Кризата е възможност, но само частна инициатива не стига

Държавата има поглед върху икономиката като цяло и може да насочва този процес чрез различни механизми

Разпространението на коронавируса поставя редица сложни въпроси пред държавното управление. Не се знае колко дълго ще продължи всичко, което допълнително усложнява нещата, а все по-необходимо става да си отговорим на въпроса как да намалим негативните последици от кризата. Средносрочната рецесия и съпътстващите я висока безработица и слабо потребление вече се приемат като неоспорима и неизбежна даденост. Още липсват конкретните предложения как икономиката ни да излезе в добра форма от тази ситуация. Няма ни най-малко съмнение, че значителна част от бизнес в страната ни понася силен удар.

Правителството излезе с редица логични и навременни решения за преки и косвени финансови стимули за бизнеса по линия на данъчното облагане и достъпа до кредитен ресурс. Те ще окажат позитивно влияние, но то ще бъде ограничено и това е напълно нормално, защото самият им обхват е ограничен. Те атакуват проблема чисто технически финансово, но не дават отговор на въпроса какво ще става след това, след като минат отложените срокове. За да може да плаща данъци и да поддържа персонал, бизнесът трябва да има дейност. А за да може държавата да подпомага засегнати категории от бизнеса и домакинствата (което трябва да се прави!), тя самата трябва да си осигурява устойчиви приходи отнякъде.

Поемането на дългове (вътрешни и външни) за „гасенето на пожари“ е решение за изход от патова ситуация, но не и за трайно подобряване на картината. С тях моментните финансови проблеми ще бъдат решени, но, освен ако поне част не се инвестират в дейности, които след разработването си да досят доходност, само ще натоварят държавата. Затова да, логично е да се емитира дълг. Важно е обаче да се помисли отсега къде да се инвестира той. Ето и една хипотеза.

Виждаме, че хиляди българи, живеещи извън страната ни, се завръщат, защото са загубили препитанието си там. По парадоксален начин това, което никакви мерки и обещания от правителството не успяха да реализират, се случва заради тежката криза, в която се намираме. Трябва да положим всички усилия да запазим максимален брой от тези българи тук, в страната ни. Това може да стане, само ако им предложим добри условия за труд и те усетят, че имат бъдеще в България. Освен това броят на безработните ще нараства и ще трябва да се намира решение и за тях. Има поне две направления, в които може да се работи активно. Инвестициите в тях ще донесат резултати не само в краткосрочен, а и в средносрочен и дългосрочен план: съживяването на традиционни сектори с нисък риск от вируса и трансформацията на производства, за чиято продукция няма или има слабо търсене в момента.

В страната ни има редица сектори, които се нуждаят от работна ръка, и които същевременно не са достатъчно разработени в момента - земеделието и животновъдството.

Развиването на зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството не само може да доведе до осигуряване на работа на редица българи, но и на продукция, която да задоволява нуждите на местния пазар. В ситуация на криза подсигуряването на местно производство е в максимална степен оправдано и напълно логично, особено като вземем предвид и факта, че изплащането на дълговете ще забави потреблението на внос, а България внася редица стоки, включително хранителни, от първа необходимост. Част от тези стоки спокойно могат се произвеждат тук. Желаещи със сигурност ще се намерят.

Държавата може да предложи финансови стимули именно за стартъпи в областта както на едрото, така и на дребното земеделие и животновъдство. Тези стимули могат да бъдат от най-разнообразен характер - от нисколихвени или безлихвени кредити с гратисен период, за да се обезпечи началният старт на дейността, до директно субсидиране на избрани продукти на тези сектори. А защо да няма стимули и за бизнеси в тези сектори, които искат да се разширяват. Ние няма да направим нищо ново, просто ще следваме практиката в редица страни от ЕС.

Сега, пролетта, е моментът да стартират редица производствени дейности в областта на земеделието и животновъдството. Ако правителството реши да поеме в тази посока, трябва да се действа бързо. Трансформирането на производства, към чиято продукция в момента има намалено търсене, в такива, които да създават търсени и необходими на пазара сега продукти може да помогне за осигуряването на заетост поне на част от работници, които вместо да се освобождават, да преминат към други дейности. Очаква се и е естествено инициативата за трансформация да дойде от самия бизнес. Не трябва обаче да се разчита само на нея. Държавата има поглед върху икономиката като цяло и може да насочва този процес чрез различни механизми.

Чрез влагането от страна на държавата на минимален финансов ресурс могат да се постигнат големи, трайни и важни резултати.

 

Можем да задържим завърналите се

Можем да задържим завърналите се от чужбина у нас, да дадем възможност на безработните, вместо да зависят от социални помощи, да произвеждат продукция, както и да постигнем по-голямо задоволяване на страната със зеленчуци, плодове и животинска продукция. А нека и да не забравяме, че това ще доведе до съживяване на някои от западащите села. Държавата ни има сериозен потенциал да използва кризата, за да развие своите силни страни. Именно това ще доведе до устойчив положителен икономически резултат в бъдеще. Но трябва да се започне отсега.

 

* Авторът е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси от 2013 г. до момента. Директор е на направление “Финанси и финансов мениджмънт” към Лабораторията за научно-приложни изследвания на бизнес университета.

Публикувано от Проф. д-р Виржиния Желязкова*

Този уебсайт използва "бисквитки"