Eлизабет Макгавърн: Качественият сценарий ме привлече към „Война на световете“

Елизабет Макгавърн е една от звездите във „Война на световете“ - нов сериал по класическия роман на Хърбърт Уелс. Тази интерпретация ни пренася в Европа в наши дни. Модерният трилър показва човечеството почти заличено от извънземно нашествие и проследява действията на онези, които се борят за оцеляване. „Война на световете“ ще дебютира с два премиерни епизода на 31.10. от 21 часа по FOX.

Кариерата на Елизабет Макгавърн обхваща театъра, киното, телевизията и музикалната сцена. Наскоро тя игра лейди Кора в отличения с множество награди сериал „Имението Даунтън“, за който беше номинирана за „Златен глобус” и „Еми” и спечели наградата на актьорската гилдия.

Макгавърн участва в номинирания за „Оскар” и БАФТА филм на Бьорн Рунге Съпругата с Глен Клоуз и Джонатан Прайс. Участва в премиерния сериал „Война на световете“ с Гейбриъл Бърн за Canal + и Fox Networks Group. Участва също и в премиерата на The Starry Messenger на Кенет Лонегран в Уестенд с Матю Бродерик.

През 2017 Макгавърн продуцира първия си филм, в който играе и главна роля - The Chaperone. Сценарист е Джулиън Фелоус. Филмът дебютира през март 2019 година като първата кинопродукция на PBS.

Макгавърн е номинирана за „Оскар“ и „Златен глобус“ за ролята си в Рагтайм – вторият й филм. Тя прави своя дебют с „Обикновени хора”на Робърд Редфорд, докато е студентка в Джулиард. Работила е с Джон Хюс в „She’s Having a Baby“, с Къртис Хенсън в „Прозорецът на спалнята“ (The Bedroom Window) и със Стивън Содърбърг в „King of the Hill“. Сред важните й роли в киното са в „Имало едно време в Америка“ с Робърт де Ниро и „Да надбягаш Луната“ с Никълъс Кейдж и Шон Пен.

Макгавърн играе роли в театъра в САЩ и Великобритания и пред 2013 година печели наградата Will от Shakespeare Theatre Company. След забележителните й изпълнения са пиесите „Sunset at the Villa Thalia“ на Алекси Кай Кембъл, „God of Carnage“ на Линдзи Поуснър, “The Misanthrope” в Young Vic, “Three Days of Rain” в Донмар и The Shawl на Дейвид Мамет в театър Аркола. През 2017 година се завръща на Бродуей с “Time and the Conways” на Дж. Б. Прийстли.

Макгавърн изпълнява песните и пише музиката на групата “Sadie and the Hotheads” и се е изявявала по цял свят с тях. Соловият й албум The Truth е издаден от Universal под лейбъла Mi5 през 2019 година. Интервюто с нея е предоставено специално на „Труд“ от FOX.

-Елизабет, разкажете ни за героинята си. Коя е тя?

-Играя Хелън. Тя е била омъжена за Бил, пресъздаден от Гейбриъл Бърн. Когато започва инвазията, той се опитва да се помири с нея. Катаклизмът се случва насред неговите усилия да компенсира за грешките, които е допуснал по време на брака им, а тя е продължила живота си с друг. Нападението на извънземните прекъсва неговите опити за помирение, но също така им помага. Ще разберете, когато гледате сериала.

-Какво е нейното пътуване?

-В началото тя храни неприязън към Бил, но катаклизмът ги събира. Тя започва да омеква към него и го допуска все по-близо до емоционалния си спектър, докато историята се развива. Стават все по-близки, защото се опитват да оцелеят.

-Какво Ви привлече към „Война на световете“?

-Най-много ми харесва стремежът на сценаристите да се концентрират върху случващото се с конкретни хора пред лицето на катаклизъм, който може да сложи край на живота, какъвто го познаваме. Това хвърля светлина върху приоритетите ни, разбираме кои сме и какво означават връзките ни, когато трябва да ги преразгледаме в контекста на апокалипсиса. За мен беше това. Много по-интересно е, отколкото да гледаме как ни нападат пластмасови същества. Сценаристът се интересува от героите. В центъра на събитията не са извънземните, а начинът, по който присъствието им въздейства върху живота на хората. Интересно е да се наблюдава. Кара те да се замислиш какъв е смисълът на живота, защото трябва да го преоткриеш в тези трудни обстоятелства. Интересно е да се наблюдават героите и начинът, по който реагират на ситуацията. Сценарият изследва тази страна от историята, а това е вълнуващо.

-Кое беше най-голямото предизвикателство?

-Беше стопроцентова наслада, защото работих с хора, които обичам. Възможността да работя с Гейбриъл Бърн и с режисьора Жил е невероятна. Отдавна съм в занаята и знам каква рядкост е да работиш с тези, които те вдъхновяват. Преди всички съм благодарна и ми беше лесно да работя с тях. Предизвикателството дойде от това, че сериалите трябва да се снимат много бързо, така че има големи скокове напред и назад в историята заради изискванията на снимачния процес. В осем епизода скачаме с 8 часа напред във времето, а после се връщаме обратно, вместо обичайната двучасова последователност. Трудно е да следиш нещата.

-Имате ли любима локация?

-Трудно е да се каже. Не снимахме на ваканционни места. Само в бункери и скривалища, които свързваме с края на света. За моята героиня нямаше живописни туристически дестинации.

-Какво е посланието на „Война на световете“?

-Не знам, трябва да гледам целия сериал, за да разбера. Не е точно послание, по-скоро ни принуждава да се вгледаме в себе си, в обществото си в екстремна ситуация – когато ни остават няколко дни живот. Защото има сили извън нас, които не разбираме, и които може би са решили да сложат край.

-Вярвате ли в извънземните и ако вярвате, смятате ли, че трябва да знаят за нашето съществуване?

-Нямам лично мнение по въпроса. Чела съм мнението на ерудирани хора, които знаят много за вселената и според тях шансът е малък. Като знаем колко голяма е вселената и какви са факторите, които създават живота, шансът да не съществува форма на живот другаде е много малък. Никога не съм се сблъсквала с извънземни, така че не мога да говоря от позицията на опита. По един или друг начин, за мен това е интересна тема за размисъл.

-Вярвате ли, че бихте оцелели в един апокалипсис с героинята си?

-Героинята ми е доста корава. Харесва ми, че умее да оцелява. Поема ударите, пада, но успява да се изправи и се бори непрекъснато. Удоволствие е да я играя.

-По какво „Война на световете“ се различава от другите научнофантастични сериали?

-За мен това, което прави историята различна, е фактът, че се концентрира върху човешките същества, изправени пред една могъща сила, а не върху самата сила. Не прекарваме много време с пластмасови извънземни, за да убеждаваме хората, че има инвазия. По-скоро показваме кои са тези хора и по какъв начин е засегнат живота им. Това е интересен прочит според мен.

Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"