Труд
Автор:
Славяна Манолова
Страдат както раждали, така и нераждали жени
Уринатна инконтиненция е неволно изпускане на урина. Стрес инконтиненцията е изпускане на урина при някаво усилие - най-често кашляне, кихане, силен смях, качване по стълби, затичване и т.н. При тежките форми изтичане може да има и при изправен стоеж, както и при празен мехур. Изпускането може да е от няколко капки до значимо количество, обяснява доц. д-р Ангел Йорданов, АГ специалист, работещ към Катедра по Акушерски грижи в Медицински университет – Плевен, по повод 12 май – Национален ден против стрес инконтиненцията. Водещи гинекологични клиники в страната, под егидата на „Майчин дом“, организират безплатни прегледи и консултации, свързани със заболяването, които продължават до 22 май. Акцент на тазгодишната кампания са раждалите жени, за които се смята, че са по-засегнати.
„От това заболяване страдат и раждали, и нераждали – уточнява доц. Йорданов. - Също така се наблюдава и след оперативно раждане - секцио цезарея. Тоест битуващото мнение, че оперативното родоразрешение профилактира това заболяване не е съвсем вярно. С напредването на възрастта и особено в климактериума честотата му се увеличава. То може да възникне по всяко време, но е много по-често при възрастни жени.“
Съществуват теории, че генетична предразположеност по женска линия (майка, баба) може да доведе до стрес инконтиненция, на което специалистът отговаря, че може да се обвинява вродена слабост на съединителната тъкан, но няма генетична мутация, която да можем да обвиним, макар че при някои генетични заболявания инконтиненцията се наблюдава по-често.
Кои са съвременните методи на лечение? Може ли да се избегне хирургична намеса?
„Хирургичното лечение е подходящо при определени пациенти, а не всички - такива, при които има анатомичен проблем, който трябва да се коригира – обяснява доц. Йорданов. - Иначе съществуват и други опции - медикаментозна терапия, лазерно лечение, физиотерапия, упражнения на Кегел и т.н. В момента в България популярност набира използването на лазерни системи в лечението на това заболяване. Най-общо те могат да се разделят на аблативни и неаблативни. Процедурите са безболезнени - не налагат използване на анестезия, бързи са - по няколко минути, и резултатът е доста добър. От няколко години ползвам система Fotona TimeWalker Intima Laser и мога съвсем отговорно да кажа, че при правилен подбор на пациенти резултатите са много добри. В последно време се налага и използването на електростимулатори за подобряване тонуса на тазовото дъно, които имат и програма за стрес инконтиненция. От почти две години използвам Fotona StarFormer, който може да се ползва самостоятелно или в комбинация с лазерите за лечение на това заболяване и допълнително подобрява клиничните резултати. Ако трябва да обобщя, има различни терапевтични възможности и всеки лекар трябва да намери оптималния вариант за всеки конкретен пациент.“
Кога трябва да се потърси помощ от специалист –още при първите признаци или в по-напреднала фаза, когато проблемът започне да се отразява на ежедневието?
„Като при всички заболявания, колкото по-рано, толкова по-добре. Хванато навреме, резултатите са по-добри“, казва специалистът. Относно битуващите мнения, че жените със симптоми на инконтиненция трябва да ограничат пиенето на течности, да избягват дълги пътувания и натоварващи спортове, той допълва: „Ще ги посъветвам да търсят медицинска помощ и да си решат проблема, а не да стават заложници на това много неприятно заболяване. При наличие на толкова много терапевтични възможности трябва да се намери оптималният вариант за всеки пациент.“
Можем ли да предприемем превантивни мерки, или състоянието е неизбежно, свързано с остаряването?
„Трябва максимално рано да потърсим помощ, независимо, че, за съжаление, това заболяване все още често е тема табу. Това, че остаряваме, не значи, че ще го развием, но това, че сме го развили, не значи, че не можем да го лекуваме“, категоричен е доц. Йорданов.
