Засегнатите площи в страната са около 300 000 дка
Горите в цялата страна съхнат. Те са нападнати от фитопатегонна гъба и корояди, които ги унищожават безпощадно. Екокатастрофата е факт в над 300 000 декара.
Масивите в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина са поразени от насекомите и загиват прогресивно. Само в Югозападна България следващите години трябва спешно да се отсекат към 1 милион куб. метра изсъхнал от набезите на върховия корояд бял бор. Проблемът не засяга само институциите, а и всички собственици на гори.
Нападението е факт и в изкуствено създадените гори от бял и черен бор. Такива се намират на територията на Регионалната дирекция по горите в Сливен. Вредителите се разпространяват бързо и са обхванали 14 500 декара насаждения само през тази година. За сравнение, през цялата 2016 г. съхнещите иглолистни култури са били 11 000 декара, съобщиха от горската дирекция.
“Най-засегнати са районите на Нова Загора и особено Твърдица”, каза директорът на РДГ-Сливен инж. Мирослав Маринов. Започнала е санитарна сеч, която тепърва ще се увеличава. Предстои оголването на големи площи, на места съществува опасност от свлачищни процеси и наводнения.
Вниманието на горската дирекция е насочено към общинския център Твърдица. Градчето е опасано от борови гори, общинска собственост. В района на един от кварталите има голям водосбор. За да се избегнат рисковете от наводнения или други поражения, след санитарната сеч ще започне бързо залесяване. “Навреме сме уведомили общинското ръководство на Твърдица, вземат се мерки”, увери инж. Маринов. По някаква ирония сред засегнатите площи е и теренът край село Боров дол. Името на селото е свързано с многото борови гори, сред които се намира.
Боледуват на тази надморска височина
Белият и черният бор не виреят без влага
Белият и черният бор са били използвани за масово залесяване през 1955-85 година. Целта била да се овладеят ерозионни и поройни процеси, както и да се подпомогне дървопреработвателната промишленост, поясниха специалисти.
За съжаление, насажденията са били създадени на много по-ниска от естествената надморска височина, на която виреят. Те са били смъкнати в низините – до 400-500 метра, та дори до 100 метра. „Още със създаването им сме им „подрязали” корена. И така с по-малко дъждове и влага те започват да боледуват”, обясни инж. Йордан Йорданов, експерт от Лесозащитната станция във Варна, направила изследвания на съхнещите гори на територията на РДГ-Сливен.
Снеголоми, пролетни проливни дъждове, последвани от трайно засушаване са причина за загиването на тези насаждения. Санитарната сеч е единственото решение, категорични са специалистите. Тя ще бъде извършена по нужните правила.
Напастта тръгва след смерч от „Бистришко бранище“
Тома Белев брани корояда
"Родопските гори съхнат. Голяма част от територията на страната е поразена от корояд и гъбни вредители, това налага взимането на спешни мерки", заяви преди дни зам-министърът на земеделието Атанас Добрев.
Както „Труд“ писа екокатастрофата днес може да се проследи назад във времето до лятото на 2001 г. Тогава се разразява буря (смерч) на територията на планина Витоша, като особено тежки щети са нанесени на биосферния резерват “Бистришко бранище”. Повалените дървета на територия 50 хектара се превръщат в подходяща среда за размножаване на корояди, които в период от около месец вече започват процес на мащабно размножаване.
Едва два месеца след това в МОСВ се провежда заседание на комисията, натоварена с отговорността какво да се предприеме в отговор на опасността короядите да унищожат резервата.
Там е и бившият към днешна дата директор на ДПП Витоша Тома Белев, който излиза с предложението да не се прави нищо, освен мониторинг – което е и прието в крайна сметка. 16 години по-късно екологичната катастрофа не просто е излязла от пределите на резервата, но е засегнала цяла България.