Край на проблема с недостигащите направления, заради който джипитата от години препращат нуждаещите се пациенти от прегледи или изследващия за следващия месец.
„Направленията ще стигат! Представителите на държавата в надзора на НЗОК ще предложат при преговорите си с БЛС за новия рамков договор увеличение на средствата за доболничната (- първичната и специализираната) помощ с 40 млн. лв.“. Това за пореден път обеща здравният министър д-р Петър Москов във вторник по време на представянето на Националната здравна карта (НЗК) и дни преди вота на недоверие заради проблемите в здравеопазването, който иска опозицията. За първи път министърът се зарече да реши недостига с направленията през ноември 2014-а.
Парите за планираното драстично повишение на обема на направленията ще се вземат от резерва на касата, който тази година е 316 млн. лв. Досега с по-голямата част от него се погасяваше дефицитът в болничната помощ и недостигът за онколекарствата. „Но занапред държавата казва, че повече средства от него ще отиват за доболничната помощ, която изпитва остри дефицити - и на кадри. Т.е. системата крушира и катастрофира още на първото си ниво“, обясни министър Москов.
„40 млн. лв. не са достатъчни, трябват още 22 млн. лв, за да се осигурят нужните направления за изследвания (рентгенови, със скенер, лабораторни)“, коментираха пред „Труд“ от сдружението на общопрактикуващите лекари.
Според НЗК в момента у нас с договор с НЗОК работят 4415 лични лекари, а са ни нужни 4852-ма или с 437 повече. До извода колко джипита са ни необходими и колко лекари по останалите специалности в извънболничната помощ (виж първата таблица), се стигнало като се е заложил осреднен европейски показател, надграден с нашите специфики на базата на анализ. А той е изграден върху това каква е била обръщаемостта на населението ни към личните лекари през 2013-а, 2014-а, и първата половина на 2015-а. Взето е предвид също, че докторът отделя по 30 мин на преглед, работейки по 6 часа с пациенти и още 2 - за да попълва документите си. „Така определихме каква е адекватната натоваряемост на личните лекари и към всички тези показатели добавихме коефициент от 1,5, а за градове като София, Пловдив и Варна - и по-голям. Т.е. НЗК не предвижда намаляване на кадри или на дейност в доболничната помощ, а напротив - само увеличение“, отсече д-р Москов. Но проблемът с недостигащите лекари нямало да се реши от днес за утре. „Вече направихме някои от нужните стъпки - подобрихме наредбата за специализации и финансирането им, налагаме държавна политика за стимулиране на незаетите практики, но и общините трябва да помагат за запълването им“, каза министърът. Джипитата например вече можели да разчитат на допълнителни пари от програмата за „Майчино и детско здраве“, която осигурява пътят на лечение на децата с хронични заболявания.
„Пациентът няма повече да бъде ходеща клинична пътека и лекарите няма да са първо и второ качество“, обобщи Москов промените в болничната помощ, които ще настъпят с НЗК. Според нея имаме 38 334 легла за активно лечение, а ни трябват 35 316 или с 3018 по-малко. „Излишните“ ще се преобразувани в такива за долекуване, тъй като от април влизат в сила 3 нови клинични пътеки - за продължително лечение след инфаркт, инсулт, хирургична или ортопедична операция. В момента леглата за долекуване са 1,8% от всички, а целта е да се увеличат до 13 на сто.
Според картата имаме цели 71 инвазивни кардиологии, а са ни достатъчни 23 (виж втората таблица). „Затова такива нови звена в София например повече няма да се разкриват. Но, ако някой иска да поставя стентове при инфаркт в населено място, където няма лаборатория, ще може да го направи. Ето, така картата ще заличава дефицитите и ще сложи край на излишно отваряните структури, които искат финансиране от НЗОК! Но категорично тя не предвижда затваряне или сливане на болници“, завърши министърът.