Бизнесът не може да разчита на кадри от Казахстан и Киргистан
Заради обезценяването на лирата у нас искат да работят цели екипи
Работните визи да се издават бързо, настояват от бранша
Туристическият бизнес обмисля да внася кадри от съседна Турция, Египет и азиатски страни като Филипините и Тайланд, за да се справи с липсата на достатъчно желаещи да работят в сектора. Това съобщиха от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) по време на среща с министъра на туризма Христо Проданов.
Заради обезценяването на турската лира има шанс през това лято у нас да работят не само отделни служители, но и цели екипи от южната ни съседка, обясни председателят на БХРА Георги Щерев за "Труд". При заплата от минимум 400-500 евро, колкото бизнесът може да си позволи да отдели, тези работници биха пристигнали у нас, тъй като техните възнаграждения в Турция бяха стопени от обезценяването на лирата, обясни Щерев.
Заради случващото се в Казахстан през това лято няма да можем да разчитаме на работна ръка от тази страна, както и от Киргизстан. Работниците от Украйна и Молдова няма да са достатъчни за нуждите на хотелиерския бизнес, допълни Щерев.
Необходимо е облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън Европа. За да се случи това обаче документите им за издаване на работни визи трябва да се обработват бързо. Или ако това не е възможно, да се издават бързо поне 3-месечни работни визи, които впоследствие да се удължават на място, посочи Щерев.
Той предложи и държавата да стане гарант на потребителски креди на стойност до 10 000 лева преференциално за заетите в туристическия сектор, като лихвата, на която им се предлагат заемите да бъде с половин или един процент по-ниска в сравнение с пазарната. Именно сезонният характер на туристическата дейност и липсата на осигурена заетост през останалата част от годината е и основната причина за отлив на служителите от сектора, посочи Щерев.
Реформи
Визите да се дават на границата
От БХРА настояват да заработи онлайн визов център, в който да се подават и обработват необходимите визови документи, да се получава разрешение за влизане в страната от МВР и ДАНС, а самото издаване на визата, след като вече е получило одобрение, да се случва физически - направо на границата, на КПП-то. За визи, които туристите получават при пристигане, настояват и от Националния борд по туризъм.
Онлайн визовият център де факто е част от процеса по издаване на електронни визи, но може да се случи бързо, докато за въвеждането на електронна виза е необходимо да отговорим на много условия от страна на ЕС, посочи Щерев. По този начин ще се облекчи процедурата, ще се спестят време и средства както на държавата, така и на клиентите и бизнеса.
От Националния борд по туризъм предлагат
75 лева за всеки да ваксинира
Искат общи продукти със РС Македония
Да се въведат стимули за ваксинация за всички български граждани и всеки, който се ваксинира да получи ваучер на стойност 75 лева, предлагат от Националния борд по туризъм (НБТ) в писмо до премиера Кирил Петков и туристическия министър Христо Проданов. Повишаването на ваксинацията ще подпомогне пряко както зимния, така и предстоящия летен сезон и ще допринесе за привличане на чуждестранни туристи и инвестиции, подчертават от НБТ.
От организацията предлагат да вземат участие в двустранните групи с Република Северна Македония, тъй като между двете страни има потенциал за партньорство в сферата на туризма и създаване на общи пакети. Те предлагат още да се увеличи бюджетът за национална реклама за 2022 г., както и да се осигурят необходимите средства за компенсация на засегнатите от пандемията бизнеси в туристическия сектор по отношение на преки разходи.
Да се подпомага родната, а не чужди икономики, настояват те
Хотелиери искат помощи
Туроператори печелят повече в сравнение с преди кризата
Държавната помощ в туризма трябва да помага за развитието на българската икономика, а не на чуждата, са заявили хотелиерите на срещата си с Христо Проданов.
С държавните помощи за туризма трябва да се подпомага българската икономика, а не чужди такива, категорични са от БХРА. От организацията заявяват, че „ не намират за нормално държавата да подпомага финансово дейности в туризма, при които не се реализира нощувка и които не подпомагат развитието на сектора в България”.
“Ние бяхме съгласни в началото на корона кризата предвид тежката обстановка, когато колегите туроператори бяха изправени до стената и търпяха огромни загуби и щети от недоволни клиенти, държавата да ги подпомогне приоритетно. И въпреки, че в средствата не бяха предвидени такива за хотели и ресторанти, ние не възразихме, влизайки им в положението. Но това от изключение се превърна в практика”, посочи Щерев.
Не може туроператорите да получават по 600-800 000 лева, за стартиране на сезона, а хотелиерите по 10-15 хиляди, при условие, че те са основните инвеститори. Така някои фирми получиха средства като държавна помощ, които и в най-смелите си мечти не са реализирали като печалба, а хотелиерите останаха ощетени, подчерта Щерев.