Хазната прибира „спящите акции“

Хората трябва да прехвърлят книжата си към инвестиционен посредник

Правила и за дружества извън борсата

Държавната хазна ще прибере „спящите акции“ от масовата приватизация, ако хората не си ги потърсят и не започнат да осъществяват операции с тях. Това предвижда законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

Законът се отнася за „спящите акции“ от масовата приватизация, с които след придобиването им собсвеникът не е осъществил никакви операции. Проектът дава възможност в срок от една година притежателите на такива акции да ги прехвърлят от „Регистър А“ в „Централен депозитар“ АД към избран от тях инвестиционен посредник, при което ще бъдат записани в „Регистър Б“. В срок от 2 години след прехвърляне на акциите към инвестиционен посреник той няма да събира такса „съхранение“ от собствениците им. Но след този срок, ако човек не продаде книжата си, ще трябва да плаща такса, за това че има акции. Това всъщност е нещо като отрицателна лихва върху депозитите.

Това се прави при положение, че от началото на годината основният борсов индекс SOFIX падна с около 20% заради кризата, свързана с COVID-19. Фондовият пазар ще се възстанови, но не се знае колко време ще е нужно за това. А ако всички хора решат да продават акциите си, това няма да помогне за покачване на индексите.

Ако до година от приемане на закона собствениците на „спящи акции“ не ги запишат към някой инвестиционен посредник, те ще бъдат прехвърлени в специално създаден за целта инвестиционен фонд. Срещу „спящите акции“ хората ще получат дялове от този фонд. След това собствениците ще имат възможност в рамките на 5 години да поискат от фонда обратно изкупуване на получените дялове, но не по-рано от изтичане на 1 година от получаването им, или да заявят, че искат да продължат да притежават дялове от фонда.

След изтичане на 5-годишния срок, за хората, които не са заявили, какво искат да правят с дяловете си, ще бъде определена тяхната парична равностойност и те ще имат срок от още 5 години да я получат. Ако не го направят парите ще бъдат внесени в държавния бюджет.

Проектът предвижда подобен ред и за акциите от масовата приватизация, които не се търгуват на фондовата борса. Собствениците им ще трябва да се явят пред инвестиционен посредник, за да актуализират данните си. Ако не го направят до 1 година, акциите ще бъдат прехвърлени в портфейл, управляван от управляващо дружество. Ако до 5 години след това хората не са се свързали с управляващото дружество, то ще бъде длъжно да продаде тези акции. Още 5 години след това собствениците на акциите ще могат да получат парите си, но ако не отидат, за да си ги вземат, те ще бъдат прехвърлени в държавния бюджет.

Стойността им е 2 млрд. лв.

„Спящите акции” от масовата приватизация, с които не са предприемани никакви операции в продължение на много години са с номинална стойност около 2 млрд. лв. и са собственост на около 2,5 млн. акционери, пише в мотивите към законопроекта за книжата в „Централен депозитар“ АД. Често собственикът на акциите е починал, но наследниците не са ги записали на свое име.

Същевременно в мотивите правилно е записано, че „акционерите на публичните дружества нямат икономически интерес да се разпоредят със собствеността си поради ниските пазарни цени, високите транзакционни разходи и/или липсата на търсене за книжата“. На как това ще се промени като се сложи срок от 1 година хората да продадат акциите си, не става ясно.

Предварителните очаквания са около 20% (или около 500 хил. акционера) от собствениците да прехвърлят ценните си книжа към инвестиционен посредник или техните наследници да ги запишат на свое име, пише в мотивите към проекта. При активно опериране с тези книжа оборотът на фондовата борса ще се повиши с около 100-150 млн. лв., или с около 35%. Това се очаква да доведе до увеличаване приходите на инвестиционните посредници и „Българска фондова борса“ АД с около 35%, или с около 10 млн. лв.

Ще има нужда от първоначален разход за създаването на инвестиционния фонд за непотърсените акции, пише още в помитиве. Средства са необходими за първоначален капитал на фонда (500 хил. до 1 млн. лв.) и за финансова оценка на акциите (450 хил. лв. - 90 дружества по 5000 лв. за оценка на дружество).

Публикувано от Стефан Кючуков

Този уебсайт използва "бисквитки"