Труд
Автор:
Труд онлайн
В неделя крайната десница в Германия спечели поредните регионални избори. В Мекленбург-Предна Померания тя получи близо 40% от гласовете. Франция се подготвя за бюджетни съкращения и увеличаване на приходите с общ ефект от 54 млрд. евро – мярка, която може допълнително да отслаби и без това разклатения европейски социален модел, пише Оуен Джоунс в The Guardian, цитиран от портала за новини и анализи obektivno.bg.
А на Общото събрание на ООН Доналд Тръмп отново заплаши да „унищожи“ Иран. В същото време четвъртата неуспешна западна война срещу мюсюлманска държава през този век вече увеличи разходите за гориво на американците с над 100 млрд. долара.
Този резултат е безспорен. Истинският спор е за причините. И тук десницата от години печели битката.
Нейното обяснение е просто: Западът се разпада заради мигрантите, мюсюлманите, транс хората, „уок“ културата и „дълбоката държава“.
Когато казах на приятели, че пиша книга, наречена „Падението на Запада: как се случи“, някои от тях се пошегуваха, че съм се превърнал в Лиз Тръс. Британската премиерка, която беше надживяна на поста си от една маруля, по-късно написа книга със заглавие „Десет години, за да спасим Запада“.
Моята версия е друга.
Западът е в упадък, защото след края на Студената война неговите елити решиха, че са спечелили окончателно. И направиха две големи грешки.
Първо, приеха икономически модел, при който все по-голяма част от богатството се концентрира в ръцете на най-богатите.
Второ, повярваха, че западната военна мощ е практически неограничена и че с нея могат да променят политическия ред в мюсюлманския свят.
И двете убеждения бяха много удобни за хората, които печелеха от тях. Резултатът днес е очевиден: икономика, която вече не осигурява постоянно подобрение на жизнения стандарт и обществените услуги, и поредица от военни интервенции, завършили с поражения или унижение – в Кабул, Багдад, Триполи и сега в района на Ормузкия проток. Международното влияние на Запада също отслабна.
Претенциите му за морално превъзходство бяха сериозно подкопани, не на последно място заради действията на Израел в Газа, определяни като геноцид срещу палестинския народ.
А вътре в западните общества разочарованието и отчаянието от всичко това помогнаха за възхода на крайната десница.
Много хора предупреждаваха какво ще се случи. Но предупрежденията им почти не промениха нищо.
През пролетта на 1994 г. Уейн Мери, един от най-високопоставените политически служители в американското посолство в Москва, изпраща до Вашингтон секретна грама, в която предупреждава, че американската политика към Русия върви в опасна посока.
Мери едва ли може да бъде наречен радикал. Израства в земеделско селище в Оклахома, което – не е шега – се казва Кремъл, и изпитва възхищение към тогавашния руски президент Борис Елцин.
Но в продължение на две години той наблюдава отблизо как върху руините на съветската икономика Вашингтон, икономисти от Харвард и Международният валутен фонд налагат т.нар. „шокова терапия“ – стремителното превръщане на плановата икономика в нещо като казино.
Мери вижда какво се случва с обикновените хора. Започва да носи пари в джобовете си, за да ги дава на възрастни жени, които просят по улиците.
„Защото гладуваха“, казва ми той.
В своята грама Мери предупреждава, че „демократичните сили в Русия са в сериозни затруднения“ и че няма причина да се смята, че руската икономика е способна на бърза пазарна реформа.
Ако САЩ изберат „ролята на икономически мисионер вместо тази на истински партньор“, предупреждава той, това ще засили радикалните сили и ще възстанови „конфронтационните отношения между Русия и Запада“.
Както Мери ми каза по-късно: „Ние унищожаваме жизнения стандарт на работническата класа, а после очакваме тези хора да гласуват за нас.“
Отговорът на Вашингтон е да го превърне в нежелан човек.
Грамата му остава секретна близо 30 години и е публикувана едва в края на 2024 г.
Дотогава едно изследване вече е изчислило, че през годините на прехода в Русия са настъпили около 12,2 милиона смъртни случая над очакваното. Междувременно човекът, издигнал се от тези руини, вече три години воюва с Украйна.
Хората, които пренебрегват предупрежденията на Мери, не крият убежденията си. Русия трябва да се движи към „нашия начин на правене на нещата“, заявява Строуб Талбот, основният съветник на президента Бил Клинтън по руските въпроси. А когато това е определено като „нагло потвърждение на нашата доктрина за изключителност“, отговорът му е прост:
„Е, и? Това сме ние; това са САЩ. Ние сме изключителни.“ Това е един от основните структурни проблеми на света след Студената война. Той така и не изчезна. Колкото и убедителни да са доказателствата зад едно предупреждение, когато то се сблъска с интересите на западната власт, предупреждението отстъпва.
В продължение на две години пътувах от Багдад до Питсбърг и от Найроби до Рамала, докато работех по книгата си. Постепенно стана ясно, че опитът на Мери е по-скоро правило, отколкото изключение.
В интервю от 2005 г. американският дипломат Едмънд Макуилямс казва, че още през 1988 г. е предупреждавал, че политиката на Вашингтон в Афганистан „върви много, много зле“, докато американски оръжия се изливат към ислямистки фундаменталисти. Но над всичко стои една цел: победата над Съветския съюз.
Макуилямс твърди, че след предупрежденията му е бил изолиран, представян като психически нестабилен, алкохолик и гей, а след това е бил преназначен.
И не само той предупреждава. Още през 1987 г. анализатори на ЦРУ предвиждат, че ако ислямистки режим победи, той може да наследи „планина от оръжия“ и да ги използва за въоръжаване или обучение на ислямистки бойци в други страни. Оръжията обаче продължават да се доставят.
Същото усещане за триумф постепенно завладява и западната икономика. Проблемът не е, че западните икономики са останали без богатство. Проблемът е, че все по-често са организирани така, че да го извличат, вместо да го инвестират.
Според икономиста Мариана Мацукато 80% от финансовите потоци във Великобритания се връщат обратно във финансите, застраховането и недвижимите имоти.
Западните икономики стават все по-добри в това да възнаграждават собствеността и все по-лоши в изграждането на производителната основа, от която зависи просперитетът.
В началото на 2007 г. високопоставен служител на Световната банка предупреждава своя приятел, икономиста Ха-Джун Чанг, че се задава огромна криза.
Доказателството му е неговата чистачка, за която подозира, че е без документи: тя има ипотека за 300 000 долара. Заплатите почти не растат и това е прикрито с евтин кредит – „нека ядат кредит“, както обобщава модела един икономист. Но тази фасада всеки момент ще се разпадне.
Когато финансовата криза идва, тя би трябвало да сложи край на този провален икономически модел. Вместо това обикновените хора са принудени да платят за неговото спасяване – чрез орязване на социалните разходи и отслабване на обществените услуги.
Накъде може да доведе този хаотичен упадък е плашещ въпрос. Израелската кампания в Газа, която определям като геноцид срещу палестинския народ, нормализира това, което виждам като безгранично насилие и безчовечие.
Тръмпизмът пренасочва реториката и институциите на „войната срещу терора“ към вътрешното политическо несъгласие. Авторитаризмът и варварството вече изглеждат напълно възможни сценарии за бъдещето. Но има и друга възможност.
Левицата може да предложи различно обяснение на случващото се: че именно безкрайният и неконтролиран стремеж на западните елити към богатство и власт – както у дома, така и в чужбина – ни доведе дотук.
И че задачата е да възстановим онова, което Маргарет Тачър се стремеше да разруши: обществото.
Да инвестираме богатството, което всички заедно създаваме. Или, както ми каза човекът, написал онази отдавна забравената грама: „Да спрем да сриваме жизнения стандарт на хората, а после да очакваме от тях да гласуват за нас“.
