Вестниците - по-популярни в интернет, но в борба за оцеляване

Пресата поема всички разходи за добра журналистика, а Google и Facebook обират печалбите

Журналистите имат превъзходство пред държавното управление на кризата от коронавирус. Ако пресата страда, значи страда и демокрацията

Най-накрая и депутатите да задават въпроси. Преди дни, след дългата великденска ваканция в британския парламент, новият лидер на лейбъристите Киър Стармър зададе пет въпроса в Камарата на общините. Но въпросите - относно статистиката, доставките, тестовете, домовете за грижи на възрастните са от седмици. Министрите бяха предизвикани, направени бяха сравнения, бяха показани опасностите. Демократичната отчетност започна да функционира някак си. Но не благодарение на депутатите, а на пресата.

Аз не много често бия барабана за моята професия. Вестниците са институционално самодоволни. Когато коронавирусната каша приключи, се съмнявам дали обществеността ще се нареди по улиците и ще започне да ръкопляска на журналистите, дори и ако те са пред затваряне или фалит. Други медии правят много малко от своите неща. Оценявах повече или по-малко и брифингите на BBC и дискусиите на учените по Канал 4. Но за безмилостна ежедневна алтернатива на дървените пресконференции, протичащи на Даунинг стрийт, трябва да се обърнем само към сериозната преса.

Ако тази седмица трябваше да разчитаме на министрите и техните опитомени учени по въпроса за носенето на маски за лице, щяхме да бъдем неосведомени. Ако бяхме разчитали на изявленията на правителствената преса за смъртността от Covid-19, никога нямаше да разберем, че това не са просто само смъртни случаи в болниците, а и в домове за грижи за престарели хора и други домове. Независимите епидемиолози, несъгласни с модела на вируса предложен на правителството от Imperial College, можеха да го оспорят само във вестници. На журналистите, а не на депутатите, беше оставено да проследят хаоса със защитното оборудване, ключовите тестове за работещите и за извадените от складовете неизползвани до сега стоманените легла за интензивно лечение.

Разбира се, медийното разобличаване може да е проблем, а не решение на проблема. Пристрастяването към човешкия интерес и лошите новини оставя най-лошите сценарии и личните трагедии да висят по челните страници като заглавия. Новините на BBC в Десет (часа) станаха негледаеми с техните показвания на случайни човешки терзания и просто усилваха посланието на правителството: покорете се или ще умрете. Насърчаването на страха кара хората само да гледат, но това никога не помага общественото разбиране. Точно сега тази видима пропаст между известно и непознато е твърде податлива за политиката на терора.

При отсъстващи политици, журналистите трябваше да проникнат в министерските еквилибристики. Само с най-новите данни на Службата за национална статистика Обединеното кралство започна да оценява онова, което статистикът от Кеймбридж - Дейвид Шпигелхалтер, нарича „единственото безпристрастно сравнение“ на смъртността от Ковид-19 с другите сезонни смъртни случаи. Това е цифрата за „прекомерната смъртност поради всички причини“, спрямо петгодишна средна стойност. Не е радостно четиво, но поне означава нещо. Но никой не го спомена в парламента, освен пресата.

Що се отнася до настъпващия дебат „живот срещу икономика“, това също трябваше да бъде оставено на медиите. Правителството е в интелектуален блокаж със стратегията как да излезе от кризата. Оставен сам в свободния свят действащият премиер Доминик Рааб (докато Борис Джонсън не се върне на „Даунинг стрийт“ 10) отказва всяка дискусия на основания, че това би подкопало случайно авторитарната му политика и то не може да бъде правилно. С икономиката, която е по-застрашена от Втората световна война, един парламентарен задълбочен контрол на правителствената стратегия е от съществено значение. Той е и психологически важен за обществеността. Информацията винаги успокоява. Дебатът дава възможност да се бори страха с разум. Ако министрите искат да наложат крайни ограничения на личната свобода, те трябва да покажат, че имат лично доверие.

Известното предпочитание на Томас Джеферсън към „вестници без правителство“, ако алтернативата е „правителство без вестници“, може да се окаже проблемно. Остава странно, че толкова жизненоважен стълб на демокрацията, като независимата и разнообразна преса, трябва да бъде оставена на милостта на частния пазар. През годините този стълб бе повреден от измами, пристрастия, вулгарност и сензации. Но въпреки всичко, в повечето демокрации, пазарът има повече или по-малко влияние. Но в дигиталната ера това вече не е гарантирано.

Във вестникарската индустрия се наблюдава един странен феномен, скок на популярността в интернет на фона на комерсиалното претопяване. „Гардиън“, „Таймс“, „Телеграф“ и „Файненшъл таймс“ виждат една нарастваща онлайн читателска аудитория, която в някои случаи дори се удвоява. Копнежът на читателя за надеждни, редактирани и базирани на доказателства новини, очевидно е огромен. Но е почти невъзможно те да се осребрят. Обемът на печата и приходите от реклама и тираж, намаляват. Вестниците поемат всички разходи за една добра журналистика, а Google и Facebook обират печалбите.

Много местни издания изглежда малко вероятно да преживеят тази криза, а перспективите за всякакви печатни вестници са мрачни. Половината от хищниците знаят това. BBC вече субсидира някои местни вестници, чийто пазар е повреден от местните нюзруми. Google предлага безвъзмездни средства за малки и средни публикации и хвърля един спасителен сал на корабите, които сам е торпилирал.

Не ми харесва идеята за една държавна подкрепа за индустрия, чиято същност е независими новини и дебати. В зависимост от това как правителството ще действа през следващите месеци, все още вярвам, че повечето вестници могат да продължат напред. Министрите вече хвърлят рекламни трохи в тази посока. Миналогодишният доклад на Cairncross за устойчивото бъдеще на журналистиката предложи да има значителни плащания от страна на цифровите платформи обратно към пресата, която доставя тези новини. Това може би е част от един по-широк нов ред за цифрово регулиране.

За сега вестниците могат да продължат да носят само спокойствие на тези, които преживяват настоящата агония. Но ако започнат да изчезват от пазара, те няма да са просто поредната жертва на коронавирусната политика на това правителство. Ако те пострадат, и демокрацията ще страда. Спомнете си думите на поета Джон Бетджемън: „Странно е, че тези, които ни липсват най-много, са тези, които сме приели за даденост“.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)