Труд
Автор:
Труд онлайн
Одобрени са допълнителни разходи/трансфери по подготовката и произвеждането за изборите за народни представители на 19 април 2026 г.
60,7 млн. евро одобри правителството за подготовката и произвеждането на изборите за народни представители, които се състояха на 19 април 2026 г. Това са извършени вече разходи, предвидени в план-сметката за изборите, приета от правителството през февруари т.г.
В условията на неприет държавен бюджет за 2026 г., финансирането на разходите за план-сметката се осъществи по реда на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. С ПМС № 3 8 от 23 февруари 2026 г. Министерският съвет одобри план-сметка за разходите за парламентарните избори през април. В него беше записано, че средствата по тази план-сметка трябва да се одобрят след влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
В Министерството на финансите постъпиха отчетите за реално извършените разходи, които са с 5 млн. евро по-малко от предвидените в ПМС №38/2026 г.
Средствата ще се осигурят за сметка на предвидените разходи за тази цел по централния бюджет за 2026 година и чрез преструктуриране на разходи и/или трансфери за тази година.
Одобрени са 15 приоритизирани искания за 2026 г. за получаване на подкрепа по Инструмента за техническа подкрепа на ЕС в България
Със свое решение правителството одобри списък с 15 приоритизирани искания за 2026 г. за получаване на подкрепа по линия на Инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз.
Проектите, по които България иска подкрепа, са в редица области, насочени към подпомагане изпълнението на реформи в областта на пазара на труда, финансово управление и инструменти, енергетика, управление на отпадъците, запазване на биологичното разнообразие, дигитализация, местно самоуправление, енергийна ефективност и прилагането/изпълнението на европейски директиви.
В срок до 31 октомври тази година одобреният от правителството списък ще бъде изпратен до Работна група за реформи и инвестиции към Генерална дирекция „Реформи“ на Европейската комисия.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2026 г. правителственото постановление ще допринесе за осигуряване на финансов ресурс за изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения.
Необходимостта от осигуряване на допълнителни средства е свързана с еднократните разходи за изплащане на обезщетения и не е обусловена от увеличаване на числеността на администрацията.
Правителството приведе подзаконови нормативни актове в съответствие с новата структура на Министерския съвет
Министерският съвет прие Постановление за изменение на нормативни актове на Министерския съвет. С постановлението се актуализират разпоредби в подзаконови нормативни актове - наредби, правилници, постановления и тарифи, с цел привеждането им в съответствие с новата структура на Министерския съвет, приета с Решение на Петдесет и второто Народно събрание от 8 май 2026 г.
Промените отразяват преобразуването на Министерството на икономиката и индустрията в Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията, както и преобразуването на Министерството на иновациите и растежа чрез вливане на Министерството на електронното управление в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Приетите изменения имат технически характер и осигуряват съответствие на действащата подзаконова нормативна уредба с актуалната структура и наименования на министерствата, като допринасят за правната яснота и последователното прилагане на нормативните актове.
Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство с Кралство Саудитска Арабия
Правителството прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията на Република България и Министерството на икономиката и планирането на Кралство Саудитска Арабия.
Меморандумът ще създаде рамка за задълбочаване на двустранното икономическо сътрудничество и обмена на опит и добри практики в редица области.
От българска страна документът ще бъде подписан от Александър Пулев, заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията на Република България, а от саудитска страна - от Фейсал Ф. Ал- Ибрахим, министър на икономиката и планирането на Кралство Саудитска Арабия.
Очаква се Меморандумът да допринесе за разширяване на обмена на информация и опит между двете страни в икономическата сфера, както и за насърчаване на саудитските инвестиции в България. Документът ще създаде допълнителни възможности за установяване на конкретни бизнес контакти и развитие на партньорства между компании от България и Кралство Саудитска Арабия.
Правителството актуализира правилата за използване на военни въздухоплавателни средства по заявка на МВР и M3
Министерският съвет прие решение за определяне на дейностите в мирно време, при които военни въздухоплавателни средства могат да се използват от Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването.
Настоящото решение заменя действащото Решение № 898/19.11.2009 г. и последващите му изменения, поради настъпили промени в организационните структури и функциите на компетентните институции, както и необходимостта от по-добра координация при изпълнение на съвместни дейности.
Дейностите, при които военни въздухоплавателни средства могат да се използват са транспортиране на медицински екипи за трансплантация, донори на органи, органи за трансплантация и лица, нуждаещи се от трансплантация, както и за транспортиране на медицински екипи за спешна медицинска помощ и пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ или лечение. Предвижда се също използването им за евакуация на хора от опасни и трудно достъпни терени, търсене и спасяване на хора, подпомагане от въздуха на действия за пожарогасене, както и за разузнаване и транспортиране на екипи и оборудване при овладяване и преодоляване на последствията от бедствия.
Редът за заявяване, използване и отчитане на използването на военни въздухоплавателни средства ще бъде определен със съвместна заповед на министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.
Военнослужещите, завършили с пълно отличие магистърска степен в гражданска специалност „Медицина“, ще могат да кандидатстват веднага в конкурс за придобиване на клинична специалност във ВМА
Министерският съвет прие Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
С новите текстове се регламентира правото на лицата с виеше медицинско образование, приети на военна служба и офицерите, придобили образователно- квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност „Медицина“, завършили с пълно отличие, да кандидатстват веднага след дипломирането им в конкурс за придобиване на клинична специалност във Военномедицинската академия.
С направените промени ще се създадат условия за поддържане и развитие на определен капацитет от медицински кадри във въоръжените сили, притежаващ нужния практически опит, ерудиция и задълбочени познания, следствие на високите постижения и резултати от образователната степен в университетите.
Измененията ще влязат в сила от деня на обнародването на Постановлението в Държавен вестник.
Одобрено е намаляване на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД
Министерският съвет прие решение за намаляване на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД и прехвърляне на имот на дружеството в капитала на „МОБА“ ЕООД.
С решението „Интендантско обслужване“ ЕАД се освобождава от актив, който вече не е необходим за дейността на дружеството и генерира разходи за поддръжка. Имотът се обявява за частна държавна собственост и се внася като непарична вноска в капитала на „МОБА“ ЕООД.
Това ще създаде по-добри условия за работа на служителите на „МОБА“ ЕООД, включително чрез разширяване на възможностите за внедряване на иновации и провеждане на собствени обучения. Промяната ще създаде и възможност за разширяване на предмета на дейност на дружеството.
Правителството одобри финансирането на заключителните мероприятия за 2026 г. на председателството на България на ПСЮИЕ
Министерският съвет прие постановление за одобряване на финансирането на заключителните мероприятия за 2026 г. на председателството на Република България на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (01 юли 2025 г. - 30 юни 2026 г.).
ПСЮИЕ е основен политически формат за изграждане на доверие, сътрудничество и добросъседски отношения между столиците от Югоизточна Европа, като за периода на своето съществуване се превърна в основна регионална платформа за диалог. Република България е инициатор за създаването на ПСЮИЕ като водещ политически формат, а началото на инициативата бе положено на Софийската среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа (6-7 юли 1996 г.). В нейните рамки бе приета Софийската декларация за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите.
Това е четвъртото ни председателство на тази ключова инициатива за сътрудничество в стратегически важен за България регион, какъвто е Югоизточна Европа, като с него бе отбелязана 30-годишнината от учредяването на Процеса. Успешното му приключване даде допълнителен тласък на регионалната ни външна политика. Проведените мероприятия допринесоха в оптимална степен за утвърждаване водещата роля на страната ни в процесите на регионалното сътрудничество, повишавайки по този начин нейния авторитет в международен план.
Република Конго открива почетно консулство в София
Министерският съвет прие решение, с което дава съгласието си за откриване на консулство на Република Конго в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице - българският гражданин Неделин Петров, със седалище в гр. София и с консулски окръг, обхващащ територията на Република България.
Двустранните отношения между Република България и Република Конго се основават на традиционно приятелство и исторически връзки. Откриването на почетното консулство е израз на желанието и стремежа на двете страни да съхранят и задълбочат тези връзки и ще допринесе за цялостното развитие и активизиране на двустранните контакти, за разширяване на търговско-икономическите отношения и улесняване на контактите между бизнеса и институциите.
Конгоанската страна желае да назначи за свой почетен консул Неделин Петров въз основа на неговия професионален опит и многократно оказвана подкрепа за конгоански граждани, живеещи и посещаващи България.
Министерският съвет прие решение за изплащане на разходи и разноски по решение на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на 206 евро, представляващи присъдени съдебни разходи и разноски с решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България, постановено на 28 април 2026 г.
Делото се отнася до обработката на данни от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Жалбоподатели са Българският хелзинкски комитет (БХК) и Красимир Кънев, който към съответния момент е бил негов председател.
ЕСПЧ стига до заключението, че жалбоподателите не са имали защита срещу произволно и незаконосъобразно обработване на данни, отнасящи се до тях, от страна на ДАНС. Намесата в правата им не е в съответствие със изискванията на член 8 от Конвенцията - право на зачитане на личния и семейния живот.
Според ЕСПЧ констатацията за нарушение на член 8 от Конвенцията е достатъчно и не присъжда парично обезщетение за неимуществени вреди в тази връзка. Съдът присъжда сума в размер на 205,56 евро за съдебни разходи и разноски.
Започва нова процедура за подбор на един кандидат за съдия в Общия съд на ЕС
Правителството възложи на министъра на правосъдието да организира нова процедура за подбор на един кандидат за съдия в Общия съд на Европейския съюз от Република България. След приключване на процедурата кандидатурата ще бъде представена на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Съдиите в Общия съд на ЕС се назначават с общото съгласие на държавите членки.
На 7 април 2026 г. Министерството на правосъдието обяви процедура по подбор на двама кандидати за съдии в Общия съд на ЕС, които да заемат местата на действащата съдия Марияна Кънчева, чийто мандат е изтекъл на 1 септември 2025 г., и на Александър Корнезов, назначен в Съда на ЕС на 15 септември 2025 г.
Комисията по подбор, назначена от министъра на правосъдието, определи двама кандидати - Иван Стойнев и Деян Русанов. Процедурата продължи с изслушване на кандидатите пред Комитет, създаден по силата на Договора за функционирането на ЕС. С писмо от председателя на Комитета, България е уведомена, че е дадено положително становище за кандидатурата на Иван Стойнев относно годността му да упражнява функциите на съдия в Общия съд на Европейския съюз. Назначаването му беше одобрено на 30 септември 2026 г. от Конференцията на представителите на правителствата на държавите членки.
По отношение на Деян Русанов, Комитетът по член 255 от ДФЕС е дал отрицателно становище, поради което едно от местата за български съдия в Общия съд на Европейския съюз остава вакантно. В тази връзка е необходимо да бъде проведена нова процедура за подбор на кандидат за заемане на съответното място.
Одобрени са промени в Устройствения правилник на Агенцията по заетостта
Правителството прие Постановление за промени в Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. Целта на измененията е да се повиши качеството и ефективността на административната дейност на институцията и да се оптимизират разходите за персонал.
С промените се прецизират и актуализират функциите на отделните звена на Агенцията по заетостта. В изпълнение на приоритета на правителството за повишаване на ефективността в публичния сектор и понижаване на разходите за персонал се предвижда общата щатна численост на институцията да се намали със 130 щатни бройки чрез съкращаване на трайно незаети длъжности.
Броят на финансовите контрольори ще се повиши с 9 щатни бройки, поради значителното увеличаване на обема на работата. Те ще бъдат осигурени чрез вътрешна реорганизация в рамките на общата численост на Агенцията по заетостта.
Чрез изпълнението на заложените промени ще се постигне оптимално използване на човешките ресурси, намаляване на разходите за персонал и повишаване на ефективността на административната дейност на Агенцията по заетостта.
Министерският съвет одобри средства по бюджета на МОН за оптимизиране на администрацията
Министерският съвет одобри средства за изплащане на обезщетения на държавни служители, чиито правомощия са прекратени в съответствие с правителствената политика за повишаване ефективността в държавната администрация.
С промени в Устройствения правилник на МОН числеността на институцията бе намалена, а в регионалните управления на образованието бяха прекратени правоотношенията на държавни служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За изплащане на дължимите обезщетения съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител ще бъдат осигурени общо 518 609 евро.
Одобрени са промени в Наредбата за приобщаващото образование
Министерският съвет одобри промени в Наредбата за приобщаващото образование, с които се прецизират организацията на обучението и подкрепата на децата и учениците със специални образователни потребности, както и координацията между специалистите от различните институции.
Наредбата цели да ограничи прекомерното намаляване на учебния хорариум на ученици със специални образователни потребности, като понижаването на учебните часове не може да надхвърля 50%. Освен това, когато се предлага отпадане на даден учебен предмет, екипът за подкрепа следва да изложи конкретни мотиви, а решението се взема, след като родителят се запознае с тях. С промените се засилва образователната подкрепа за учениците, така че обучението им да бъде по-пълноценно и съобразено с индивидуалните им възможности. Тези текстове вече са въведени и в Наредбата за учебния план.
С друга промяна се прецизира и организацията на допълнителната подкрепа за личностно развитие, която се предоставя от детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа. Наредбата по-ясно регламентира съвместната работа между екипите и социалните и здравните специалисти при конкретни случаи, в които детето има нужда от по-комплексна подкрепа. Това ще помогне за създаването на конкретни правила за взаимодействие между различните институции, така че децата да получават по-всеобхватна грижа.
С наредбата по-ясно се дефинират и дейностите на ресурсните учители и социалните работници в образованието, както и тяхната роля в процеса на приобщаващото образование. За ресурсните учители се уточнява, че те работят както индивидуално с децата, така и в групата в детската градина или в класа. Това насърчава активността и пълноценното включване на децата със специални образователни потребности в живота на детската градина и училището. Социалните работници в детските градини и училищата следва да подпомагат не само деца в риск, а всички, които имат нужда от подкрепа.
Променя се и редът за прилагане на скрининга за определяне на риска от обучителни затруднения при 3-годишните деца в детските градини. Като първа стъпка се въвежда проследяване на цялостното развитие на децата чрез специален инструментариум, който в момента се разработва. Когато проследяването покаже необходимост, тогава вече ще се извършва и допълнителен скрининг за установяване на затрудненията в обучението.
Това, от една страна, ще облекчи работата на педагогическите специалисти, а от друга - ще даде възможност за по-прецизно проследяване на развитието и по- целенасочена работа с децата, при които има нужда от допълнителна подкрепа.
За родителите на ученици със специални образователни потребности се въвежда и облекчение при подаването на документи за прием в 8. клас, като те ще могат да ги подават в Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, без да е необходимо да ги представят повторно в Регионалното управление на образованието.
С проекта се актуализират и конкретни текстове и термини в наредбата, за да бъдат приведени в съответствие с вече прието и действащо законодателство.
Правителството отпусна средства за обезщетения в образованието
Правителството отпусна 21 647 887 евро за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2026 година. Средствата са за изплащане на обезщетения при прекратяване на трудови правоотношения до края на м. август 2026 г. в общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование.
Необходимите средства за изпълнение на настоящия проект на акт ще се осигурят за сметка на разчетените средства за национални програми за развитие на образованието за 2026 г. в бюджета на Министерството на образованието и науката.
Одобрени са резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри резултатите от участието в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което се проведе на 1 октомври 2026 г., в гр. Дъблин. Република Ирландия.
Заседанието протече, съгласно одобрения дневен ред: Иновации с цел: по¬ добри резултати за пациентите, по-силни резултати за Европа; Иновациите в ЕС като фактор за подобряване на здравето на населението: Насърчаване на интегрираните грижи в целия Европейски съюз; Работен обяд на тема „Укрепване на европейската екосистема в областта на лекарствата: от глобален натиск към колективни действия“.
По време на първата сесия, държавите се обединиха около нуждата от сътрудничество и общото разбиране за необходимостта от предвидима регулаторна среда, по-добро използване на здравните данни и финансиране на науките за живота.
Съгласно одобрената национална позиция България подчерта, че Европейското пространство за здравни данни (EHDS) и единната дигитална инфраструктура ще позволяват да се извършва по-бърз анализ на деперсонализирани здравни данни, по- бързи резултати при разработване на лекарства и терапии за специфични и редки заболявания и ще подпомогнат намаляването на неравенствата в здравеопазването.
В рамките на втората сесия, повечето държави членки посочиха превенцията, здравната грамотност, ранната диагностика и проследяване като приоритети, а дигиталните технологии и обмена на добри практики като средства за по-интегрирани и персонализирани грижи. България изтъкна, че сътрудничеството на равнище ЕС може да има добавена стойност за повишаване на знанията и здравната грамотност на гражданите, с цел насърчаване на превенцията и здравословния начин на живот.
По точка три от Дневния ред, страната ни изрази подкрепа за по-последователно и координирано прилагане на европейските правила и намаляване на административната тежест, за по-добър обмен на информация, трансфер на технологии между държавите членки, ранно идентифициране на рисковете по веригите на доставки и целенасочена техническа подкрепа.
Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общини за 2026 г.
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2026 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места за периода от 1 ноември 2025 г. до 30 април 2026 г.
Допълнителните трансфери са за други целеви разходи и се осигуряват за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2026 г. Общият им размер е 4 577 089 евро и е разпределен по бюджетите на Столична община, община Пловдив, община Варна, община Божурище, Софийска област, община Родопи, област Пловдив и община Аврен, област Варна.
Правителството прие и друго Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2026 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места за периода от 1 юли до 31 август 2026 г.
Допълнителните трансфери са за други целеви разходи и се осигуряват за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2026 г. Общият им размер е 1 587 368 евро и е разпределен по бюджетите на Столична община, община Варна, община Пловдив, община Божурище, Софийска област, община Родопи, област Пловдив и община Аврен, област Варна за 2026 г.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството взе решение да се прехвърли безвъзмездно на Община Кирково правото на собственост върху имоти - частна държавна собственост в село Тихомир, местност Брашлет. Те са с обща площ 1800 кв. м и ще бъдат използвани за реализиране на санитарно-охранителни зони (СОЗ) - пояси I около каптирани естествени извори „Хаджисалиева чешма“ и „Ливадска“ за питейно-битово водоснабдяване на селото. Община Кирково ще трябва да прехвърли имотите обратно на държавата, ако до 5 години от придобиването им не изпълни предвидените мероприятия. Съгласно решението областният управител на област Кърджали трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнението на условията, при които се прехвърлят имотите в собственост на община Кирково.
С друго решение на правителството се отчуждават имоти - частна собственост за изграждането на железопътен участък между Видин и Медковец от жп линията Видин - София, който е включен в проект „Проектиране на строителството на железопътна линия Видин - София: Актуализация на проекта и подготовка на железопътен участък Видин - Медковец“. Имотите се намират в землището на село Лагошевци, община Димово, област Видин. Обект „Железопътна линия „Видин - София“ е част от железопътната магистрала „Мездра юг - Руска Бяла и Мездра - Видин (държавната граница с Румъния)“. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от неформално заседание на енергийните министри от ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в неформалното заседание на енергийните министри от ЕС, проведено на 28 - 29 септември 2026 г. в гр. Дъблин, Република Ирландия. В рамките на дискусиите държавите членки обмениха мнения за достъпността на енергията и енергийната сигурност на ЕС и неговите партньори.
По темата за достъпността на енергията България подчерта необходимостта от целенасочена публична подкрепа, съобразена с националните особености и уязвимостта на различните групи потребители. Страната представи предприетите мерки в подкрепа на енергоемките предприятия, небитовите потребители и най- уязвимите граждани и акцентира върху необходимостта краткосрочните мерки при кризи да бъдат допълнени от дългосрочни решения за енергийна ефективност, развитие на инфраструктурата, гъвкавост и диверсификация. Устойчивата достъпност на енергията следва да се разглежда в тясна връзка с енергийната сигурност, конкурентоспособността и социалната справедливост.
В дискусията за енергийната сигурност България изтъкна значението на защитата на критичната енергийна инфраструктура, устойчивостта на енергийните системи и засилената координация между държавите членки и партньорите на ЕС. Подчертано бе стратегическото значение на страната за сигурността на доставките в Югоизточна и Централна и Източна Европа, включително чрез развитието на Вертикалния газов коридор, диверсификацията на доставките от Каспийския регион и потенциала на Средния коридор - проект за свързване на Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри доклада от участието на Република България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на 28 - 29 септември 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия
В областта на земеделието Съветът обмени мнения по предложението за Регламент за определяне на условията за прилагане на подкрепата от Съюза за Общата селскостопанска политика. Министрите приветстваха като цяло постигнатия напредък, по-специално по-силния баланс между общите правила на ЕС и гъвкавостта, необходима за справяне с различните национални обстоятелства. Делегациите призоваха за опростени правила за облекчаване на административната тежест, а също така и за по-голяма гъвкавост на разпоредбите, свързани с дегресивното подпомагане на доходите, основано на единица площ и определянето на тавани, които се разглеждат в контекста на преговорната кутия за Многогодишната финансова рамка. Част от държавите настояха за разяснения относно прехода между настоящия дългосрочен бюджет на ЕС и новия програмен период.
На заседанието беше обсъдена и ситуацията на пазара, по-специално вследствие на войната в Украйна. Няколко делегации отбелязаха леко подобрение или стабилизиране на селскостопанските пазари като цяло. Много от тях обаче продължиха да подчертават предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители, включително високите разходи за вложения и производство, особено за торове и енергия, както и по-ниските цени на продукцията. Съветът обмени мнения относно възможни целенасочени мерки, гъвкавост и подкрепа от ЕС, които да помогнат на земеделските производители да се справят с последиците от тежката суша, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
В областта на рибарството Съветът постигна частичен общ подход по предложението за регламент за определяне на условията за предоставяне на подкрепа от Съюза за Общата политика в областта на рибарството, за Европейския пакт за океана и за морската политика и политиката в областта на аквакултурата на Съюза за периода Министрите дискутираха и представеното от Комисията предложение за Регламент за изменение на Регламента за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури по отношение на опростяването и транспонирането на Споразумението на Световната търговска организация за субсидиите в областта на рибарството. Делегациите като цяло приветстваха целите на предложението и подчертаха важността на бързия напредък в дискусиите, за да може секторът да се възползва от опростени процедури без забавяне.
В точка „Други въпроси“ България беше съвносител на два документа - с единия се отправя призив към Комисията за продължаване на Преходната национална помощ и след 2027 г., а с другия - да проучи начини за осигуряване на по-гъвкаво и пропорционално прилагане на мерките за контрол на болестите, като се отчита епидемиологичната обстановка; да намери подходящи решения за смекчаване на икономическото въздействие върху засегнатите животновъди; и да се възползва от опита, натрупан при справянето с неотдавнашни огнища, с оглед адаптиране на действащото законодателство на Съюза в областта на здравеопазването на животните.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2026 г. в размер на 173 773 евро за изпълнение на „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“. Със средствата е изплатена помощта на одобрените кандидати съгласно Списък № 35, включващ доплащане за общо четири отчетни периода - от 1 януари 2025 г. до 30 април 2025 г. Помощта по Списък № 35 е одобрена с Решение № 382 на Министерския съвет от 7 май 2026 г., а финансирането на Министерството на туризма - с Решение № 383 на Министерския съвет от същата дата.
Правителството прие и друго Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2026 г. в размер на 1 425 612 евро за изпълнение на „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“. Със средствата е изплатена помощ на одобрените кандидати по Списък № 31, включващ плащания за два отчетни периода - от 5 март 2025 г. до 31 март 2025 г. и от 1 април 2025 г. до 30 април 2025 г. Помощта по Списък № 31 е одобрена с Решение № 176 на Министерския съвет от 13 февруари 2026 г„ а финансирането на Министерството на туризма - с Решение № 177 на Министерския съвет от същата дата.
Одобрени са също допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2026 г. в размер на 119 967 евро за изпълнение на „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“. Със средствата е изплатена помощта на одобрените кандидати съгласно Списък № 32, включващ доплащане за два отчетни периода - от 1 януари 2025 г. до 31 януари 2025 г. и за периода от 1 февруари 2025 до 4 март 2025 г. Помощта по Списък № 32 е одобрена с Решение № 243 на Министерския съвет от 25 март 2026 г., а финансирането на Министерството на туризма - с Решение № 244 на Министерския съвет от същата дата, изменено с Решение на Министерския съвет № 339 от 30 април 2026 г.
Министерският съвет одобри също допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2026 г. в размер на 1 054 346 евро за изпълнение на „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“. Със средствата са изплатени помощта на одобрените кандидати по Списък № 30. включващ плащания за периода от 1 февруари 2025 г. до 4 март 2025 г., както и доплащания за периодите от 1 ноември 2024 г. до 30 ноември 2024 г. и от 1 декември 2024 г. до 31 декември 2024 г., вследствие на преразглеждане на проектни предложения. Помощта по Списък № 30 е одобрена с Решение № 70 на Министерския съвет от 22 януари 2026 г., а финансирането на Министерството на туризма - с Решение № 71 на Министерския съвет от същата дата.
По бюджета на Министерството на туризма за 2026 г. са одобрени и допълнителни разходи в размер на 32 229 евро за изпълнение на „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“. Със средствата е изплатена помощ на одобрените кандидати по Списък № 33, включващ плащания за десет отчетни периода - от 1 юли 2024 г. до 30 април 2025 г., представляващи доплащане в резултат на преразглеждане на проектните предложения. Помощта по Списък № 33 е одобрена с Решение № 312 на Министерския съвет от 23 април 2026 г., а финансирането на Министерството на туризма - с Решение № 313 на Министерския съвет от същата дата.
С приетите постановления се осигурява необходимият ресурс по бюджета на Министерството за 2026 г. във връзка с плащанията към одобрените кандидати.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2026 г.
На основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с т. 2 от Решение № 13 на Министерския съвет от 2026 г. за одобряване на финансиране на Министерството на младежта и спорта за 2026 г. с постановлението се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2026 г. в размер на 15 000 000 евро за организирането и провеждането на територията на Република България през май 2026 г. на Giro d'Italia - Bulgaria Grande Partenza.
Одобрен е проект на Меморандум за разбирателство с Националния орган по киберсигурност на Албания
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Държавна агенция „Национална сигурност” на Република България и Националния орган по киберсигурност на Република Албания, като основа за водене на преговори.
Меморандумът предвижда създаване на рамка за сътрудничество между двете служби в областта на киберсигурността, с цел повишаване на способностите и устойчивостта.
Меморандумът не поражда права и задължения съгласно международното право и ще бъде сключен от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” без последващо утвърждаване и обнародване.
Одобрена е позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по външни работи в част „Търговия“
Министерският съвет прие Решение за позицията на Република България за участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по външни работи в част „Търговия“. Заседанието ще се проведе на 22-23 октомври 2026 г. в гр. Дъблин, Република Ирландия.
По време на пленарната сесия се предвижда министрите да обсъдят търговско-икономическите отношения между ЕС и Китай, както и потенциала на споразуменията за преференциална търговия между ЕС и трети страни.
Одобрени са резултатите от българското участие в Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което се проведе на 2 октомври в Люксембург.
Съветът проведе ориентационен дебат относно предложението за преразглеждане на мандата на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), представено от Европейската комисия. Целта на обмена на мнения е Агенцията да бъде адаптирана към променящата се престъпност и да функционира по-ефективно.
По време на срещата министрите приеха Заключения относно борбата с расизма и свързаните форми на омраза и дискриминация в ЕС. В тях се припомня, че расизмът е несъвместим с основните принципи и ценности на ЕС и подкопава социалното сближаване, равенството и пълноценното участие на всички хора в обществото. Заключенията са част от продължаващите усилия на Съюза за противодействие на тези отрицателни явления и са приоритет за Съвета, и по-специално за Ирландското председателство.
В рамките на работния обяд министрите проведоха дебат относно защитата на гражданското общество и журналистите. Дискусията потвърди общото разбиране, че силното гражданско общество, свободните медии и независимата съдебна власт са взаимно свързани основи на върховенството на правото.
Прието е изменение на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027
Министерският съвет прие изменение на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.
Промяната на програмата осигурява възможност за прилагане на нов модел на възстановяване на средствата от страна на ЕК към България по част от ресурса по програмата чрез прилагане на подхода „финансиране, което не е свързано с разходи“ (financing not linked to costs). При този подход плащанията от страна на Европейската комисия се извършват въз основа на постигнати резултати и изпълнени етапи.
Използването на посочения подход ще позволи своевременно възстановяване на средства по обхванатите мерки още през 2026 г. и ще допринесе за постигане на годишната цел за сертифицирани разходи по правилото N+3 като така ще се избегне риска от загуба на средства.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 26 - 27 октомври 2026 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.
В областта на земеделието Съветът ще се стреми към постигането на частичен общ подход по предложението за Регламент за определяне на условията за прилагане на подкрепата от Съюза за Общата селскостопанска политика (ОСП). Република България продължава да настоява за включване в текста на интервенция за специфично подпомагане за маслодайна роза; намаляването и ограничаването на дегресивното плащане на площ (DABIS) да останат доброволни за държавите членки и да предлагат достатъчна гъвкавост, определяне на подходящи прагове и проценти в съответствие с техните селскостопански структури и национални обстоятелства, както и за запазване на възможността за приспадане на разходите за труд, свързани със селскостопанската дейност на бенефициентите, преди прилагане на намаленията и таваните на плащанията. Според Република България, преходната национална помощ (ПНП) трябва да продължи да се прилага и след 2027 г. по решение на съответната държава членка, за да се избегне рязко намаляване на подпомагането в чувствителни земеделски сектори. Считаме, че принципът за ненанасяне на значителна вреда (DNSH) не следва да се прилага за частта ОСП от Националния и регионалния план за партньорство. Продължаваме да смятаме, че са необходими преходни мерки, които да гарантират непрекъснатост на подпомагането за земеделските стопани.
На заседанието министрите ще обсъдят и свързаните с търговията въпроси на селското стопанство, на базата на информация от Комисията. Република България счита, че Европейският съюз следва да подхожда с повишено внимание при договарянето и прилагането на търговските споразумения, в контекста на нарастващите геополитически кризи и инфлационни процеси. Важно е да се гарантира, че либерализацията на търговията няма да доведе до натиск върху вътрешния пазар и няма да подкопае конкурентоспособността на европейските земеделски производители.
Страната ни счита, че признаването и прилагането на принципите на регионализацията на Европейския съюз по отношение на заболяванията по животните (като например, но не само африканската чума по свинете, високопатогенната инфлуенца по птиците, чумата по дребните преживни животни) следва да бъде сред приоритетните въпроси в диалога с трети държави, включително в контекста на сключването и прилагането на споразуменията за свободна търговия.
В областта на рибарството по време на заседанието се очаква министрите да постигнат политическо споразумение по предложението за регламент на Съвета за определяне на възможностите за риболов, приложими в Балтийско море за 2027 г. Република България няма да бъде пряко засегната от предложението за Регламент, тъй като не извършва риболовни дейности във водите, попадащи в обхвата му.
Правителството одобри позиция на България по мерки по линия на ЕМПМ
Министерският съвет прие Решение за одобряване на позиция на Република България за конструктивно въздържане по мерки по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) за предоставяне на подкрепа на Украйна за финансиране на закупуване на ново смъртоносно оръжие.
Европейският механизъм за подкрепа на мира е учреден с Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. като извънбюджетен инструмент на Европейския съюз. Чрез него се финансират военни или отбранителни инициативи в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС. Всички държави членки на ЕС имат задължение да предоставят финансов принос, който се изчислява на базата на Брутния вътрешен продукт.
Ангажиментите по Механизма сa поети om предходни правителства, като евентуално неизпълнение на изискуеми плащанията би водило до начисляване на лихви и до невъзможност за възстановяване на средства за вече предоставена помощ.
Действащата нормативна уредба на ЕМПМ предвижда възможност държава членка да упражни правото си на конструктивно въздържане на основание член 31, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), като не подкpeпи определено решение в областта на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), без да блокира приемането му. Дължимият от Република България финансов принос по линия Европейския механизъм за подкрепа на мира в полза на Украйна ще бъде използван единствено за мерки, свързани с несмъртоносна помощ за Украйна.
България ще настоява за приоритетно използване на българския финансов принос по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира към районите в Украйна, в които живеят представители на българското национално малцинство, като възможностите за това са в процес на изясняване с Европейската комисия.
Като държава от Черноморския регион, Република България има стратегически интерес от прекратяване на военните действия в непосредствена близост до границите си. Фокусирането изцяло върху невоенна помощ изпраща ясен сигнал към международната общност, че България подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна, но отхвърля логиката на безкрайната военна конфронтация и търси начини за отваряне на дипломатически канали за преговори.
Правителството одобри актуализирана Пътна карта към Декларацията за стратегическо партньорство между България и Франция
Министерският съвет прие актуализирана Пътна карта към Декларацията за стратегическо партньорство между България и Франция, подписана през 2008 г.
През изминалите осемнадесет години отношенията между двете държави се развиха значително. Новите геополитически реалности и предизвикателства пред Европа и света наложиха необходимостта от актуализиране на приоритетите и прецизиране на двустранния дневен ред. Актуализираната Пътна карта надгражда стратегическото партньорство между България и Франция и създава основа за по-задълбочено сътрудничество в областите от взаимен интерес.
Документът отразява положителното развитие на политическия диалог и взаимната ангажираност между двете държави за задълбочаване на двустранните отношенията в стратегически важни области, сред които търговията и инвестициите, сигурността и отбраната, ядрената енергетика, науката, образованието, културата и други сфери от взаимен интерес.
Правителството одобри допълнително 250 млн. евро по бюджета на МРРБ за изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти
Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2026 г. в размер на 250 000 000 евро. Със средствата ще се финансира изпълнението на обекти по Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., които са определени за финансиране през 2026 г.
Общо до 600 млн. евро е определения за 2026 г. годишен размер за изплащане на разходи за реализацията на проектите по програмата чрез бюджета на МРРБ. Средствата ще се предоставят поетапно от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. С ПМС № 107 от 19 август 2026 г. беше одобрен първи трансфер по бюджета на ведомството за тази година в размер на 150 000 000 евро за разплащане на допустими разходи при изпълнението на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти. Необходимите средства по бюджета на МРРБ се осигурява за сметка на капиталовите разходи по централния бюджет за 2026 г.
Целта е да бъде постигнато по-добро планиране и разходване на предвидените средства по централния бюджет за настоящата година, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционната програма.
Предложеният подход ще даде възможност, в хода на изпълнението на бюджета през годината, средствата за разходи за реализиране на общински проекти да се предоставят своевременно при наличие на готовност за тяхната незабавна реализация и при спазване на изискванията на чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти ще допринесе за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и на благоустройствената среда в населените места и е в съответствие с Програмата за управление на Република България 2026 г. — 2030 г
Одобрен е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
Правителството одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми.
С предложения проект в българското законодателство се въвеждат изискванията, произтичащи от европейското право в областта на независимите фискални институции. Прецизират се и функциите на Фискалния съвет на Република България във връзка с членството на страната ни в еврозоната.
Промените адресират и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Европейската комисия за укрепване на независимостта и капацитета на Фискалния съвет на Република България. Оптимизира се и неговата вътрешна организация.
С цел актуализиране и рационализиране предмета на закона в контекста на новата рамка за икономическо управление на ЕС отпадат разпоредбите за автоматичните корективни механизми.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси.
С него националното законодателство се привежда в съответствие с реформираната Рамка за икономическо управление на Европейския съюз, известна като Пакт за стабилност и растеж, изградена с влезлите в сила на 30 април 2024 г. регламенти и директиви, свързани с изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
Променената рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в Европейския съюз. Реформата в Рамката за икономическо управление не внася промени по отношение на допустимите нива за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ - като двата показателя трябва да останат в рамките на референтните стойности, съответно 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
Новият момент е, че при определянето на фискалните ангажименти за корекция се прави ясно разграничение между държавите членки по отношение на държавния им дълг и икономически трудности, като се въвежда нов оперативен индикатор - ръст на нетните първични разходи, който служи за основа при определянето на фискалната политика на дадена страна в краткосрочен и средносрочен план.
Отразени са и промените, произтичащи от членството на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 г., по-конкретно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната.
Регламентират се новите, изисквани от Европейската комисия, документи - Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка, които заменят Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Прецизират се правилата за управление на дълга, съдържанието и сроковете на бюджетните документи и се създава изрична уредба за предварителна оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции.
Кабинетът прие промени в Закона за гражданското въздухоплаване
Министерският съвет прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, с който се предлагат промени, насочени към модернизиране на нормативната рамка в сектора и привеждането й в съответствие с европейското законодателство.
Основните изменения включват прилагане на европейските правила за Единното европейско небе чрез актуализиране на уредбата относно управлението на въздушното движение и надзора върху аеронавигационното обслужване. Въвежда се нова регулаторна рамка за наземното обслужване на летищата, при която действащият лицензионен режим се заменя с декларативен режим в съответствие е правото на Европейския съюз. Предвиждат се и промени в областта на авиационната сигурност, включително по отношение на контрола върху персонала и програмите за сигурност на определени категории лица. Въвеждат се минимални стандарти за качеството на обслужването на летищата и на наземното обслужване. Актуализират се административните такси и административнонаказателните разпоредби, включително размерите на глобите и имуществените санкции, както и разпоредби, свързани с преминаването към еврото.
С измененията се цели създаването на по-ефективна и прозрачна правна рамка, която да допринесе за поддържането на високо ниво на безопасност, сигурност и качество на услугите в гражданското въздухоплаване. Проектът е част от изпълнението на ангажиментите на Република България като държава членка на Европейския съюз и цели своевременното прилагане на европейските изисквания в националното законодателство.
-2-thumb-467x263.webp)
