Труд
Автор:
Тодор Токин
Дори да има обща кандидатура на всички опозиционни партии, пак нямат шанс
Илияна Йотова играе много добре картите си, които са силни, тя има много позитиви пред останалите, смята политическият психолог проф. Антоанета Христова. Според нея във форума за демократично действие, който търси общ кандидат президент на десните, всички се свързват с грешките ни в началния период на демократично развитие. Част от тях станаха либерали, засвириха на гайдата на ПП. Другата част остана със спомена за миналото величие, категорична е проф. Христова. Тя е убедена, че дори всички опозиционни партии да изязат с обща кандидатура, да се съберат, да се накачулят, нямат шанс. Техните твърди избиратели се мразят един друг. Ако те се съберат, ще изпуснат и най-твърдите, които ги вкараха в парламента. Затова те са в капан, твърди проф. Христова.
- Според вас свирен ли е мачът за президентските избори на 25 октомври, професор Христова?
- Да, за момента изглежда свирен. Просто защото към този момент няма нито един кандидат, заявил сериозно участие, с изключение на Илияна Йотова и трябва да отбележа Николай Ненчев, защото той имаше смелостта да скочи. Но, той е представител на малък процент от българските избиратели, които одобряват неговите политически позиции, поради което мисля, че кандидатства за тази позиция, както се казва, в името на олимпийския принцип.
- Казвам свирен мач, защото се оттегли Даниел Вълчев, имаше и едно заиграване с Петър Стоянов...
- Всичко дотук изглежда като че ли просто, за да има контра, за да има заиграване. Всички знаят отдавна позицията на Петър Стоянов. Той отдавна няма желание за включване в активната политика, не би си го причинил. Той има добър имидж в миналото, няма да си го разруши от това да играе с някой в момента, при положение, че по-голямата част от политическите субекти имат негативен образ пред мнозинството от избирателите, а и няма разпознати значими каузи.
- Мачът е свирен и заради това, че цялата държавна машина ще работи за Илияна Йотова?
- Не е само това. Да, заемането на президентската позиция е един изключителен шанс за нея. Тя имаше изключителен шанс да наследи президент, който стана министър-председател с мнозинство, което ще подпомага процеса. Извън това, че тя има шанс, трябва да подчертавам много нейни позитиви пред останалите.
- Например?
- Политическо образование във Франция. Журналист. Евродепутат. Девет години вицепрезидент. Политически играч, и то сериозен - в БСП, останал лоялен на една политическа партия.
- Тя не скъса ли с тази партия?
- Напротив, тя твърди, че винаги ще бъде свързана с БСП. И БСП я подкрепи веднага. Тоест - тя играе много добре картите си, които са силни. Кой от останалите притежава тези качества? И тези знания? И този придобит опит? Никой, и то съвсем обективно. Тук няма политически анализ. Все едно някой се явява кандидат за работа. Ти сравняваш образование, опит, качество на съответния кандидат. По CV тя бие всички останали. Но да припомня, че системата ни на преброяване изисква определен процент от активните избиратели да са гласували на последните парламентарни избори. Ако не спечели на първи тур, ще има втори, но за мен нещата отиват към категоричност. Даниел Вълчев, според мен оцени ясно ситуацията и реши да не влиза в излишни драми.
- А защо според вас толкова се забави кандидатурата на т. нар. демократична общност? От две години има форум за демократично действие, негови представители обиколиха цялата страна и още не са извадили кандидата?
- Това се очакваше, защото нашата либерална и неолиберална общност е изключително ирационална.
Принципно аз се бунтувам, искам да подчертая думата бунтувам, когато ги наричаме тях всичките десни.
ПП са либерали, типични представители на либерализма и неолиберализма. Консервативно настроените гербаджии напуснаха ГЕРБ и там останаха отново либерали. В либерали се превърнаха и ДСБ, и ДБ. Всички. В България няма дясна партия. Разбира се, Москов и „Синя България“ се опитват да бъдат принципни в дясната си идентичност, но за съжаление не успяват да бъдат съвременни, да бъдат достатъчно адекватни на съвременните проблеми от консервативна гледна точка. А и там има повече либерализъм и стар антикомунизъм повече, отколкото консервативна адекватност. Със съжаление го казвам, защото България има нужда от дясна партия, както и от лява. А в момента има едни либерали, които постепенно се самоприключват и от другата страна има „Прогресивна България“, която все още не е партия, но е с популистка идентичност. Тя е сложна амалгама от дясна икономическа политика с леви ценности и леви избиратели. На практика трябва да се превърне в нещо. Тя не може дълго да продължи да бъде популистка, въпреки за момента и контекста и етапа ù на развитие, го предполагат.
- Прогресивна България прие бюджет, когото всички определиха като антисоциален?
- Въпреки че говорят, че са чувствителни към социалните теми. Но нещата реално не са такива. Нека да видим какво ще случи по-нататък, със следващия бюджет, който те трябва да подготвят... Честно е да го изчакаме, за да може да определим политиката им по-коректно и тогава критиките наистина ще се отнасят до тях.
- Иван Костов всъщност номинира Андрей Гюров, каза че той е подходящия кандидат за дясното. Но през 2006 година Костов наложи Неделчо Беронов, който не можа да стигне и до балотаж тогава...
- Иван Костов не се отличавал никога с умение да избира хора, той сам си го е признавал. Той е лош кадровик. Но реално пък и те сега нямат много опции.
- А може ли някаква изненада да очакваме от тях, да се появи някакъв черен лебед, както се казва?
- Кой? Те нали търсат? Откъде ще го намерят? В този форум за демократично действие всичките се свързват с грешките ни в началния период на демократично развитие. Част от тях станаха либерали, засвириха на гайдата на ПП. Другата част остана със спомена за миналото величие. И въобще мисля, че не разбраха посоката, към която трябваше да изведат десницата, която беше демократичната част от обществото през 90-те години. Така че аз на тези хора не вярвам, че са способни на разумно, рационално и успешно действие в момента. Защото либерализмът унищожи всичко. Егоизмът, който е характерен за либерализма, и то тежкият егоизъм, не вижда перспективите, руши йерархията, руши авторитетите, разруши образованието, разруши здравеопазването, разруши всички системи. Ние за това се намираме в криза в момента. Всеки, който се е докоснал до либералните ценности, в момента се самосрива. Може да звучи философски, но ако го погледнете като линия на развитие в България, въпреки че това се отнася и за всички останали държави в ЕС, се виждат кризите, в които обществата попадат, агресията, поляризацията, омразата, невъзпитанието. И това не се свързва с появата на ПП. Не, те са само айсберга на съвременните форми на развитие на тази идеология. Най-страшните девиации, които виждаме в момента, са резултат от срива на институциите, а те се сринаха в резултат на либералното разбиране за организиране на обществото.
- Стигнахме до потресаващия случай в Пловдив, за децата убийци...
- Това е разрушаването на морала, обезсилването на религията. Човешкото същество носи агресия в себе си. Либерализмът разруши социалните норми. Ето - Пловдив си е такъв случай. Това са невъзпитани деца. Това са изпуснати деца. Те не уважават нормите, не уважават социалната рамка, в която трябва да се държат възпитано, да уважават, да бъдат съпричастни. Надали се чули за понятието емпатия.
Когато е разрушен авторитетът на училището, когато семейството се колебае в ценностите на възпитание, когато съдебната система не е авторитет, то резултата го живеем днес. Вижте колко индоктринирани хора са срещу изучаването на религия в училищата. Една от системите, която държи в норма човешкото същество, е религията. Защото няма друга система, която да учи на „Не лъжи“, „Не убивай“, „Не кради“. Никой друг не ти го казва толкова императивно, без да можеш да го корумпираш. Изучаването ù е само една от възможните стъпки за опит за овладяване на моралните поражения. Егоизмът, желанието за публичност на всяка цена, липсата за ориентация и критерии за оценка на собствената стойност, издигането в култ на конкуренцията без нормативни критерии, разбиването на реалните авторитети, което по своята същност е ценностната система на либерализма, доведе до сегашното състояние на липсата на морални ориентири. Либерализмът разби цивилизационните постижения.
- У нас това стана през последните пет-шест години...
- Не само, не само. Още СДС не постави нещата ценностно, а антикомунистически, с което стана либерално ориентирана, най-вече се луташе между десните икономически предпочитания и приватизационните хватки с подкрепата на същите комунисти, срещу които се бореше. Борисов управляваше като либерал, той не беше, но стана либерал. Той закачи на ревера си СДС, превърна и тях в неолиберали и ги приключи. На твоя въпрос защо се забавиха? Ами затова. Гюров, който не е подходящ, не може да бъде успешен. Защото те нямат рационални избори, те са ирационални в егоцентризма си, там надделява себичността, абсолютизацията на конкуренцията, а истината е, че постоянно в политиката трябва да мислиш в общност. Всичко това предпостави тяхното себеприключване. И те са именно в този завършващ етап и не могат да представят решение.
- Не се ли окопитиха поне малко някои партии след погрома на 19 април?
- Не забелязвам. Между другото, колкото и грешки да виждаме в управляващите в момента, те са в идеална ситуация, просто защото нямат алтернатива. Единствената партия, която в момента се опитва да се качи на вълна, е „Възраждане“. Но те са крайни, а българинът не обича крайностите. За това няма алтернатива. Българинът в своето мнозинство каза категорично „не“ на всички, които бяха. И той няма да се върне към тях. Независимо от това кой какво се опитва да направи, да се самообучава, да критикува управляващите. Просто критиката не „хваща“. Защото в момента, в който критиката излезе от устата на ГЕРБ или на Борисов, човек изключва канала. Чуват само твърдите избиратели, а те вече не са достатъчни. Виждаш ли каква сложна картина е в момента?
- Борисов обикаля страната в търсене на нови умове...
- Това, което той прави с новите умове, е просто занимавка, да се каже, че пътува, че се грижи за нещо. Не е това начинът. Трябва партията да добие нов имидж. Пречката за това е самият Бойко Борисов, проблемът е в него, защото той няма да се реши да напусне лидерския пост в партията. Тези, които не виждат перспектива и имат изход, напуснаха. Останаха тези, които вероятно за момента нямат друго решение.
А младите са амбициозни и мислят, че нещата могат да се обърнат. Но много трудно се намират сред това поколение лидери, които да са съответни на новия тренд в политиката. По своята същност това поколение са либерали. А либералите, както казах, не могат да произведат добра йерархична структура в една партия. Не виждам шанс, ситуацията е такава в момента, няма алтернатива.
- Според вас ГЕРБ ще издигне ли свой кандидат или ще подкрепи десния или десният ще подкрепи ГЕРБ? Има ли някаква вероятност въобще да има обща кандидатура?
- Чувам някои - да ги наречем анализатори - които казват, че това е единствения шанс. Аз питам за какво? Шанс за какво?
- Шанс да не бъде всички власти в ръцета на една партия и на един човек всъщност?
- Тоест имат предвид шанс да спечелят? Не, според мен нямат никакъв шанс. Моята теза е, че те и заедно нямат шанс. Всички опозиционни партии с обща кандидатура пак нямат шанс, да се съберат, да се накачулят, нямат шанс. Толкова хората не ги искат. Разбираш ли? От една страна толкова не ги искат, че техните послания са „затапени“от нежелание да бъдат чути. От другата страна са нечуваеми защото са неадекватни на народопсихологията и на вътрешната здравомислеща интуиция на всеки човек. И в същото време техните твърди избиратели се мразят един друг. Ако те се съберат, те ще изпуснат и най-твърдите, които ги вкараха в парламента. Затова те са в капан. Така както Борисов се сложи в капан с грешките си преди събирането с ППДБ, със събирането с ППДБ и след разкачането с ППДБ. Така в момента всички са в капан.
- Значи да не очакваме обща дясна кандидатура. А може ли да видим балотаж между Илияна Йотова с кандидат на „Възраждане“, да речем Костадинов?
- Да. Това би могло да се случи по вероятно по технически причини. Това би могло, макар че пак не ми изглежда... Да, до балотаж може да стигне Костадинов. Но пак, как да кажа, имам съмнения. Защо ще победи Йотова? Защото не е крайна. А това е много характерно за българската народопсихология. Българинът не обича да се намесва в никакви скандали, които са извън границата му, той не желае да взима страна, когато не го засяга много пряко (само в рамките на клюката). Той е много добронамерен, може да подаде ръка да помогне. Но не с война, не с агресия. На него му харесва балансирана, някои ще кажат непоследователна, други ще кажат хитра, политика. А това е много по-близо до женското присъствие при правенето на политика.
- А защо всички искат да бъдат издигнати от инициативни комитети, а не от партии?
- Логично е. Защото президентът трябва да бъде надпартиен. Колкото повече гражданска подкрепа има, толкова по-добре. Трябва граждански комитет да издигне кандидата за президент, защото граждани, интелектуалци застават зад съответния кандидат и после да бъде припознат или не от съответните партии. Това е логическа последователност на избора. Нормално е. И даже е по-логично от другото, защото ако само една партия първо издигне един кандидат, какво значи това? Партиен кандидат, ясно, и веднага се казва той на партията ли ще бъде президент или на всички българи?
- Има ли завой във външната ни политика? Онзи ден от Москва похвалиха кабинета на Радев, че позицията на България е станала по-сдържана...
- Мнозинството българи избраха Радев точно за това, защото те не харесват крайните позиции като на Надежда Михайлова, Гюров, Тагарев, пътуващи до Украина и назад. Отбелязвам „мнозинството“, без т. нар. либерали, въпреки че украинизма няма нищо общо с либерализма.
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор е на Институт за изследване на населението и човека към БАН.
