Франция фалира

За последните 50 години Франция не е имала бюджетен излишък. Всяка година от последния половин век държавата харчи повече, отколкото може да си позволи след като събере данъците. Същевременно, държавата e с едни от най-високите данъци в Европа.

Днес обаче се оказа, че Франция най-накрая трябва да заплати сметката за всички тези години, през които нейните граждани са живеели “на кредит”. Ситуацията силно наподобява тази на Гърция по време на финансовата криза през 2009 година и наближава моментът, в който френското правителство или трябва да предприеме радикални мерки, или да се стигне до фалит. Как обаче се стигна до тук?

Днес дългът на държавата е 114% от БВП-то. През 2024 лихвата върху дълга се е увеличила с 6 милиарда евро. До края на 2025 година се очаква Франция да плати поне 60 милиарда евро. Счита се, че до 2029 година може да достигне 100 милиарда евро. Дългът все още расте - а с него и лихвите. През цялото това време държавата не може да спре да натрупва дефицити, които са над 3-те процента, изисквани от Европейския съюз. Дори 2022 година, когато ковид пандемията отшумя, те имаха 4,7% дефицит, а 2023 - 5,4%.

Още по-лошо за Франция, тяхното БВП расте с разочароващи темпове и след лекото увеличение от 2,5% след ковид, през 2023 година Франция е имала растеж с едва 0,8%. Когато икономиката и съответно приходите от данъци не се увеличават, държавата тегли заеми за да осъществи своите разходи.

Проблемът, разбира се, се корени и във френската опозиция към намаляване на разходите. Всеки път когато Франция призове за рязане на някой бюджет или социална програма, по улиците се намират хиляди французи, които са готови на бунт ако идеята се осъществи. Известните протести на “жълтите жилетки” пък бяха за намаляване на данъчната тежест върху ниската и средна класа, с което намалиха още данъчните приходи на държавата. През това време френските пенсии са вързани към цената на живота и автоматично се вдигат с инфлацията - само между 2023 и 2024 социалните разходи са се увеличили с 10%. При средна възраст от 42,3 години, тежестта на пенсионерите върху бюджета само ще продължи да се увеличава.

Бързо растящ дълг, опасност от дългова спирала, икономика, която не се движи и народ, който отказва всякакви мерки за финансова отговорност. Рецепта за истински апокалипсис, но докато гръцкия беше достатъчно малък, надали Германия може просто да се намеси и да реши проблемите на 68 милиона французи с 3 трилиона БВП. Какъв план има тогава Макрон да предотврати катастрофата?

Планът се нарича Франсоа Бейру. По-точно, премиерът на Франция, който беше третият премиер, назначен от Макрон с цел да намери някакъв начин за постигане на компромис. Бейру обяви своята идея още миналата седмица с гръмкото заглавие - “моментът на истината”. Той предлага пакет от мерки, свързан с намаляване на публичните разходи, намаляване на държавните служители, на разходите на местното правителство, увеличение на данъци на най-богатите и замразяване на бюджета за поне една година.

Най-любопитно е може би предложението му да се елиминират два почивни дни от годината. Бейру предлага вече да не е почивен ден понеделник след Великден и 8-ми май, което е денят за празнуване на края на втората световна война. Именно тази идея с елиминирането на почивните дни вече стана повод премиерът да попадне под критика от политици и народа.

На пръв поглед планът на Бейру изглежда радикален - ще бъдат уволнени 3000 държавни служители и много други служби няма да бъдат подновявани когато служител се пенсионира. Мерките трябва да спестят близо 42 милиарда евро. Дори обаче с този план, Франция трябва да измисли как да увеличи военните разходи за да съвпаднат с 5-те процента, които НАТО вече изисква. Това е само при положение ако бюджетът мине. Мишел Барние вече предложи радикален бюджет, но получи вот на недоверие и правителството падна.

Все пак, не бива да забравяме, че и френската революция е започнала до голяма степен и поради тежка финансова криза.