Два конгреса - една цел

Идейното различие между ГЕРБ и БСП изглежда твърде преувеличено, важното е отношението към властта

Сякаш те отдавна играят танго, в което на водещите стъпки на едната отговарят ответните стъпки на другата

Не зная доколко този останал от миналото девиз говори нещо на днешните българи, затова ще поясня. В епохата преди 1989 г. най-важните за социалистическите страни събития бяха конгресите на конституционно обвързаните с властта комунистически партии. На тях се правеха подробни отчети за постигнатото през отминалия период и се чертаеха смели перспективи за бъдещето, в което съществуваха проблеми, но целта винаги беше светла. Конгресите се провеждаха в синхрон с централния източник на властта, тогава в Москва в лицето на КПСС. Затова най-голямата похвала за висшия форум на БКП беше той да се оприличи на съответния форум на КПСС. При тези правила на системата някой талантлив български пропагандатор, както тогава се наричаха сегашните PR-експерти, роди крилатата фраза: „Два конгреса – една цел“. Сиреч висшата оценка за нашия конгрес беше той

да върви в една линия с централния

Като всеки сполучлив израз и този надживя повода, времето и епохата, като стана символ на фалшивото показно единство.

Защо ли тази фраза от отдавна отминалата епоха ми дойде наум, докато гледах впечатляващите кадри от последния висш форум на партията ГЕРБ. При това, независимо че конгресът бе едва четвърти за партията, че беше организиран в новото публично пространство на Интер Еспо Център, а не в традиционния за подобни форуми НДК, че събитието дори не се наричаше конгрес, а Четвърто редовно отчетно-изборно делегатско събрание на ПП ГЕРБ, че бе използвана нова технология за светлинните ефекти и за краткия филм, посветен на триумфалната история на партията, че бе изцяло в синьо, че много приличаше на шоу благодарение и на неподражаемия стил на лидера, а не на скучните казионни говорилни от конгресите на БКП.

Откъде идва усещането за повторение, за това, че два конгреса могат да изглеждат като deja vu. Другият конгрес от това сравнение е проведеното месец по-рано заседание на 43-ия конгрес на основната опозиционна сила БСП. То бе издържано в традициите на предшественичката БКП в НДК, в традиционния червен цвят, макар и съобразено с новите реалности – тежкият президиум от предния план бе заменен от немногоброен и страничен, предназначен по-скоро да подкрепя конфликтната лидерка, отколкото да изтъква седящите там.

Както се вижда, разликите между двата висши форума са много, но въпреки това

усещането за нещо вече видяно и преживяно е силно

Моето обяснение за това е, че трябва да се вгледаме не във външния облик, а в същината. Тя е в неразривната връзка между двете партии, макар и изглеждащи като протагонисти – едната е основната управляваща и то от доста време насам, а другата е основната опозиционна, също от доста време насам. Сякаш те отдавна играят танго, в което на водещите стъпки на едната отговарят ответните стъпки на другата.

Действително, на откритите атаки на лидерката на БСП, изречени на 28 октомври на заседанието на конгреса на партията, ГЕРБ отговори моментално с извънредно заседание на Изпълнителната си комисия още на 29 октомври. А на сегашното делегатско събрание на ГЕРБ в центъра на вниманието отново бяха думите и действията на БСП. Като силно закъснял отговор на клетвата на лидерката Корнелия Нинова, че никога няма да приеме ухажването на ГЕРБ и предложенията за участие във властта, премиерът Бойко Борисов отговори с не по-малко категоричното, че ГЕРБ „категорично не желае да се коалира с БСП, не само днес, но и в бъдеще, защото има непреодолими различия“.

Но дали в действителност има толкова „непреодолими различия” между двете партии?

Ако погледнем формалното им минало, сякаш е така: едната е пряк наследник на БКП, която дори и когато си смени името на 3 април 1990 г. след вътрешнопартиен референдум, си остана със същия членски състав, докато ГЕРБ бе създаден първо като гражданско сдружение през март 2006 г., а на 3 декември същата година се трансформира в партия. Гражданският му произход е закодиран в наименованието: Граждани за европейско развитие на България, което не прилича на партийно. Но ние вече свикнахме с какви ли не странни партийни имена с общ знаменател България: „България без цензура“, „Презареди БГ“, „Демократи за силна България“, „Да България“. Същината на ГЕРБ обаче, сиреч членският състав и ръководните кадри, идваха не от граждански структури, а от незабравимата БКП. Така че тезата за „непреодолими различия“ може да се приеме само в светлината на непримиримата борба между бивши съпартийци.

Вярно е, че в идеологическо отношение ГЕРБ и БСП

стоят на противоположни позиции -

първата е консервативно дясна, а втората умерено лява. Но това е в рамките на доста неясното и често хлъзгаво европейско разграничение – ЕНП и ПЕС. Да, вярно, формално това са двете големи европейски партии, разположени вляво и вдясно, но от какво – от центъра. А те толкова са се сближили около този център, че се докосват. Това личи не само от повтарящите се основни положения в програмите им, но и от договореностите им в Европейския парламент при избора на ръководни органи, а и от големите коалиции (както се наричат дясно-левите правителства), които често правят. Германия е емблематична в това отношение, тъй като управлявалата доскоро голяма коалиция, която доведе до провал в изборите както ХДС-ХСС, така и ГСДП, има всички шансове да се възроди догодина. При това там нито християндемократите, нито социалдемократите са бивши комунисти. Така че и идейното различие между ГЕРБ и БСП изглежда твърде преувеличено.

Всъщност онова, което наистина разделя и противопоставя ГЕРБ и БСП, е властта – едната е там, а другата не е. Затова и основната линия на разграничение е по това кой и как управлява. За БСП най-после стана ясно, че влизането във властта не може да стане през задната врата, сиреч чрез инкорпорирането на отделни кадри в управлението на ГЕРБ, затова линията за отхвърляне на коалицията изглежда обоснована. Ако искаш да бъдеш алтернатива, не може тайно да сътрудничиш на опонента си (виж съдбата на ГСДП).

По-трудно е логично да се обясни заклинанието на ГЕРБ, че никога няма да се коалира с БСП. Мога да предположа, че е

проговорило честолюбието на безспорния лидер

почувствал се обиден от черната неблагодарност на Нинова. Но има и по-смислено обяснение. Неслучайно ГЕРБ залагат все по-ясно на синия цвят. След като прикоткаха, използваха и изхвърлиха „сините“, те вече се чувстват истинските представители на десницата. Но в дългите години на прехода никой не е очаквал СДС да се коалира с БСП, докато при ГЕРБ това изглежда някак естествено. Това трябва да се промени, за да може ГЕРБ окончателно да скъса с червения си произход и да се намести легитимно на освободеното от „сините“ място. Сиреч, трябва да си откъсне „опашката“, като заяви непримиримост към легитимния наследник на БКП.

И накрая, коя е единната цел? Ами, властта. Това е общото между двата конгреса, проведени един след друг. Затова на тях по-малко се говореше за конкретни идеи за настоящо или бъдещо управление и много повече за властта.

Публикувано от Проф. Искра Баева

Този уебсайт използва "бисквитки"