Разпространяват по целия свят истината за цар Самуил
Македонската българска емиграция се появява в Северна Америка след погрома на Илинденското въстание от 1903 г. и разпокъсването на Македония през 1913 година. Най-големите общности се установяват в САЩ и Канада. Българите са със силно развито национално самосъзнание и в новия свят те се интересуват живо от миналото на своя народ. По страниците на издаваните вестници са поместени десетки статии на тази тематика така, както тя им е разказвана от бащи и деди.
А когато през 1934 година Коминтернът в Москва налага тезата, за създаването на нова „македонска нация“, българските патриоти в Америка организират една от най-мащабните кампания за доказване абсурдността на тази доктрина. Тогава ЦК на „Македонската патриотична организация“ в гр. Индианаполис, САЩ публикува своето най-авторитетно издание – „Македонски Алманах“, в обем 476 страници, голям формат. Между 80 и 82 страница е поместана и обширната статия „Цар Самуил“.
Емиграцията я публикува, защото смята неговият живот и дело за едно от най-неопровежимите доказателства за българския национален характер на славянското население в Македония. Изданието е разпространено по целия свят – от САЩ, Канада, Бразилия и Аржентина, през Западна Европа до Австралия и Нова Зеландия.
Оригиналният текст е голям, поради това тук публикуваме само тази част, която се отнася до личността и делото на цар Самуил. Подробностите за войните водени с Византия, могат да се прочетат в Алманаха:
„....През 972 година византийският император е завладял източните български земи и превзел българската столица. Синовете на цар Петър (Борис II и Роман) били пленени и отведени в Цариград. Трагичните вести за нещастията, които сполетели източните български земи се разнесли със светкавична бързина из цяла Македония. Управителите на тамошните български области, между които първо място са заемали Самуил и неговите трима братя, успели да образуват мощен съюз, начело на който застанал благородният и умен Самуил....Двама от Самуиловите братя (Давид и Мойсей) геройски загинали в сраженията с византийските войски, а останалият им брат - Аарон, бил наказан със смърт по заповед на Самуил, защото влязъл в тайни преговори с гърците и агитирал за помирение с тях.
Македонски алманахъ - фототипно издание по повод 85-годишнината на оригинала, издаден през 1940 г. Издатели: Македонска патриотична организация в САЩ и Канада, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ и ТАНГРА ИК.
В едно кратко време Самуил е станал фактически ръководител на западното българско царство, въпреки че бил лишен от царско достойнство, за каквото най-малко е мечтаел. При все че заемал първо място между военачалниците в държавата, Самуил не е посегнал към царската корона, понеже я пазел за законните наследници на българския престол (Борис II и Роман), които след покоряването на източ(ните) български земи били интернирани в Цариград. След бягството им от гръцки плен, те успели да стигнат до пределите на Самуиловата държава. Борис обаче загинал трагично на границата, където бил убит по погрешка... Роман, след стъпването му на свободна българска земя, бил провъзгласен за български цар. По времето, когато законните наследници на престола се намирали във византийски плен, Самуил лесно и без опозиция би могъл да се провъзгласи за български цар, но той не сторил подобно нещо, защото се вдъхновявал от една велика мисъл – обединението на народните сили за борба срещу заклетите врагове на българщината – византийските гърци... Самуил до края на живота си е бил вдъхновяван от една велика идея, а именно – да възкреси Симеоновото царство. За постигането на тази гигантска цел той е водил цели 34 години неравна борба с неговия мощен неприятел – византийския император Василий II.
Самуил е бил провъзгласен и коронясан за цар след пленяването на цар Роман... Гигантският двубой между Самуил и неговия могъщ противник Василий II е продължил 34 години. Цели 15 години гордият и смел войн на Македония не е познавал поражение. Неговите бойни легиони със светкавични набези са стигали в Тракия и нахлували дълбоко в Пелопонес. Пред 1014 година, византийският император Василий II... с всичките си военни сили се отправил срещу могъщото Самуилово Царство, което е заплашвало съществуването на византийската империя. Решителното и историческо стълкновение между българските и византийските войски е станало в подножието на Беласица, недалеч от Петрич, в долината на река Струмица. Самуиловите войски успели, след ожесточена и храбра съпротива, да отблъснат своите неприятели. По това време обаче, един от византийските военачалници, чрез хитра военна маневра успял да обсади 15 хиляди български войници и да ги плени. Василий II, който денонощно е кроел планове как да отмъсти на цар Самуил, е измислил едно чудовищно по своята жестокост наказание за пленниците. Свирепият българоненавистник е издал следната заповед: Българските пленници да бъдат ослепени, а на всеки сто души да бъде оставен по един едноок водач.... След като било изпълнено това му садистично желание Василий II наредил ослепените български войници да бъдат освободени от плен и да бъдат изпратени при Самуил. Последният след битката в подножието на Беласица е назначил сина си Радомир за командващ... и веднага потеглил към Западна Македония, за да организира народа си за борба срещу византийците. Самуил когато напуснал полесражението не е знаел нищо за трагичната участ на пленените му войници. Той е бил настигнат от жертвите на гръцката жестокост в гр. Прилеп (на 6 октомври 1014 год.).
Когато видял печалното шествие Самуил моментално паднал в безсъзнание и след няколко мига издъхнал. Известието за внезапната и героична смърт на Самуил било посрещнато с голяма радост от Василий II. Цар Самуил – непобедимият и храбър войн, гениалният държавник, който съумявал да намери изходи от най-трудните положения...починал от апокалиптичен удар, който бил причинен от страданията на 15-те хиляди ослепени войници. Така трагично Самуил завърши своя славен земен път. Споменът за неговите велики дела и за редките му добродетели ще живее дълбоко в сърцата нашия народ...“
Тези обективни, подробни и хронологично вярно подредени истини за цар Самуил, са написани от македонски българи, които не са учили в свободна България, а в училища из поробена Македония. Някои от тях дори никога не са и посещавали свободната част на отечеството си, защото са емигрирали направо от Македония за новия свят. Но тази отломка от българското национално тяло знае в детайл пази съвестно и разпространява по целия свят истината за цар Самуил като един от най-важните аргументи, за българския характер на славянското население в Македония.
Труд
