Какво да правим с новите безработни?

Разширяването на временната заетост е мярка, която може само да облекчи ръста на безработицата

Сред особените черти на кризата, причинена от епидемията от коронавирус и комплекта от мерки, които целят нейното ограничаване, несъмнено са бързите промени на пазара на труда. Докато едни фирми продължават да работят на практика незасегнати, други видяха дейността си практически забранена за период от поне два месеца, което постави както самото им оцеляване, така и задържането на работниците под въпрос. На този фон следва да се запитаме дали правим достатъчно за справяне с неизбежния ръст на безработицата и какви допълнителни мерки могат да бъдат предприети за да се омекоти ударът.

Новите безработни идват от една страна от засегнатите от кризата предприятия у нас, от друга - от връщащите се от чужбина българи, оказали се без досегашната си заетост. Тази комбинация спокойно може да се превърне в едно от най-тежките краткосрочни предизвикателства, пред които трудовата администрация се е изправяла, а понастоящем не изглежда особено добре подготвена, за да се справи.

Разбира се, най-добрата мярка за справяне с безработицата е да не се стига до такава - това е и причината вероятно най-широко обсъжданата сред антикризисните мерки на правителството да е подкрепата за заплатите на засегнатите работници, по-популярна с името „схема 60:40“, по дяловете в заплащането, които си поделят работодателите и държавата. Дори и тази схема да се окаже успешна в запазването на повечето работни места, към които е насочена - за което имаме известни основания да се съмняваме, съдейки по първоначалните реакции на работодателите, които трябва да я ползват - изглежда невероятно да излезем от кризата без чувствителен ръст в броя на безработните.

Съдейки по медийни изяви на социалния министър, тъй като все още не разполагаме с официални данни, в дните след въвеждането на извънредното положение новите безработни са приблизително по 3-4 хиляди на ден, на фона на общо 203 хиляди безработни към края на февруари. Ако тази скорост на нови регистрации се запази, до края на карантината броят на безработните спокойно може да се удвои, а мерките, насочени към тях следва да целят от една страна задържането им извън заетост за максимално кратко време, и снабдяването им с релевантни на съвременния пазар на труда умения от друга.

От значение е и профилът на новите безработни - те идват най-вече от най-тежко ударените от кризата и ограничителните мерки отрасли, а именно в най-висока степен хотелиерството и ресторантьорството, транспорт, но и в близко бъдеще все повече работници от строителството и индустриални предприятия. В общия случай, повечето от заетите в тези отрасли не са сред най-гъвкавите участници на пазара на труда, тъй като нито са с особено високо ниво на образование, а често не притежават умения, релевантни на сфери извън тази, в която са работели при кризата.

Краткосрочните мерки за борба с безработицата минават почти изключително през мерките за предоставяне на временна заетост; на фона на рязкото свиване на търсенето на труд в рамките на няколко седмици, намирането на нова постоянна заетост за хората от най-засегнатите отрасли изглежда малко вероятно. Обхватът на временната заетост знаем от годишните доклади на Агенция по заетостта - според последния, общият брой на временно заетите в рамките на 2018 г. е бил малко над 100 хиляди души, далеч под ръста на безработицата, който наблюдаваме в момента. Още повече, че значителна част от временната заетост в минали години се случва именно в секторите, най-тежко засегнати от кризата, по линията на сезонна работа в хотели и ресторанти, в периоди в които има наплив от туристи, а тази година очакванията са значително свити.

В хода на самата криза, подкрепата на системите, които са подложени на най-голямо напрежение, с нова работна ръка изглежда най-разумно. Такъв пример е социалният патронаж, който общините осигуряват на нуждаещи се, и се оказа ключов в условията на ограничения за придвижване и свиване на възможностите за контакт на клиентите му. От страна на бизнеса, разносът на стоки се оказва все по-важен, а по масовото забавяне на доставките личи липсата на достатъчно човешки ресурс. В близко бъдеще, в следствие на нарушаването на някои търговски връзки местното земеделско производство вероятно ще се окаже ключово, и съответно натам могат да бъдат насочени част от новите безработни, особено тези доскоро намирали реализация в сектора, но в чужбина.

Разширяването на временната заетост обаче е мярка, която може само да облекчи ръста на безработицата, но и да го разреши трайно. Ако искаме да повишим гъвкавостта на работната си сила обаче това ще трябва да се промени, и то доста бързо, в противен случай новите безработни могат да се окажат в графата на трайно безработните. Допреди няколко месеца този проблем не беше толкова голям, тъй като имаше работа за всички; сега обаче останалите свободни работни места ще се окажат прекалено висока летва за повечето останали без работа. По тази причина част от мерките за борба с безработицата след кризата трябва да се съсредоточат именно към екипиране на останалите без работа с нови умения и квалификации, релевантни на съвременния пазар на труда - боравене с технологии, „меки“ умения, модерни производствени похвати.

 

Началото на усилията

Мерките в хода на самото извънредно положение са само началото на усилията, които трябва да бъдат положени в посока нормализиране на трудовия пазар. По тази причина е необходимо да се мисли в поне две посоки - интелигентна субсидирана временна заетост в сектори, където от нея наистина има нужда, и фокусиране върху повишаване на квалификациите и уменията на новите безработни.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения

Публикувано от Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Този уебсайт използва "бисквитки"