Депутатите и заплатите

Отказаха се от пачките и измиха срама от челата си

Един народен избраник излиза месечно около 5000 лева и нагоре в зависимост от трудовия стаж

Депутатите се отказаха от заплатите. Това е уникален акт в парламентарната история на отечеството. Имаше един опит, който се провали по уважителни причини. По Коледа 2012 г. народното представителство реши да се солидализира с низините и да си замрази заплатите.

„Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти“, обясни Димитър Главчев, зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ. Тогава вместо да ги пъхне във фризера, камарата подгря пачките на котлона с увеличение между 252 и 504 лева на депутатска глава.

Сега цветът на нацията изми срама от челото си!

По закон, гласуван от самите тях, депутатите вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарното братство е три нива над обикновените хора. Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети.

Като се тегли чертата, един народен избраник излиза месечно около 5000 лева и нагоре в зависимост от трудовия стаж.

Това разхищение тръгва от зората на българската демокрация. През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува: „Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.“

Следната година, когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Солидна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото, 100 лева е голяма заплата.

Депутатските надници вървят само нагоре, защото народните представители сами си гласуват увеличенията. През 1893 г. те вдигат ръка за 20 лева дневни. През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: „От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 л. на ден.“ А след националната катастрофа камарата узаконява: „Дневните пари на народните представители се определят на 250 л. дневно от 28 октомврий 1921 г.“

По време на Втората световна народното представителство изпада в недоимък. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: „Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.“

Най-много трупа категорията на „професионалните депутати“. Те са абонирани за парламента, залепнали са за банките като мухи на мед. Емблематичен пример е Теодор Теодоров от Народната партия, известна като партията на милионерите. Теодоров обитава тринадесет обикновени и едно велико народно събрание. Брои си парите три пъти на ден - сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане.

В наши дни Янаки Стоилов се опита да го настигне. Той е ляв и трябва да е сред масите, но предпочита камерния заупокой на пленарната зала. Депутатства в едно велико и седем обикновени събрания. Стягаше се за още, но началничката Корнелия Нинова прекъсна виталния му полет.

Така нареченото Народно събрание отказва на народа достойни пенсии. Подхвърля му по няколко лева добавка за няколко кренвирша. През 2008 г. обаче депутатът от БСП Костадин Кобаков изригна: „Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия!“ Кобаков посочи, че простолюдието е мързеливо и не работи, а неговите представители в камарата се късат от работа.

Ето как е отворено Второто народно събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков. „Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.“ Думата на Дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни предварителна почивка.

Парламентаристите не се заседяват по банките, защото имат натоварен график с бизнес рандевута. От тях идват консултантските, комисионите и рушветите за лобизъм. По леонардовски надарени, те са вещи във всички области на знанието. Ахмед Доган, който е дипломиран философ, се изяви и като талантлив хидроинженер. Консултира строежа на язовир Цанков камък срещу хонорар от един милион евро.

Лъчезар Иванов не случайно носи прозвището Мозъка. С космическа бързина на ума той заработи от консултантски услуги 131 000 лева. Дори се изненада от себе си. На 16 юни 2011 г. се заключи в тоалетната на парламента да анализира как ги е изкарал. Журналистите тревожно го чакаха пред вратата с двете нули. След гастро-мозъчната атака Иванов пусна водата, излезе и заяви: „Няма нещо, от което да се притеснявам, всичко е на показ!“

Горе-долу толкова банкноти влязоха и в портфейла на Цветан Цветанов. В късните години на Прехода той консултира евентуални чужди инвеститори за криминогенната обстановка в страната. Цветанов им посочи кои са апашките капани в татковината, но отказа да съобщи кои са платците. Спечеленото инвестира в уникални апартаменти, единият с частен асансьор.

Депутатите, които дисциплинирано стоят в залата, се потят да гласуват с картите на дезертьорите. Някогашният председател на парламента Огнян Герджиков поведе опълченска борба с това беззаконие. „Претърпях провал!“, призна победеният.

Не е лесно да тичаш по банките и да натискаш копчетата на ония, които ги няма. Още по-трудно е да разтриваш колегата против дрямка. В такава процедура фотографите документираха Катя Попова и Стефан Дедев от ГЕРБ.

През 1879 г. Константин Иречек хроникира в дневника си: „Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.“

Кара се до днес!

Публикувано от Росен Тахов

Този уебсайт използва "бисквитки"