Колективен имунитет или социална изолация?

Мерките, които взимат държавите в света, са нереалистични и бъдещето ще го покаже

В САЩ през 2017/2018 г. 79 400 души са починали от грип

Коронавирусът предизвиква паника в България, Европа, САЩ и много други страни по света. Но паника не само сред населението, а ако не и по-голяма - сред правителствата. И тъй като коронавирусът убива - около четири души на сто заразени, а и са налице апокалиптични събития, като в Италия (но обърнете внимание, повече от 99% от смъртните случаи на коронавирус в Италия са хора, страдащи от предишни сериозни медицински състояния, освен това в Италия има второто най-старо население в света - след Япония) - паниката, обзела правителствата, ги кара да предприемат крути мерки - всяка страна за себе си.

И така, държавите затварят границите си. Културни и спортни събития за забраняват, ресторанти и заведения за обществено хранене също. Въвежда се социално дистанциране, не може да има струпване на хора, на опашките хората трябва да се редят на метър, метър и половина един от друг. Спират се планирани операции.

Но нека помислим трезво: ще премахнат ли тези мерки опасността от заразяване от коронавируса. Ще изчезне ли някак си той? Не, няма да изчезне. Опасността да се зарази човек на стадиона, в ресторанта или в киното е многократно по-малка от заразяването в метрото и в трамвая. Според Имперския колеж в Лондон, ако двойка в техните 60 и нещо години, в добро здравословно състояние отидат в заведение да се почерпят и им сервира сервитьорка на средна типична възраст от 20 и нещо години, нейните шансове - ако хване вируса да умре са 0.03%, или да оживее - 99.97%. А шансовете на възрастната двойка да оживее са - 97.8%. Хората отиват на работа и в почти всички метростанции по света влаковете са претъпкани като сардели. У нас струпване има и в трамваите и в автобусите. Отиват родителите на работа, някой прихваща вируса и го донася в къщи - и каква е ползата от това, че ученикът вместо на училище, е у дома, той пак ще се зарази - и ще изкара заболяването на крак? Отделно, не може да затвориш учениците вкъщи, децата ще се срещат със свои приятели и могат да донесат заразата а у дома, от там родителите им - по месторабота.

Същото е и в офисите - разменят се папки, отварят се врати, чийто дръжки са пипани от други, вестника или книгата, дрехите, които купувате в магазина, те са пипани от някой продавач, който е заразен. А продавачите и касиерите са абсолютно пре-предавател на вируса - взимат и връщат банкноти от някого, като му подават и стоката, която и купувачът, и самите те пипат - това как може да се предотврати?

А как ще спрем разпространението на вируса, ако не забраним сватбите, погребалните церемонии, кръщенетата и честването на рождени дни, когато у дома ще има струпване на приятели и роднини? А сключването на сделки при нотариус, когато канторите се пълнят с хора? Посещенията в общините за вадене на документи, които преминават от ръка на ръка?

И на този фон се забраняват детските консултации и планираните операции! Да се забранят посещенията на детски площадки и разходките в паркове! Може би трябва да се забрани и на влюбените да се целуват, зер всеки от тях има семейство и комуникира с приятели!

Но да кажем, че затворим държавата, защото на практика това правим с всичките неописуеми тежки последици и да пренебрегнем горните фактори. Ей тъй, на теория, защото те не могат да бъдат пренебрегнати, и един ден управляващите тържествено декларират - няма повече заразени, справихме се с вируса, премахваме всички ограничения. Чудесно, но всичко ще е наред, ако останем изолирани от света. Ако не разрешаваме никой да напуска и да влиза в държавата ни. Затворили сме летищата и КПП-та.

Това е абсурдно нали? Но за да се отворим наново към света, по същият начин с коронавируса трябва да са се справили във всички страни по света. Което не е реалистично и е достатъчно у нас да пристигне някой заразен от някъде - епидемията да пламне наново. А и възниква въпросът - колко дълго ще прилагаме предприетите крайни мерки и за колко време ще затворим държавата? До два-три месеца или в най-добрия случай към лятото, каквито опити за прогнози се правят у нас? Тези дни във Великобритания Правителственият научен консултативен комитет за кризисни ситуации излезе с мнение, че социалното дистанциране ще трябва да продължи през по-голямата част от годината, и че е възможно подновяване в по-малки размери на заболяванията през идната зима. И защо да е по-различно у нас?

Великобритания беше единствената държава, където правителството по съвет на своите здравни експерти първоначално възприе друг подход - де не се прилагат крути мерки - да се пазят най-вече и изолират възрастните, които са най-уязвими, и да се остави населението да преболедува и добие имунитет. И премиерът Джонсън предупреди британците, като им каза, че ще загубят, за съжаление, живота си техни близки. Но той не издържа на натиска и психозата, защото ако беше оставил решението си в сила, и започнеха да умират хиляди, щеше да бъде принуден да подаде оставка, а и партията му да загуби следващите парламентарни избори. И постъпи, както всички други, обяви крути мерки - и населението изпадна в паника - за дни изпразни супермаркетите, запасявайки се за война. На въпрос, същите мерки ли би взело правителството, ако този вирус се беше появил през 50-те години, английски експерт отговори така: „Нищо особено нямаше да направи правителството, тогава нямаше да могат да различат този вирус, от който и да е друг, много хора щяха да починат, но населението щеше да преболедува и придобие имунитет.

Да се върнем на Китай. Според директора на отделение в столичната Инфекциозна болница доц. д-р Атанас Мангъров, намаляването на броя на заболелите в Китай се дължи не на мерките, а на това, че голяма част от населението го е преболедувало. И предупреди, че „за момента има опасност да се пренатегнат болтовете”. Даде за пример Банско като каза, че при доказан вирус само за 4-ма души, да се затвори целия град от епидемиологична гледна точка е безсмислица.

В Италия грипната епидемия през 2016 е отнела живота на 24 хиляди души, но тогава страната и светът не се затвориха. В САЩ, според Американския Център за предотвратяване и контрол на заболяванията през грипозния сезон 2017/2018 г. 79 400 души са починали от грип. Възможно е смъртните случаи сега да бъдат значително повече, но това ще се дължи на факта, че този вирус все пак е с по-тежки последици от грипозния, главната причина ще е, че все още няма ваксина, както при грипа. Специалистите там съветват да се предприемат същите предпазни мерки, както и при грипна епидемия, но предупреждават, че мерките, които предприе Тръмп, като на практика изолира страната от света, няма да имат дълготраен ефект, докато не се намери ваксина. А докато такава не бъде разработена и не се осъществи имунизация, което може да отнеме повече от година до две, никак не е сигурно, че където и да е и у нас може да се спасим от този вирус, като затворим държавата. Защото и никой повече да не внесе този вирус, най-вероятно той ще продължи да се предава вътре в страната, между хората, които не са боледували и придобили имунитет.

Да се остави населението да преболедува и придобие колективен имунитет със съпътстващи значителни жертви, не е решение, което властите могат или са готови да вземат с лека ръка. Няма и гаранция, че предприетите мерки ще дадат резултат, но пък може, както се казва, вместо да изпишат вежди да извадят очи. В анализ на Джон Йоанидис - специалист по медицина и епидемиология от университета в Станфорд, в САЩ от 17 март т. г. се изказва предположение, че сегашните екстремни мерки, предприети от почти всички държави по света, засегнати от епидемията, ще имат катастрофални последствия - финансова криза, вълнения, граждански размирици и срив на социалната тъкан. Той посочва, че тези мерки се взимат на базата на ненадеждни данни, защото смъртните случаи не се сравняват с предполагаемия огромен, но нерегистриран брой инфектирани.

Предимството на придобиване на колективен имунитет е, че ако населението придобие такъв и отворим границите, дори в страната да влезе някой, който носи вируса, той няма да е способен да го предаде така, че да се предизвика такава пандемия. А ако оставим в действие крутите мерки с месеци, може би дори в течение на година, в случай че заразата не се изкорени напълно, почти сигурно ще се „счупи икономиката”, каквото опасение изказа премиерът Борисов и това ще причини невъобразими щети на държавата, мизерия на населението, защото нашата бедна държава не разполага с финансовия ресурс на САЩ, Великобритания, Франция и други страни, където правителствата поеха задължението да изплащат до 80% заплатите на всички, които ще загубят работата си.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Антон Гицов

Този уебсайт използва "бисквитки"