Труд
Автор:
Труд онлайн
В българската културна традиция каква ще бъде годината се вещае по определени дни. Така каква ще е зимата се гадае според Горещниците.
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли, наречени Горещници.
Тези три дни са свързани с почитание към огъня. На Първия горещник – 15 юли се изгасял огъня във всички огнища. На Втория горещник – 16 юли не се палел огън. На Третия горещник в деня на света Марина Огнена се подновявал огъня, чрез т. нар. жив или нов огън. Този нов огън се правел по установен обред в центъра на селото и в от него после си взимали всички жители. Този огън се поддържал в огнищата до следващата година, когато на същия ден се правел новия огън.
Според това какви били тези дни се гадаело какво ще е времето през първите три месеци от следващата година, като по първия се познавало какъв ще е януари, по втория - февруари и по третия - март. Ако денят е бил горещ, то това означавало, че през съответния месец времето щяло да е хубаво и меко, без виелици и силни студове, а ако бъдел хладен – щяло да е студено и с виелици.
Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия.
От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си изричат магически заклинания. Една мома пита: „Какво предеш?” Отговорът е: „Запридам ергените от горната махала до долната”. Вечерта девойките слагат мокър конец в комина, „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“.
-5-thumb-467x263.webp)
