Иди и виж
Пътят извървян с огромна сила на духа
С периодични гладувания, с промяна в храненето и с подкрепата на д-р Емилова героинята на филма Керанка е преборила множествена склероза в тежка форма. За 17 години тя е направила 78 едномесечни гладувания, или общо шест години и половина! Вижте невероятната история на Керанка Костова на 1 март в Дома на киното в София.
„Глад за живот“ е документален филм, който ще събуди истински апетит за живот с вдъхновяващата история на Керанка. Една от версиите за произхода на името й твърди, че на персийски то означава слънце. Едва ли има по-подходящо име за тази слънчева млада жена с огромни черни очи, в които искрят златни точици.
Керанка е на 43 години, живее в красивото странджанско село Дюлево, омъжена е за ученическата си любов и има дъщеря с диплома по журналистика от Софийския университет. Кери, както я наричат близките й, работи през седмицата в собствен фризьорски салон в Бургас, където е живяла до скоро.
Пее вълшебно, танцува професионално - води курсове по танци за деца в близкия град Средец и е студентка първи курс по хореография във Варненския Институт. Да, същото това момиче, което преди 17 години влиза за първи път в клиниката на д-р Емилова полупарализирано, днес е студентка по хореография! Своята невероятна история Керанка разказва във филма. Ето я съвсем накратко:
Още съвсем млада, в началото на своите двадесет години тя е диагностицирана с множествена склероза. Пристъпите са все по-чести и все по-тежки. Силна болка по цялото тяло, нарушено зрение, сковаване на крайниците, парези… Прогнозата – инвалидна количка. Кери е на 25, когато болестта я разтърсва с поредната тежка криза, но този път я оставя с почти парализирани крак и ръка и с пареза на половината лице. С помощта на любимия си мъж, на една патерица и на тънката книжка на Лидия Ковачева „Гладът - приятел и лекарство“ Кери заминава за клиниката на д-р Людмила Емилова. Срещата с д-р Емилова се оказва онази опорна точка, която е нужна на отчаяната млада майка, за да преобърне живота си. Керанка започва да гладува на плодове в клиниката, след това се захранва, общо 30 дни. Болките и парезата изчезват, тя се чувства толкова добре, че няма търпение да започне второто гладуване. Оттогава прави по четири гладувания на година, всяко по месец.
Общо 78 гладувания за 17 години! Излиза, че за тези 17 години тя е била цели 6,5 години на плодове и захранване! В останалото време е на растителна храна, има периоди и на суровоядство. Тя, която се е хранила главно с месни и млечни храни, не е вкусвала никаква животинска храна – вече 17 години! С всяка изминала година на нейното лечение пристъпите стават все по-слаби и все по-редки. От дълги години младата жена няма кризи. Последният ядрено-магнитен резонанс на Кери показва, че от десетките плаки в главата и гръбначния мозък, които са доказателство за болестта и които причиняват тежките симптоми, са оставали само две, и то „функционално неактивни“, както е записано. Затова Кери се осмели да сбъдне най-голямата си мечта: да стане студентка по хореография в годината, в която нейната дъщеря студентка получи дипломата си.
Пътят на изцелението Керанка е извървяла с огромна сила на духа, воля и дисциплина и с подкрепата на истински лекари. Кери разказва своята история и в книга, събрала изповедите и на други пациенти на клиниката. Ето откъси от разказа на Керанка в книгата „Гладната революция на д-р Емилова“, която ще излезе скоро:
„…На 11 април 2005, помня този ден, пристъпих за пръв път прага на клиниката. Влязох като се подпирах на патерица и на ръката на мъжа ми. Бях само на 25! Полупарализирана, отчаяна, не на себе си. Помня срещата с д-р Емилова, като че ли беше вчера. Тя ме посрещна с изумление: „Какво ти се е случило, бе, дете?!“ И аз се разплаках. Много плачех тогава, бях в тежка депресия. Тя ме прегърна и каза: „Толкова си млада, а имаш толкова тежки заболявания. Но ще се справим заедно, стъпка по стъпка и с всяка ще ставаш все по-добре.“
За първи път лекар ми казваше такива думи, за първи път лекар заставаше на моя страна. Усетих нейната съпричастност и топлина, която полека-лека стопяваше съмненията ми. Тя ме прие като дъщеря, със загриженост и човечност. И още нещо ми каза: “Ако тръгнеш по този път, ще го вървим заедно”. Такива лекари, които се борят за своите болни, днес се броят на пръсти. Никой лекар до този момент не искаше да поеме отговорност за мен! А там, в клиниката, срещнах съвсем други лекари. Заради тяхното отношение останах и направих гладуване, което промени живота ми. Да, аз извървях сама своя път през тези 17 години. Но заради това, че д-р Емилова и нейният екип бяха с мен през цялото време, се справих с болестта.
Последната ми криза беше преди 12 години. Свързвам я със смъртта на татко. Оттогава не съм имала симптоми на множествена склероза. Живея като здрав човек, приела съм болестта като част от живота си, като урок, но не се страхувам от нея. Защото знам как да я държа под контрол с този метод, който наистина е уникален – омекотеното гладуване.
…Всяка година ходя на ядрено-магнитен резонанс, за да следя болестта. На първата снимка се виждаха десетки плаки – в гръбначния и в главния мозък. Последният резонанс е от май 2021 г. Пише: заболяване – множествена склероза, в ремисия, останали са две плаки в главния мозък. Предполага се, че са най-старите. Те може би най-трудно ще се разградят. Аз пък си мисля нещо друго. Не знам дали ще изчезнат тези плаки, но знам защо са там. Там са, за да ми напомнят да не се самозабравям и отпускам, да ми пречат да се подхлъзна и да се върна по стария път. Те са моята камбанка, която винаги ми напомня: дръж фронта, не се отпускай, не се отклонявай от този път! Това е пътят на твоята душа, следвай го! Да, този път ми коства много - лишаване от прости удоволствия, достъпни за другите хора, абсолютна самодисциплина, но за мен това не е тежко. Защото не съм сама.
…Аз приех тази болест и не я мразя, защото не се възприемам като болна. Тя се появи в живота ми, за да ме накара да го преосмисля. Тя ми е дадена от Господ, за да стана по-добър и по-осъзнат човек. За да мога да стана по-силна, да мога да предпазя дъщеря си, която е наследствено обременена – и от двете страни в семействата ни има много хора с диабет.
Когато се връщам назад, си давам сметка как диагнозата ме промени. Преди съдех хората, сега не съдя никого. Преди преживявах тежко всичко, което ме нараняваше. Сега с лекота отминавам несправедливостите или лошото отношение, не ги приемам лично. Когато някой се опитва да влезе в моето енергийно поле, просто се затварям и преставам да му обръщам внимание. Станах по-откровена, по-опрощаваща, по-уравновесена, по-разбираща. Но сега се харесвам много повече. Вярвам в силата на духа си, в силата на ума си, много по-уверена съм, много по-рядко излизам от центъра на равновесието си. В състояние съм да се грижа по-добре за близките си, защото се грижа по-добре за себе си. Понякога поставям себе си на първо място, и не се чувствам виновна от това. За да мога да направя другите щастливи, трябва да съм щастлива самата аз. Щастлива ли съм? Да, истински щастлива!“
*Режисьор на филма „Керанка - глад за живот“ е Ирина Иванова. Сценаристи: Милена Попова, Ирина Иванова. Оператор: Стоян Дойчев