Труд
Автор:
Ирен Делчева
Космосът е върхът на военно-отбранителната индустрия, а ние единствени в ЕС не сме член на Европейската космическа агенция
Изразходваха се пари за купуване на готови системи и оръжие, а не се инвестираше в наши разработки
Преди дни пети кораб беше ударен от дронове до българския бряг. Трафикът в Черно море става все по-рисков, заплахите за националната сигурност - все по-големи. Готова ли е България да се защити и къде сме технологично в модерната отбрана питаме експерта Камен Илиев.
- Г-н Илиев, България има ли стратегия за национална сигурност и трябва ли тя да бъде актуализирана във връзка с всичко, което се случва в Черно море до границите ни?
- Националната сигурност е доста широко понятие и БАН е специализирана организация, която се занимава с научни и технологични въпроси, които рефлектират върху националната сигурност. Тя включва много неща - човешкия фактор, състоянието на въоръжените сили, икономически и много други проблеми. Някое от предишните правителства събираше работни групи за актуализиране стратегията по национална сигурност. Има годишни доклади, където представители на БАН участват.
- Страната ни готова ли е технологично да посрещне днешните предизвикателства?
- България е изостанала технологично, защото въпросите, свързани с националната сигурност, бяха извадени от приоритетите на всички държавни институции, включително и на БАН. Този въпрос беше подценяван и донякъде беше затворен в тясно ведомствени интереси, свързани най-вече с Министерство на отбраната, както и на Министерството на вътрешните работи, чиято основна задача и дейност като силови ведомства е сигурността. Като цяло сигурността в областта на научните изследвания и технологии беше занемарена и подценена. България беше страна, която имаше значителни постижения и капацитет в тази област, но всичко беше сведено до една минимално съществуваща среда от хора, оборудване и инфраструктура, които биха могли да бъдат системно използвани в интерес на националната сигурност, което беше голяма грешка. Това се вижда и през бюджета на МО и МВР. Основно се изразходваха пари за купуване на готови системи и оръжие, а не се инвестираше в това да се разработват или най-малкото да се проучват и анализират тези стратегически направления, които по един или друг начин в момента са важни за националната сигурност. Най-фрапантният пример е с безпилотните летателни средства. Имахме възможност през 2003 - 2005 г. да посетим САЩ и да се запознаем още тогава с техните стратегически документи, които определяха, че технологиите, които включват и безпилотни летателни апарати ще бъдат доминиращи в следващите 20 г. Сега виждате, че тези стратегически изследвания се реализират във войната в Украйна, в Залива, в други войни, които се водят със съвършено нови системи оръжия. Дроновете по принцип не бяха създадени да се използват във военната област, но се видя, че приложението им там е доминиращо в момента.
- А България може ли да навакса пропуснатото в тази област?
- Не, защото технологично производството на дронове е усвоено вече от достатъчно много държави. Това, което можем да направим в момента е да сключим договори, да използваме ноу-хау, патенти, за да произвеждаме редица типове дронове в кооперация с водещи производители. Добър пример за това е Турция. Ако си спомняте, в началото на войната тя доставяше в Украйна дронове. Сега се случва обратното - Украйна е в състояние вече да доставя технологии и инженерингови услуги за тази цел. Развитието им, когато има военни действия и се използват практически е много голямо и в този аспект ние трябва да търсим изключително сериозно сътрудничество и активна коооперация в рамките на съюзите, в които участваме. Една от големите ни грешки беше, че България като член и на НАТО, и на ЕС никога не беше достатъчно активна в участие и международно коопериране в програмите, свързани със сигурност и обрана. Това беше фатално и се отрази както на нашия военно-промишлен комплекс, така и на системата ни за сигурност. Сега де факто, въпреки всички политически декларации, че имаме фирми на световно ниво, те могат да произведат ограничено количество бройки, които не могат да покрият определени потребностите от локални и регионални заплахи, камо ли при по- сериозни конфликти, каквито наблюдаваме в момента.
- Преди дни пети кораб беше ударен от дронове близо до българския бряг. Черно море ли е вратата, през която може да стане пробив в националната ни сигурност и то ли е основният приоритет за сигурността ни в момента?
- Да, то е приоритетът. Черно море е вратата, за която ние като държава трябва да се грижим и да защитаваме. Това не касае никой друг. Не е въпрос на европейска, а на българска политика. Това трябва за всички политически партии да е първа точка. Черно море е потенциална среда за заплаха. И затова трябва да има специална национална доктрина за ролята и мястото му за защитата на нашата държава. Човек без да е геополитик може да види, че няма друго място, от което България би могла да бъде уязвена и да пострада от всякакъв вид заплахи. И изобщо не става въпрос само за военни аспекти, а и за социални, икономически, транспортни, енергийни. БАН е водеща организация по изследването на Черно море. Институтът по океанология осигурява основният поток от данни за ЕС, има изключително сериозен Център по хидро- и аеродинамика. Съществуват и други звена, които трябва да се интегрират с университетите и лабораториите, които са на брега на Черно море, като Националното военноморско училище. Тези хора са на първа линия там. Би трябвало България по най-бърз начин ефективно да осигури необходимите ресурси и след експертиза този въпрос да бъде решен. В момента има европейска стратегия, която е разработена и която е насочена към това, че ние ще бъдем подпомогнати и това е много важно. Но би следвало ние да сме водещи и да се активните в тази посока.
- Ефективна ли е енергийната ни сигурност?
- Мисля, че България има заложен добре изграден модел на енергийна система, който доста хора се опитваха да повредят или да го използват немарливо. Но мисля, че в момента нещата вървят в положителна посока. Наскоро беше публикувано, че скоро ще бъде възстановен изключителният капацитет на ВЕЦ Чаира, който е уникално съоръжение. Това ще бъде много стабилизиращ елемент в цялата мрежа. Положителен факт е, че частният бизнес бе допуснат да участва в съхранението на енергията, което позволи изграждането на значителни мощности в кратки срокове, без да се изразходва публичен ресурс. Оттук нататък е въпрос на прогнози и разчети, има достатъчно сериозни специалисти, които могат да направят няколко модела за развитието на енергетиката в България. Те могат да бъдат оптимални и да съответстват на това, което ни е необходимо. България е била водеща в енергийно отношение в региона и имаме всички условия да продължим да бъдем. Енергетиката е ключов фактор за оцеляване. Част от това, че Украйна успява да оцелее, се дължи и на енергийната ù система.
- Доколко са важни космическите технологии за сигурността на България?
- Космосът е върхът на пирамидата на военно-отбранителната индустрия. Беше обявено с решение на НАТО и с други доктринални документи, че тази сфера ще става все по-важна. Както виждате и сега като се спре за няколко дни „Старлинк“ нещата се усложняват безкрайно за този, който не може да ползва космическите технологии. Що се отнася до България, то тя повече от 40 години празнува поредната годишнина от нашето славно минало, а е последната страна в ЕС, която не е член на Европейската космическа агенция. Кипър е член и там се изгради ключова инфраструктура за приемане на спътникови данни, която ще играе сериозна роля в цялата европейска отбранителна система. А в България липсва професионален анализ, има абсолютно хаотична политика. Никой не може да ми обясни как се планират средства без абсолютен експертен потенциал на ниво публична и държавна администрация, която трябва в момента да води разговори и да определи кои са приоритетите на страната. Огромен е проблемът с кадровото осигуряване на хората. Нали си давате сметка, че за един софтуер от специалист са необходими между 1 и 3 г. да се изгради, а за Космоса това са между 5 и 10 г. минимум и то, ако се работи в среда, в която има възможност за развитие. Космосът не може да бъде развиван само през бизнеса, защото държавата трябва да гарантира определени условия, където да се участва в космически програми, разбира се, ако не решим, че сме толкова мощна държава и ще развиваме сами космически технологии.
- Кои са основните космически приоритети, свързани със сигурността?
- Първо - това е наблюдението на Земята. Сега се изгражда така нареченият government service или държавни услуги, които ще трябва да осигурят необходимата разузнавателна информация за службите на европейските държави. В момента ние зависим 80% от възможностите и капацитета на американските космически програми. Колкото е бюджетът на НАСА за технически изследвания, толкова е бюджетът и на Пентагона, което само по себе си прави Европа като едно джудже във военната област и това се видя много ясно в Украйна. Ако има нещо, от което ние стратегически не може да бъдем независими от САЩ, това са техните системи в Космоса, от които идва цялата оперативна и разузнавателна информация. Второто нещо е системата за реализация и там може да се каже, че Европа има пълна самостоятелност чрез „Галилео“, където има и военен канал, който се използва за много прецизно позициониране, необходимо за водене на военни действия. И третият стълб са комуникациите, където Европа тепърва трябва да изгражда система, за да може да ги осигури, така че да са надеждни, за да може да се използват и за военни цели, дипломатически и всякакъв вид услуги, свързани с общата европейска отбрана. Тези три стълба са стратегически плюс. Четвъртият, който е основата на космическата дейност е извеждането в Космоса толкова евтино и бързо, колкото ракетите на Илон Мъск го правят. Един килограм товар на Мъск в момента струва между 2000 и 3000 долара. Един товар на Европейската космическа агенция е десетки пъти повече, което ни прави неконкурентоспособни. Европа има уникален научно-технически потенциал, но той е разпокъсан, парцелиран между отделни държави, понякога с конкуриращи се интереси. Европа има чудесна цивилна програма за наблюдение на Земята - „Коперник“, която е много успешна. Тя се разви през последните 15 г., но не знам дали за разработване на програма за военните цели в Космоса ще имаме 15 г. Тук е необходима спешно стресова тестова или пилотна програма, която да компенсира изоставането и да осигури на Европа така желаната автономност.
- България има ли някакво участие в зараждащата се космическа военна програма в Европа?
- България може да ползва резултатите от нея, но не участваме в създаването на ноу-хау и продукти. Технологично ние изоставаме, защото нямаме достъп до тези програми, до тези колективи, защото не сме член на Европейската космическа агенция. Това е пропастта, която се отваря между нас и страни, които бяха в технологично отношение далеч зад България преди 30 и повече години.
- Защо страната ни единствена в ЕС не е член на Европейската космическа агенция?
- Ако се разровите, сама ще откриете отговора. Кой е отговарял през 2005 г., когато са договаряни условията, кой през следващия период не е подписал споразумение, кой след това, когато трябваше да се подпише договорът, се отказа. За всичко това си има документи и точно определени хора, знае се. Какви са причините е тема на друг разговор, но мога да ви кажа, че са геополитически. За да бъда още по-ясен ще кажа, че не ни е пречела Русия, защото преди войната тя и Европейската космическа агенция имаха много общи мощни програми за усвояване на Космоса.
- Заложник ли е националната ни сигурност на вътрешно политически борби?
- Не мисля, че е заложник. По-скоро липсват основите на националната идея, тези важни фактори, към които България трябва да се стреми. И поколението, което отглеждаме, трябва да бъде възпитавано в тези идеали, цели. Това са основите на българската държава и никой не може да посяга на тях. Това е важно и това липсва. Политическата ни класа е длъжник в това отношение.
Камен Илиев е експерт с 40-годишен опит в областта на космическите изследвания и технологии, националната сигурност и отбрана, трансфера на технологии и бизнес развитие. Професионалната му кариера преминава през различни експертни и управленски позиции в МО и БАН. В момента е директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН. Член е на Управителния съвет на Асоциацията за използването на космическите технологии в полза на обществото (EURISY) към Европейската космическа агенция, както и на Програмния комитет “Гражданска сигурност за обществото” на Програмата “Хоризонт Европа”.
