За щастие капитализмът няма алтернатива

От мига, в който хората започват да живеят в уседнали общности, те започват да търгуват

В монументалния си нов труд Capitalism: A Global History историкът от Харвард Свен Бекерт ни напомня, че онова, което днес ни се струва естествено като въздуха, който дишаме, в исторически план е поразително младо явление. Капитализмът, такъв какъвто го познаваме, не е вечен природен закон, а дързък, обхванал целия свят експеримент, преобразил човешкото съществуване само за няколко века. Неговите корени обаче достигат до самото начало на писаната цивилизация.

От мига, в който хората започват да живеят в уседнали общности, те започват да търгуват. Едно племе разполагало с излишък от зърно, друго - с мъниста или миди. Неравностойният обмен, онзи неловък бартер, който често оставял и двете страни неудовлетворени, бил преодолян с изобретяването на парите - стандартизирани, преносими и общоприети носители на стойност. Сребърните и златните монети се превърнали в кръвта на империите. Владетелите не ги секли от каприз, а от необходимост - с блестящия метал плащали на войници, писари и събирачи на данъци, пренасяйки доверие през граници и континенти.

Пътят на коприната, тази сияйна мрежа от кервани, виеща се от Чанан до Дамаск, е търговски капитализъм в неговото древно величие, много преди самата дума да бъде измислена. Китайска коприна, индийски подправки, персийски килими, римско стъкло, стоки, идеи и технологии се движели по тези пътища редом с търговци, преследващи печалба и готови да рискуват всичко за нея. Бекерт показва, че този глобален инстинкт за търговия предшества европейското надмощие. Капитализмът е роден глобален и се появява се навсякъде, където хората съзират възможност и имат смелостта да я използват.

После идва пробивът, който ускорява всичко до неподозирани скорости. През 1602 г. практичните нидерландски мореплаватели създават първата истинска корпорация - Vereenigde Oostindische Compagnie, или VOC. За първи път обикновени инвеститори могат да притежават дялове в акционерно дружество, което плава по всички морета, носи ограничена отговорност и преследва печалба с подкрепената от държавата си мощ. Това е революция. Корпорацията превръща риска в нещо изчислимо и мащабируемо.

Но и това е само предисловие. Капитализмът действително избухва с Индустриалната революция. Парната машина на Джеймс Уат не се ражда от кралски указ, нито от петгодишен план на централен плановик. Тя е изкована в работилниците на британски предприемачи, движени от печалба, където изобретатели и инвеститори преследват нови пазари. Фабриките започват да бълват дим, железниците свързват цели континенти, а производителната мощ на човечеството нараства отвъд най-смелите фантазии на всеки фараон или император.

Тази лавина никога не спира. Поточната линия на Хенри Форд прави автомобила достъпен за масите. Телефонът на Александър Греъм Бел свива разстоянието. Интернетът, роден от отбранителни изследвания, но превърнат в глобална реалност от предприемачи, свързва милиарди хора. Днес изкуственият интелект обещава да пренапише правилата на умствения труд. Всяка една от тези крачки напред изисква едни и същи съставки - частна собственост, доброволен обмен, право на провал и право човек да запази плодовете на успеха си.

Нито едно от тези достижения не би могло да възникне в система, която наказва печалбата или диктува производството отгоре. Капитализмът е толкова дълбоко вплетен в ежедневието ни, че почти не го забелязваме. Плъзваме карта през ПОС терминал, поръчваме храна през приложение, гледаме видеоклип, излъчен от другия край на света, и в същото време се оплакваме от „системата“, докато се ползваме от нейните чудеса. И все пак Бекерт е прав - в широката панорама на човешката история този модел на икономически живот не е нормата. Той е експериментът. И за щастие - великолепно, прекрасно щастие - експериментът работи.

Капитализмът създава непрестанно. Той изтласква човешките граници. Разширява хоризонта на цивилизацията. Доказателствата за това са неопровержими. През 1800 г. средната продължителност на живота в света е около 30 години, а крайната бедност обхваща 90 процента от човечеството. Днес, благодарение на растежа, създаден от капитализма, средната продължителност на живота надхвърля 70 години, а крайната бедност е спаднала под 10 процента. Милиарди хора са изведени от мизерията не чрез декрети за преразпределение, а чрез творческото разрушение, което заменя старото с по-добро.

Смартфонът в джоба ви съдържа повече изчислителна мощ, отколкото цялата програма „Аполо“ и е създаден от конкуриращи се компании, състезаващи се да обслужват потребителя. Капитализмът възнаграждава онези, които решават реални проблеми на реални хора. Именно затова продължава да носи резултати.

Марксистките критики, които някога ехтяха по университетските аудитории, днес звучат кухо и уморено. И най-важното, вече са били подложени на изпитание и са се оказали катастрофални. На планетата няма нито една успешно социалистическа държава. СССР не просто се разпадна. Той се провали грандиозно, рухвайки под тежестта на собствените си противоречия след десетилетия на опашки за хляб, ГУЛАГ и технологично изоставане. С него се срути и целият Източен блок. Източногерманците гласуваха с краката си и със своите трабанти бягайки на запад веднага щом стената падна.

Казват ни, че Китай доказва успеха на социализма. Глупости. Съвременен Китай е капитализъм с авторитарна политическа власт - частно предприемачество, фондови пазари, милиардери, чуждестранни инвестиции и безпощадна конкуренция, наблюдавани от авторитарна Комунистическа партия. Куба се люшка на ръба на разпада, а хората ù рискуват живота си върху самоделни салове, за да достигнат капиталистическите брегове. Северна Корея остава тъжна, гладна сянка, чийто БВП на глава от населението е нищожна част от този на процъфтяваща Южна Корея. Две нации, един народ, разделени от една система, която възнаграждава инициативата, и друга, която я смазва.

На този ясен исторически фон социалистите по душа, които още скандират, че трябва да „демонтираме капитализма“, докато пишат манифестите си на лаптопи Apple и отпиват лате от Starbucks, заслужават най-много едно презрително завъртане на очи. Лицемерието им е тъй очевидно, колкото икономическата несъстоятелност на възгледите им. Пискливото настояване да бъдат премахнати милиардерите и „богатството да се разпредели“ не е нито разумно, нито приложимо.

То пренебрегва фундаменталната истина, че богатството не е фиксирана баница, която трябва да се разреже на парчета, а хляб, който расте, защото човешката изобретателност непрестанно го пече. Джеф Безос не е откраднал стойността на Amazon от обществото. Той е създал платформа, която доставя стоки по-бързо и по-евтино, отколкото която и да е държавна монополна структура би могла. Илон Мъск не е ограбил оценката на Tesla. Той постави всичко на карта за електрическите автомобили, които изглеждаха като научна фантастика.

Да се конфискуват печалбите им означава да се наказва успехът и да се изпраща послание до всеки бъдещ новатор, че не си струва да се бори. Историята е провеждала този експеримент многократно. Всеки път, когато частното богатство бъде унищожено в името на „общественото благо“, личната отговорност се изпарява, иновациите спират, а стремежът да се създаде нещо ново и полезно за човечеството увяхва. Пътят води не към утопия, а към споделена нищета.

Няма валидна защита за унищожаването на частната собственост в името на колективни фантазии. Няма. Алтернативата е изпробвана във всичките? разновидности - от централно планиране, през работнически кооперации, наложени с декрет, до „демократичен социализъм“. И всеки път резултатът е един - тирания, бедност или и двете.

Единственият път, доказан от историята, е по-прост, по-труден и безкрайно по-възнаграждаващ - работа. Работете умно. Работете упорито. Спестявайте, инвестирайте, поемайте риск, учете се от провалите, опитвайте отново. Изградете нещо. Решете проблем. Обслужете клиент. Поемете риск. Провалете се. Опитайте отново.
Собственикът на малкия квартален магазин, който го превръща в три обекта, програмистът, който пуска приложение в полунощ, земеделецът, който въвежда по-добри семена - това са тихите герои на капитализма. Техният успех се натрупва. Семействата им се издигат. Общностите им просперират. А обществото като цяло върви напред, защото нито един централен комитет не може да се сравни с разпределения разум на милиони хора, преследващи едновременно печалба и смисъл.

Капитализмът няма алтернатива не защото е съвършен, а защото всяка предложена подмяна се е оказвала по-лоша. Той насочва най-мощния човешки двигател - личния интерес - към служене на другите чрез конкуренция. Превръща алчността в иновация, а амбицията в изобилие. Трябва да се радваме на плодовете му, а не да кроим планове за неговото унищожение. Трябва да празнуваме предприемачите, които ни теглят напред, а не да ги демонизираме. Трябва да защитаваме правото човек да забогатее, като прави живота на останалите по-добър, а не да се извиняваме за него. Стига вече словоизлияния и манифести. По-малко показно възмущение в социалните мрежи. По-малко завист, преоблечена като справедливост. Повече действие. Повече съзидание. Повече активно оформяне на собствения ни свят чрез честен труд и смели идеи.

Експериментът продължава.