Пенсиите са твърде ниски, смята Брюксел

Трябва да бъдат намалени преките плащания от страна на пациентите, посочват от ЕК

Перспективите за растеж пред България са благоприятни. Стабилните макроикономически политики бяха в основата на силен икономически растеж и рекордно ниско равнище на безработицата. Въпреки това България догонва бавно останалата част от ЕС и равнищата на бедност и неравенство в доходите все още са едни от най-високите, пише в доклада на ЕК. Необходими са широкообхватни структурни реформи и допълнителни инвестиции за повишаване на производителността и за постигане на устойчив растеж, особено в контекста на неблагоприятни демографски промени, значителен недостиг на работници и нарастващи регионални различия, посочват от ЕК. За бъдещия растеж е важно да се подобри качеството на институциите, да се води борба с корупцията и да се насърчи създаването на благоприятен бизнес климат.

Икономическият растеж устоя на влошаващите се условия в чужбина, но в бъдеще неговите темпове ще са по-умерени, смятат от ЕК. След като се ускори от 3,1% през 2018 г. до прогнозните 3,7% през 2019 г., реалният годишен растеж на БВП се очаква да се забави до около 3% през 2020 г. и 2021 г., като в неговата основа все още ще е вътрешното търсене. Частните разходи ще бъдат подкрепени от увеличението на заплатите, но възпрепятствани от ограниченото увеличаване на заетостта. Очаква се инвестициите да нараснат само умерено в контекста на повишена икономическа несигурност в чужбина и донякъде влошаващи се перспективи за вътрешен растеж. Прогнозите са износителите да запазят конкурентната си позиция, като повишат производителността и подобрят качеството на продуктите, а износът да постигне скромен растеж след малък спад през 2019 г.

Недостатъчните инвестиции са пречка пред модернизирането на икономиката. Въпреки че инвестициите се увеличават, техният дял от БВП остава под средния за ЕС, което забавя процеса на догонване, пише в доклада на ЕК.

България постигна известен напредък в изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2019 г. Съществен напредък бе постигнат по отношение на:

  • модернизирането на уредбата за корпоративно управление на държавните предприятия;
  • засилването на надзора в банковия сектор;
  • ефективното прилагане на основан на риска надзор в небанковия финансов сектор.

Известен напредък бе постигнат по отношение на:

  • подобряването на събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда;
  • насърчаването на адекватната оценка на активите в банковия сектор и функциониращ вторичен пазар на необслужвани кредити;
  • подобряването на бизнес средата;

Ограничен напредък бе постигнат по отношение на:

  • гарантирането на ефективен надзор и прилагане на уредбата за борба с изпирането на пари;
  • насърчаването на стабилността на сектора на автомобилното застраховане;
  • насочването на икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура;
  • повишаването на качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието;
  • подобряване на достъпа до социални услуги;
  • подобряването на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Делът на хората, изложени на риск от бедност, е голям (особено за децата), а капацитетът на социалните трансфери да намаляват бедността е ограничен, посочват от ЕК. Делът на младите хора, които не работят и не участват в никаква форма на образование, и този на преждевременно напусналите училище все още са големи. Равнището на цифровите умения е много ниско. Същевременно равнището на заетост е високо, а доходът на домакинствата се увеличава.

Основните заключения от задълбочения преглед на ЕК и свързаните с него политически предизвикателства са:

  • Банковият сектор продължи да укрепва, но се очакват последващи мерки. Като цяло банките са рентабилни и добре капитализирани и съотношението на необслужваните кредити намалява.
  • В застрахователния сектор са необходими допълнителни действия. Оставащите слабости в застрахователния сектор се отнасят до адекватността на техническите резерви и оценката на некотираните активи. Освен това финансовата стабилност на българското бюро „Зелена карта“ е поставена под въпрос. Очакват се и законодателни предложения по отношение на неадекватните ценови политики и несигурността във връзка с обезщетяването на жертвите на пътнотранспортни произшествия.
  • Дългът на домакинствата се увеличи поради интензивно отпускане на ипотечни кредити, но все още остава сред най-ниските в ЕС. Необслужваните кредити остават големи, но непрекъснато намаляват. Цените на жилищата продължиха да се повишават, макар и с по-бавни темпове. Няма признаци на прегряване на пазара на жилищата.
  • Пазарът на труда се подобри още повече благодарение на силния икономически растеж. Въпреки това регионалните различия продължават да са големи, а намаляващото население в трудоспособна възраст и недостигът на работна ръка ограничават перспективите за бъдещ растеж. Равнищата на дълготрайната безработица и икономическата неактивност са спаднали до средните за ЕС. Но за някои групи все още е трудно да намерят работа, включително ромите, младите хора и живущите в селските райони.
  • Качеството и приобщаващият характер на образователната система продължават да са предизвикателство. Това поставя предизвикателства пред групите в неравностойно положение като ромите и децата в селските райони или в уязвими положения. Трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите постижения в областта на образованието подчертават необходимостта от по-целенасочени мерки.
  • Социалните предизвикателства остават значителни. Макар и да намалява, делът на населението, изложено на риск от бедност, все още е много голям. Бедността сред работещите буди безпокойство, особено за младите и нискоквалифицираните работници. Неравенството в доходите е най-голямото в ЕС. То се влияе от ниските равнища на минималния доход и пенсиите за старост. Адекватността и покритието на минималния доход остават недостатъчни въпреки измененията в помощта за отопление, пише в доклада.
  • Достъпът до здравеопазване е ограничен поради неравномерното разпределение на оскъдните ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Публичните разходи за здравеопазване са много ниски, като преките плащания от страна на пациентите покриват почти половината от разходите за здравеопазване - един от най-големите дялове в ЕС.
  • Реформите в публичната администрация и електронното управление напредват бавно и не доведоха до значително подобряване на бизнес средата. Въпреки известния напредък, обществените поръчки продължават да будят безпокойство. Ограничено остава използването на електронната платформа, а то може да увеличи прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Честите промени в законодателството пораждат регулаторна несигурност и са сред основните пречки пред инвестициите.
  • България продължава да е сред държавите членки с най-многобройни смъртни случаи, дължащи се на замърсяването, като броят загубени години живот поради замърсяването на въздуха и излагането на градското население на микрочастици е най-големият в ЕС.
  • България продължава да е най-енергоемката икономика и икономиката с най-големи емисии на парникови газове в ЕС, далеч пред останалите. През 2017 г. България се е нуждаела от 3,8 пъти повече енергия и е отделила 4,4 пъти повече въглеродни емисии за единица БВП, отколкото средната стойност за ЕС. Това оказва отрицателно въздействие върху производителността и конкурентоспособността, пише в доклада на ЕС.

 

Недостатъчните инвестиции са пречка за икономиката

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2020 г., в който прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите, за да се вземат мерки за разрешаването им.

Публикувано от Стефан Кючуков

Този уебсайт използва "бисквитки"