Труд
Автор:
Труд онлайн
Поредицата от земетресения, засегнала Адана и съседна Османие, отново насочи вниманието към активните разломни системи в Турция. Експертите подчертават необходимостта от внимателно наблюдение на последните трусове и посочват други региони, в които съществува риск от силни земетресения.
Всичко започна с трусове с магнитуд 4,8 и 4,9 в Адана, последвани от земетресение с магнитуд 5,2 в Османие. В интервю за CNN Turk геологът проф. Осман Бекташ отбеляза, че постепенното нарастване на магнитуда е тревожно, макар подобна сеизмична активност да се наблюдава в района още от 2023 г., без да е довела до катастрофално събитие.
Според Бекташ едно от възможните обяснения е, че разломът постепенно освобождава енергия чрез поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5. Той обаче добави, че настоящата серия изисква наблюдение, тъй като интензивността на трусовете е нараснала от по-слаби събития до земетресението с магнитуд 5,2, пише Turkey Today.
Последните трусове са свързани със същата тектонска система
Проф. Сюлейман Пампал заяви, че земетресенията в Адана и Османие са възникнали по разломи, принадлежащи към една и съща по-широка тектонска система, и не са неочаквани събития.
Според Пампал първото земетресение е станало южно от Саимбейли, близо до разлом, който той нарича разлом „Ярби“ (Yarbi), докато земетресението в Османие е свързано с друг разлом с посока изток-запад, намиращ се близо до Сумбаш.
Той посочи, че разломите в тази част на региона са активни и по принцип могат да генерират земетресения с магнитуд около 5–6, а не събития в диапазона 7-8.
Пампал обаче добави, че по-големият разлом „Ярби“ край Саимбейли потенциално би могъл да предизвика по-силно земетресение, ако се активизира. По-широкият район остава тектонично активен, отбеляза той, като там има множество разломи, способни да генерират земетресения с магнитуд 6 или по-висок.
На въпрос дали земетресения с магнитуд над 7 все още представляват заплаха за региона, Пампал отговори, че опасността съществува там, както и в цяла Турция. Той обърна специално внимание на части от Чукурова и северната част на Адана, изградени върху алувиални почви – рохкави седименти, отложени от реки, които могат да усилят трусовете при земетресение.
Пампал заяви, че подпочвените води и меките алувиални почви могат да засилят сеизмичното ускорение и да увеличат щетите, особено при тежки многоетажни сгради от стоманобетон.
Той подчерта, че при проектирането на сгради трябва да се отчитат почвените условия, и предупреди, че дори постройки, изпълнени според нормите, могат да бъдат изложени на допълнителни рискове, като например втечняване на почвата при неподходящ терен.
Втечняването на почвата настъпва, когато наситена с вода почва временно губи устойчивостта си по време на силни трусове; това кара почвата да се държи като течност, което може да дестабилизира сградите.
Regarding the recent tremors near Adana (21 September and today), the region sits in a complex zone between the EAF system to the east, the Ecemiş Fault Zone to the west, the Cyprus arc to the south, and a set of secondary structures inside and north of the Adana Basin. Observed history shows stronger (M6) seismic potential for the basin faults (Ceyhan–Karataş, İmamoğlu, Kozan and related structures) than for the Saimbeyli sector (M5-5.5). Both source areas can still shake Adana; the 1998-type basin earthquake (M 6.3) is a well-known documented local precedent for damaging shaking in the city and plain. Whether a stronger tremor actually happens in the short term is difficult to say. But be prepared, just in case.
— Frank Hoogerbeets (@hogrbe) October 4, 2026
Разломите в Мраморно море, Йедису и други зони остават обект на наблюдение
Пампал посочи и други райони в Турция, където все още съществуват значителни сеизмични празнини (участъци, в които отдавна не е имало силно земетресение).
Той отбеляза, че разломът Йедису, разположен между Ерзинджан и Карлъова, не се е активизирал от 1874 г. насам и би могъл да генерира земетресение с магнитуд между 7 и 7,5.
Вниманието е насочено и към разлома в централната част на Мраморно море, близо до европейския бряг на Истанбул. Пампал обясни, че разломът се намира на около 10–15 километра от брега и включва участък, който не се е разкъсвал от земетресението през 1766 г.
„Ако се активизира, знаем, че може да предизвика земетресение с магнитуд около 7. Това е и едно от местата, които в момента са изложени на най-голям риск“, каза той.
Той посочи още незасегнати от разкъсване сегменти, простиращи се от Челикхан към Бингьол, както и разломите Малатия и Оваджък, които според него също биха могли да генерират земетресения с магнитуд около 7.
Сред другите зони, които той открои, са активните разломи около Кайсери, разломът Еджемиш, простиращ се към Средиземно море, както и сеизмични празнини в Западна Турция – включително в района на Съндирги и разлома Памуккале близо до Денизли.
Пампал отбеляза, че поради активната тектонска обстановка в Турция опасността от земетресения не може да бъде ограничена до един-единствен регион, тъй като в страната съществуват множество разломни системи, способни да предизвикат разрушителни трусове.
