Христо Мутафчиев - Един хъш на 50

Хъш. Това е може би най-точното определение за него. Той може да бъде актьор, бард, бунтовник, невъзпитан аристократ, лидер, княз. Може да бъде и слуга, но само на театъра. Христо Мутафчиев навърши 50 години - юбилей, който трябваше да го направи щастлив в зенита на неговата кариера.

На 4-и април беше премиерата на автобиографичната му книга “Черно на бяло”, написана от Теа Денолюбова. А в шоуто участваха неговите колеги Станимир Гъмов, Веселин Плачков, Петър Калчев.

“Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхността, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата,” пише Христо Мутафчиев в книгата си.

Малко преди премиерата животът го блъсна за пореден път в опит да го завлече на дъното. В началото на януари майка му – Драга, почина неочаквано. Само дни преди юбилея на актьора си замина и неговият баща Стоян. Той боледувал от една година, но след като губи своята любов на живота, бързо рухнал, разказват близки.

Така, след като неговите пазители си тръгнаха от земята, Христо трябваше сам да застане на сцената. И пак, като хъш, беше застанал твърдо на земята с вяра, че доброто предстои. Такива са големите актьори. Такъв е Христо.

“То се случи така, че станах и на 50. Ако не бях станал на 50, нямаше и да има тая книга”, каза Ицо от сцената.

Да си актьор е нещо... хм... не леко. От една страна, имаш шансът да живееш много животи, а от друга – да изтърваваш нещо то своя. В книгата си Христо разсъждава така:

“Защо ни е даден животът? Как трябва да го живеем? Аз, разбира се, нямам отговор. Искам реално да разбера смисъла на живота, защо сме създадени, ние, човешкият род. Защото причината не е, за да продължаваме рода или за да населим Земята. Искам да разбера защо сме създадени, тогава може би ще си отговоря на въпроса и за смисъла на живота. Това ми е изключително интересно. Но не е нещо, заради което бих се заровил да търся информация или да правя научни изследвания. Нямам капацитета да приема това знание. Аз съм тъп артист, нищо повече. И ако Ая (дъщеря му, б. р.) ми доведе артист, ще го набия. Хората не знаят, че не трябва да живеят чак толкова бързо. Затова и ежедневието ни е такова. Изпускаме толкова много, когато бързаме. Случва се нещо - можеш да го уловиш или да го изтървеш. И чак когато забавиш, след като нещо те е треснало, започваш да улавяш моментите. И да разбираш смисъла на живота. Аз нямам време да стоя и да мисля за живота абстрактно. Аз го живея.”

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г.

В периода 1994 – 1995 г. играе на сцената на Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” в Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър “Зад канала”.

От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.

Христо Мутафчиев има и редица роли в телевизионни филми и продукции, както и участия в реклами. Сред популярните му изяви са ролите в сериалите “Дунав мост”, “Клиника на III етаж”, “Огледалото на дявола”, както и в телевизионните продукции “Най-важното в живота” и “Църква за вълци”.

През 2000 г. изиграва ролята на Татуирания във филма “Пансион за кучета” на режисьора Стефан Командарев. През 2007 г. се снима в друг филм, на същия режисьор – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, участва и в следващия шедьовър на режисьора - “Съдилището”.

За кратко е женен за актрисата Лиза Шопова (дъщеря на Наум Шопов), но се развеждат. Заедно имат син – Асен, който също е актьор и който участваше в представлението за автобиографията му.

Христо по-късно се жени за Елица, сегашната си съпруга. Те имат две деца заедно – Ая и Благовест.

На премиерата на книгата си този неръждясващ хъш се появи в инвалидна количка, която разбира се е замъкнал от реквизита на театъра, за да може след това да стане на крака и въпреки следите от инсулта да покаже, че не се предава.

“Оцелявам, за да тормозя и дразня хората, защото още ги обичам”, заяви Христо Мутафчиев.

 

Инсултът не го надви

Христо Мутафчиев получава инсулт по време на снимките на филма “Миграцията на паламуда” в Поморие през 2010-а. За съжаление това става през нощта и го намират едва сутринта, което е фатално за неговото възстановяване. Той е закаран в Бургас, но след намесата на премиера Бойко Борисов, той е прехвърлен с правителствен самолет до София, където е лекуван в болницата “Св. Иван Рилски”.

Самият той разказва, че има ясен спомен как е станало всичко, до момента, в който е заспал. Въпреки че има двигателни проблеми, Христо продължава да работи като звяр и до ден днешен и казва, че нищо не може да го пречупи.

 

За него

Наричах го „Карловското Маугли”

Исках да разбера до каква степен Христо Мутафчиев определя Христо. Какво се крие под всички железни брони, които му се налага да нахлузва. Изобщо жив ли е Христо? Или остана в онази хладна октомврийска вечер на 26 октомври 2010 година някъде между двата свята? Много често по време на разговорите си с него го наричах “карловското Маугли”, защото той всъщност е едно много добро пораснало момче от Карлово, което иска да заведе всички хора, които обича, на любимия си водопад.

Теа Денолюбова, писателка

 

Той не може да бъде безпомощен

Последният човек, когото съм си представяла безпомощен е той. Винаги е бил един от най-енергичните хора, които познавам. Във всичко. И на сцената, и в живота. Винаги е следвал свои правила и често думите са изпреварвали мисълта му. Преди шест години инсулт се изправи на пътя му. Или пък той се изправи на пътя на инсулта, не знам и ако в подобен сблъсък има победител, то резултатът е един на нула за Христо. Който го е виждал в “Хъщове”, в ролята на Дерибея, знае за какво говоря.

Диана Алексиева, журналистка

 

Преживял е много

Никой не може да си представи какво е преживял Христо! Никой. Не е и нужно, понеже е толкова зловещо, че ще изглежда като художествена измислица” - обяснява Яна Борисова и добавя: “Целта на тази книга (предишната книга на Христо, б.р.) е всички да разберат как след това може и трябва да се продължи, колко е важно да си влюбен в живота, защото, ако е така, и той ти отвръща със същото.

Яна Борисова, драматург

Публикувано от Михаил Леонов

Този уебсайт използва "бисквитки"