Лакеите на полицейската държава са щастливи - Пол Крейг Робъртс за плановете на цифровата държава и плановете на Биг Брадър
Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика, заместник-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в The Wall Street Journal, списание Businessweek и информационна агенция Scripps Howard News Service. За своето време е бил автор на постоянна колона в The Washington Times. Автор е на множество книги, посветени на най-големите проблеми на нашето време.
Много хора вече изразиха своята обезпокоеност, че коронавируса, точно както беше на 11 септември 2001 г. и мистичната „война с терора“ е предназначен само за това, за да се разпространи допълнително антиутопията на американската полицейска държава. Но независимо от 11 септември и Covid-19, ние сме осъдени да живеем в условията на контролирано съществуване от цифровата революция.
Цифровата революция предоставя на правителството и корпорациите неограничената възможност, за която те не трябва да носят отговорност, да шпионират и контролират населението. Можете да проследите всяка дума, всяко действие, всяко движение на хората и да изградите за всеки от тях досие за „социален кредит“. В Китай такава система за контрол вече съществува. Онези, чиито профили не влизат в приемливите параметри, не могат да функционират в нормално общество, техните паспорти и шофьорски книжки ще се блокират, а тяхната дейност и други неща, които правят, ще са разрешени само за тези, които имат „приемлив“ социален кредит.
В момента има достъпна технология, която ви позволява да създавате видеоклипове с участието на хора, произнасящи думи, които никога не са изричали. Тези видеоклипове могат да бъдат използвани за унищожаване на хора чрез социалните мрежи и тяхното осъждане в съдебни процеси въз основа на неверни „доказателства“. Поверителността вече не съществува, въпреки безкрайните „известия за конфиденциалност“, и хората са загубили контрола над собствената си идентичност.
Дори неизказаните човешки мисли са подложени на атака с помощта на технологии за четене на мисли. Щом парите се превърнат в дигитални пари, достъпа на човека до собствените му средства може да бъде изключен по всяко време. Финансовата независимост престава да съществува за тези, които не се съобразяват с тези или други правила.
Резултатът от цифровата революция е напълно различен от наивното убеждение, че Интернет е отворил свободата на комуникация, която ще бъде осигурена според личната воля. Каква шега се оказа тази вяра. Фирмите, участващи в информационните технологии и социалните мрежи, сами цензурират това, което смятат за неприемливо с обясненията, наречени „конспиративни теории“, които се различават от официалните или приемливите обяснения или използват думи, които се считат за „обидни“ за привилегированите групи. Самата истина е превърната в „теория на конспирацията“*. За „политика на идентичността“** действителната история е неприемлива и тя е заменена с фалшива история - като Project 1619*** на New York Times.
Разбира се, вярно е, че индоктринирането е част от вътрешната култура и по всяко време трябва да се бори с истината. Винаги е имало групи по интереси, чийто дневен ред е бил обслужван от лъжи. Но решителните хора винаги са намирали възможност да разобличават лъжите. Тази възможност е онова, което се премахва от цифровата революция.
Технологиите вече изпреварват онова, което бе изобразено в антиутопията на Джордж Оруел „1984”. Очакваме обединение на интересите на елитите с дневния ред на лидерите. Всички инструменти, от които се нуждае Биг Брадър са налице.
Младите хора, родени в епохата на цифровата революция, не знаят нищо друго. Те са толкова пристрастени към своите електронни джаджи и незаменими приложения, а също така толкова са потопени в самоизолация във виртуалната реалност, че свободата за тях означава способността им да натискат бутоните, за да се радват на изображения и да се забавляват. За тях не е нужно да им отнемат свободата. Тя вече ги е напуснала. Всъщност те никога не са знаели нищо нито нея, нито за условията, необходими за нея.
Добре възнаградените техничари, са създали инструментите за потисничество, и се гордеят с приноса си за вкореняването на антиутопията на полицейската държава. Тези горди глупаци са лакеите на полицейската държава.
Преди няколко години прочетох научно-фантастичен разказ за баща и майка, които се тревожеха за своя син, наближаващ възрастта за тестване. Те бяха част от една общност, която по някакъв начин се бе възстановила от поробването на технологиите. За да предотвратят повторение на това технологично поробване, те организираха тестване на младите хора, за да унищожат онези, чийто интелект и способности биха могли да върнат технологичната тирания. В тяхното общество далеч не всички форми на човешкото творчество бяха допустими. Обществото, стана толкова арогантно, че дори играта с Бог, стана неприемлива.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)
*Терминът "теория на конспирацията" се появява в САЩ около 1870 г. и се използва по-често през 50-те години на миналия век. Той е етикет за емоционално негативни, включително арогантно презрителни конотации, а американските специални служби започнаха да използват този термин особено активно след публикуването на доклада на Комисията на Уорън, който защитаваше версията на „убиеца единак“. Оттогава изразът „теория на конспирацията“ се използва за дискредитиране на онези, които поставят под въпрос една или друга официална версия.
** Политически подход и анализ, основани на приоритизиране на хората спрямо тяхната ангажираност и непосредствено отношение с определена расова, религиозна, етническа, джендърна, социална, културна или друга общност и формирането на изключителни политически съюзи с други членове на тази група, вместо да участва в по-традиционна политика, основана на общоприетата партийна основа,
*** Проект, разработен от New York Times през 2019 г. за преразглеждане на „наследството от робството“ в САЩ и посветен на 400-годишнината от пристигането на първите африкански роби във Вирджиния.