Трябва да изградим повече български фирми, които създават собствени продукти

Това е много по-трудно от класическата политика „дайте да привлечем инвеститор“

Да се паникьосваме всеки път, когато външен инвеститор затвори нещо в България е мислене от предишния ни етап на развитие.
Покрай новините за Bosch отново започна познатият разговор: защо България не може да привлича повече чужди инвестиции, защо губим конкурентоспособност като инвестиционна дестинация, много ли сме „скъпи“, както да направим за да ги „привлечем обратно“. Все същия много уморен дискурс.
Според мен самата отправна точка на този разговор е сбъркана. Истинският въпрос не е защо Bosch си тръгва, а защо след толкова години растеж все още толкова често говорим за себе си основно като за дестинация за чужди инвеститори.
България вече не трябва да разсъждава като бедна държава, която тепърва трябва да се включи в глобалните производствени вериги.
България е държава със средни доходи, която се опитва да направи много по-трудния преход към групата на богатите икономики. А този преход не става чрез това номер едно приоритет да е привличането на чуждестранни инвеститори. Само за да може някой отвън да произвежда тук един или два компонента от краен продукт, чиято реална стойност се контролира и капитализира другаде. Плодовете, които България можеше да обере от това като икономика вече се изчерпиха.
Още повече, че този перманентен фокус върху външните инвеститори винаги завива в посоката колко голям проблем е, че вече не сме достатъчно „евтини“. Защото макар и да имаме ниски данъци, заплатите са се увеличили „много“. И това води към глупави и опасни за развитието на страната политики, като все по-масовия внос на евтин труд от трети страни.
Напълно погрешно мислене през 2026 г.
Този модел имаше своята роля. Чуждите инвестиции донесоха работни места, технологии, дисциплина, управленски практики и достъп до пазари. Проблемът не е, че сме привличали външни инвеститори. Проблемът е, ако продължаваме да мислим, че това трябва да бъде централната стратегия за развитие на България и занапред.
Когато основната ти роля е да бъдеш евтина локация за чуждо производство, ти улавяш малка част от стойността. Получаваш заплати, но обикновено по-ниски, част от местните разходи и някакви данъчни приходи. Но голямата стойност остава някъде другате. Там където се получава крайният продукт.
Едно е в България да се произвежда компонент за чужд продукт. Съвсем друго е в България да има фирма, която създава завършен продукт и го продава на света. Ако искаме да сме богата икономика, фокусът трябва постепенно да се измести точно натам.
Не как да върнем модела на евтиния труд.
Не как да убедим още един голям външен инвеститор да изнесе тук част от дейността си.
А как да изградим повече български фирми, които създават собствени продукти с висока добавена стойност.
Това е много по-трудно от класическата политика „дайте да привлечем инвеститор“. Но това е следващият етап. Всъщност трябваше да е вече настоящият етап.
Силно съветвам новата власт да мисли именно в тази (нова) посока. Как да създадем вътрешна среда, която ражда големи и глобално конкурентни български компании, среда, която развива цели производства и сектори с висока добавена стойност.
Помнете - бедните държави са тези, които се конкурират с „ниски разходи“ за инвеститорите, особено по линия на разходите за труд.
Богатите държави се конкурират с технологии, капитал, умения и институционална среда, които раждат качествени и собствени производства и продукти.