единствено на конвенционален радар, насочен напред.