Труд
Автор:
Труд news
Снимка на кораба HS DIGNITY при преминаването му през Босфора. Плавателният съд потъна източно от с. Крапец след удар с дрон.
Последваха обвинения срещу Русия. Украинските власти посочиха Москва като извършител, а българският премиер Румен Радев заяви, че резултатът от атаките е в полза на Руската федерация. Същевременно той призна, че няма категорични доказателства за произхода на дроновете.
Русия отрича участие.
Междувременно се появи ново съществено обстоятелство. Според информация, съобщена от българските власти, двата кораба, атакувани на 13 октомври - Chelsea 3 и HS Dignity - са плавали без товар. Вторият е пътувал към румънското пристанище Браила, където е трябвало да натовари слънчоглед.
Този факт не доказва кой е извършил нападенията. Но променя въпроса за възможните мотиви.
Ако корабите са били предварително избрани като цели, непосредствената задача не е могла да бъде унищожаването на товар, който се намира на борда им.
Възможно е да е търсено прекъсване на бъдещи превози, създаване на несигурност по международните търговски маршрути или политически ефект от нападенията в близост до държава от НАТО.
Така възниква основният въпрос: става ли дума за руска операция, насочена към дестабилизиране на корабоплаването в западната част на Черно море, или за провокация, предназначена да бъде приписана на Москва и да предизвика международна реакция срещу нея?
Четири кораба, различни собственици и противоположни маршрути
На 6 октомври, около 70 морски мили източно от Бяла, са атакувани товарните кораби Alfa Watan и Able.
Alfa Watan (IMO 7510884), плаващ под флага на Того, е собственост на компания, регистрирана в турския град Мерсин. Корабът е построен през 1976 г. и има товароподемност около 3160 тона.
Според сведения на специализирани морски източници той е превозвал сол от египетското пристанище Ел Ариш към делтата на Дунав. Последната му обявена дестинация е румънското пристанище Сулина. Информацията за товара обаче не е окончателно потвърдена с публично достъпна товарителница. Корабът потъва след нападението. Десетчленният му екипаж остава в неизвестност.
Другият кораб, Able (IMO 9001136), плава под флага на Палау. Според корабните регистри е свързан с базираната в Истанбул Ocean Eagle Shipping & Trading.
Той е превозвал пшеница от румънското пристанище Галац към Истанбул. След атаката на борда избухва пожар, но всички 18 моряци са спасени.
Двата кораба се движат в противоположни направления - единият към дунавските пристанища, другият към Турция.
Това е съществено обстоятелство. То не подкрепя непосредствено версията за нападение само срещу кораби, които доставят товари за Украйна, нито само срещу съдове, превозващи товари от дунавския регион.
На 13 октомври следват нови два удара, този път значително по-близо до българското крайбрежие.
Първият атакуван кораб е Chelsea 3 (IMO 9361392), плаващ под малтийски флаг. Той идва от турското пристанище Гиресун и се отправя към Джурджулещ, Молдова. На борда има седем украински и осем азербайджански моряци.
Според сведенията на екипажа корабът е поразен от три въздушни дрона. Всички моряци са спасени, като петима получават медицинска помощ за леки наранявания.
Вторият кораб е HS Dignity (IMO 9545912), плаващ под флага на Гвинея-Бисау. Той потъва източно от Крапец.
И в двата случая от 13 октомври става дума за търговски кораби, свързани с дунавските пристанища. Но не е установено дали имат общи контрагенти или други икономически връзки.
За разлика от първите два кораба, за които има сведения за превозвани товари, и двата съда от второто нападение са били празни.
Това е съществената нова разлика между двете двойки нападения.
Два празни кораба. Какво означава това?
Информацията, че Chelsea 3 и HS Dignity са плавали без товар, насочва вниманието към самите кораби, техните маршрути и бъдещи търговски операции.
Особено интересен е случаят с HS Dignity. Според съобщеното от българските власти корабът е пътувал към Браила, за да натовари слънчоглед.
Следователно той не е превозвал товар, който би могъл да бъде унищожен при нападението, но е бил част от предстоящ търговски превоз.
Унищожаването на празен кораб също може да има икономически последствия. То прекъсва планираното му използване, причинява загуби на собственика и може да повиши разходите за застраховане и корабоплаване в района.
При версията за руска операция този факт не изключва стремеж към затрудняване на дунавската търговия.
При версията за операция под чужд флаг той е съвместим с предположението, че политическият ефект е бил по-важен от унищожаването на конкретен товар.
Но и в двата случая става дума за възможни обяснения, а не за доказателства.
Украинската връзка на Chelsea 3
Сред четирите действително атакувани кораба Chelsea 3 заслужава особено внимание.
Според специализирани корабни регистри съдът има украинска управленска връзка. Като мениджър е посочвана Black Sea Shipping Management, свързана с Одеса. Други бази данни посочват Star Sky Shipping Co Ltd като регистриран собственик.
Тук е необходимо разграничение.
В морското корабоплаване регистрираният собственик, техническият мениджър, операторът и крайният действителен собственик невинаги са едно и също лице.
Следователно украинската управленска връзка е подкрепена с публични сведения, но собствеността изисква допълнителна корпоративна проверка.
На 13 октомври Maritime.bg публикува и изявление на Евгени Золтиков, представен като собственик на Chelsea 3. Той заявява, че не знае кой е атакувал кораба и се опитва да провери информацията.
Това е важно свидетелство, защото непосредствено пострадалият корабособственик не потвърждава публичните обвинения срещу определена държава.
Украинската връзка на Chelsea 3 създава въпроси към двете основни хипотези.
Ако нападението е руско, тя би могла да има отношение към избора на целта.
Ако се разглежда версията за украинска провокация, трябва да се обясни защо сред атакуваните съдове има кораб с украинско управление и украински моряци.
Новата информация, че корабът е бил празен, не разрешава това противоречие. Тя само показва, че непосредственото унищожаване на превозван товар не е могло да бъде цел на нападението.
HS Dignity - собствеността и предстоящият товар
HS Dignity е другият важен кораб за изясняване на възможните мотиви.
Според специализирани морски справки регистрираният му собственик е компания на Маршаловите острови, а техническото управление е свързано с компания в Ливан.
В база данни MagicPort като регистриран собственик е посочена HS Maritime Dynasty SA, а като мениджър - GMZ Ship Management Co SA.
Тези сведения не установяват крайните физически лица, които контролират собствеността.
Корабът е плавал от Мостаганем, Алжир, към Браила, Румъния.
Новата информация, че е бил празен и е пътувал за товарене на слънчоглед, насочва разследването към предстоящата търговска операция.
Кой е бил изпращачът на слънчогледа?
Кой е трябвало да получи товара?
Към кое пристанище е било планирано следващото плаване?
Има ли връзка между този превоз и определени руски, украински или други икономически интереси?
Това са въпроси, на които все още няма публично потвърдени отговори.
Без тях не може да се установи дали нападението е било свързано с конкретен търговски ангажимент.
Руска операция - каква би могла да бъде целта?
Първата хипотеза е, че Русия провежда целенасочена операция за нарушаване на корабоплаването в западната част на Черно море.
Подобна стратегия би могла да има икономически и военни цели.
Дунавските пристанища придобиха особено значение за украинската търговия след началото на войната. Нарушаването на морските подходи към тях може да увеличи транспортните разходи, да повиши застрахователните премии и да затрудни движението на товари.
Новият факт за празните кораби не противоречи на тази хипотеза.
Нападението срещу кораб, който отива да натовари слънчоглед, може да прекъсне бъдещ превоз, независимо че в момента на удара на борда няма товар.
Възможна е и по-широка цел - създаване на несигурност за международното корабоплаване непосредствено до държави от НАТО.
Но тази хипотеза трябва да обясни и други обстоятелства.
Защо са атакувани кораби с турски търговски връзки, при положение че Анкара поддържа значими икономически и дипломатически отношения с Москва?
Защо са поразени два празни кораба, ако непосредствената цел е била унищожаване на конкретни търговски товари?
Възможният отговор е, че целта е било самото корабоплаване, а не отделният товар.
Но подобно обяснение остава предположение, докато не бъде подкрепено с доказателства за избора на целите и произхода на оръжията.
Украинска провокация - възможен ли е друг замисъл?
Втората хипотеза е за операция под чужд флаг - нападения, извършени от една страна, но предназначени да бъдат приписани на друга.
В конкретния случай предполагаемата политическа цел би могла да бъде представянето на Русия като непосредствена заплаха за международното търговско корабоплаване край държави от НАТО.
Подобен сценарий би могъл да доведе до засилен дипломатически натиск върху Москва, нови санкционни инициативи и искания за по-активно участие на НАТО в наблюдението и защитата на западната част на Черно море.
Информацията, че последните два атакувани кораба са били празни, е съвместима с подобна хипотеза.
Ако основната цел е политическа, унищожаването на конкретен товар може да няма съществено значение.
Но от това не следва, че нападенията са били организирани като провокация.
Украйна разполага с развити надводни морски дронове и има документиран опит в използването им срещу руски военноморски цели. Развива и подводни безекипажни системи.
Наличието на такива технологии обаче доказва само техническа възможност.
Не доказва, че украински апарати са участвали в нападенията край България, още по-малко че е съществувало намерение отговорността да бъде приписана на Русия.
Освен това тази хипотеза трябва да обясни нападението срещу Chelsea 3, който има украинска управленска връзка.
Следователно версията за провокация е допустима като предмет на разследване, но засега няма публични доказателства, които да я превръщат в установен факт.
Турската връзка и възможното напрежение между Москва и Анкара
Особено интересен е турският фактор. Alfa Watan и Able имат установени връзки с турски корабни компании.
Турция е член на НАТО, но запазва самостоятелна позиция по редица въпроси, свързани с войната в Украйна.
Анкара поддържа икономически и енергийни отношения с Русия, сътрудничи с Украйна в определени области и продължава да играе посредническа роля между двете страни.
Турция контролира преминаването през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо. Това є придава особено значение за военноморския баланс в Черно море.
Ако Русия бъде възприета като отговорна за нападения срещу кораби, свързани с турски компании, това би могло да създаде дипломатическо напрежение между Москва и Анкара.
При хипотетична операция под чужд флаг подобен ефект би могъл да бъде една от търсените цели.
Но има и съществен контрааргумент. Турските корабни компании имат широко участие в черноморската търговия. Затова присъствието на два свързани с тях кораба сред атакуваните не доказва целенасочен подбор.
Не е установено и че нападенията са предизвикали съществена промяна в официалната турска политика спрямо Русия.
Турската връзка следователно е важна за разследването, но сама по себе си не доказва провокационен замисъл.
Кой печели от нападенията?
Това е неизбежният политически въпрос.
Русия би могла да има икономически и военен интерес от затрудняването на търговските маршрути, обслужващи украинската икономика.
Украйна би могла да извлече дипломатическа полза от засилването на международния натиск върху Москва, ако Русия бъде възприета като извършител.
Възможно е и други участници да имат интерес от повишаване на напрежението в Черно море. Но политическата полза не доказва авторството.
Една държава може да извлече предимство от действия, които не е организирала. Възможно е и извършителят да предизвика последствия, които не е предвиждал.
Затова въпросът “Кой печели?” може да помогне за формулирането на разследващи версии, но не може да замести установяването на фактите.
Въпросителният знак остава
Четири атакувани кораба, два потънали съда, различни собственици, противоположни маршрути, турски и украински търговски връзки и международни обвинения срещу Русия.
Това е картината, която се очертава от наличните публични данни.
Версията за руска операция има възможно военно и икономическо обяснение.
Версията за украинска провокация, целяща международно дискредитиране на Москва и евентуално влошаване на отношенията є с Анкара, също може да бъде формулирана като разследваща хипотеза.
Но нито една от двете не е доказана.
Първоначалното погрешно идентифициране на Azov Concord като потънал кораб е показателно предупреждение колко лесно една неточна информация може да промени логиката на цялото разследване.
В условията на война опасността политическите заключения да изпреварят фактите е особено голяма.
Затова най-важният въпрос не е коя страна би могла да спечели от нападенията, а коя действително ги е извършила.
Докато отговорът не бъде подкрепен с проверими доказателства, въпросителният знак в заглавието остава необходим.
Първоначално няколко български и румънски медии съобщиха, че потъналият край Крапец кораб е Azov Concord.
Информацията се оказа погрешна.
Впоследствие специализираният портал Maritime.bg, позовавайки се на няколко институционални източника, идентифицира потъналия кораб като HS Dignity. Същата идентификация беше потвърдена и от Reuters и Associated Press.
Azov Concord всъщност е участвал в спасителната операция, като е приел на борда си четирима моряци от потъналия съд. Пети е спасен от датския кораб Skandi Asserter.
Корекцията има съществено значение за анализа.
Azov Concord има документирана история на посещения в руски пристанища, включително Мариупол през 2022 г. Погрешното му представяне като атакуван кораб би могло да създаде невярна представа за мотивите на нападението.
Този случай показва колко лесно една неточна идентификация може да доведе до неправилни заключения за собствеността, товарите и възможните политически интереси.
Първият въпрос е за действителната собственост на четирите кораба. Не само формалните компании от корабните регистри, но и лицата, които ги контролират.
Вторият е за товарите и предстоящите търговски операции. Особено важно е да се установи кой е възложил бъдещото товарене на слънчоглед на HS Dignity и накъде е трябвало да отплава корабът след това.
Третият е за търговските връзки. Имат ли корабите общи контрагенти, предишни операции с руски или украински компании или отношения с дружества, засегнати от санкции?
Четвъртият е за техническите доказателства. Какви останки от дронове са открити, какъв е характерът на пораженията и могат ли радарните, навигационните и други записи да установят посоката на атаките?
Петият е за предварителната информация на нападателите. Знаели ли са те, че последните два кораба са празни, и имало ли е значение това за избора им като цели?
Шестият е за международната проверка. Каква информация притежават България, Румъния и Турция и съвпадат ли оценките на техните компетентни органи?
Без отговори на тези въпроси всяко категорично заключение за извършителя ще изпреварва доказателствата.
Анализът е подготвен с участието на AI - Chat-GPT
