Румен Радев: За 1 г. армията намаля с 1000 човека, техниката остаря, нова няма

НАП търси 217 фискални инспектори Минималната заплата е 914 лв.

Решават в петък за ареста на Иванчева

Край на епохата Кастро в Куба – предизвикателствата пред новия лидер Диас-Канел (ИНФОГРАФИКА)

Братът на Меган Маркъл не е поканен на кралската сватба

Затягат мерките срещу финансирането на тероризма Намаляват прага за предплатените карти от 250 на 150 евро

Митнически служители откриха тайник зад предпазен колан на лек автомобил

Пет коли се удариха край Орлов мост

Кубинският парламент избра Мигел Диас-Канел за нов президент на страната

42% спад на чуждите инвестиции Има отлив на компании, които искат да влагат дългосрочно в икономиката

Бойко Борисов пред “Нойе Цюрхер Цайтунг”: България е ЕС, България е НАТО

Борисов и Кралев закриха Европейската младежка конференция Министърът на младежта и спорта представи първите Европейски младежки цели

190 автоджигити засякоха в Монтана за денонощие

Никълъс Кейдж се отказва от актьорството

Григор си уреди среща с Гофен

10 години Тома Белев храни корояда с витошката гора

Първото събитие от поредицата „Кино, Витоша и приказки” ме привлече със своя акцент върху по-скоро научен проблем, излизащ от клиширания до болка конфликт между еколози, туристи и предприемачи – ефектът на природните катаклизми (каламитети) върху планината. Мястото на събитието беше „Домът на киното” в София.

Лекторът беше доктор Момчил Панайотов от Лесотехническия университет, който изнесе около едночасова лекция, преди на публиката да бъде прожектиран и филмът „Витоша”.

Всичко започна чудесно. Доктор Панайотов разказа за естествените стихии, които сполитат горските масиви като ветровали, пожари и нашествия на няколко вида насекоми. Лекторът се беше подготвил солидно и започна с историята на създаването на парк Витоша (залесен от човешка ръка), какво означава това за горите в него и лека-полека стигнахме до каламитета от 2000 година – ветровалът в Бистришко бранище и последвалата напаст от корояди, унищожила хиляди декари стара и вековна гора.

Видяхме сателитни снимки на бедствието, как то прогресира между 2000 и 2011 година и как в продължение на едно десетилетие огромни горски масиви във Витоша са били буквално изличени. Кадрите и обясненията бяха като от пост-апокалиптичен филм на ужасите.

Доктор Панайотов единствено не поясни защо управата на парка не се е намесила по никакъв начин да спре бедствието, но каза, че докато нашите експерти се начудят дали трябва, или не трябва да я спрат (била също част от природата), буболечката вече се е размножила отвъд границите, възможни за овладяване. В крайна сметка, докато умните се наумуват, короядът изял почти цялата вековна гора в планината.

Така свърши лекцията и започна филмът.

Искам да подчертая, че не знаех кой ще е филмът за гледане и очаквах научнопопулярен такъв. Оказа се, че това е „Витоша”, направен за протестите от Орлов мост преди около 3 години. И гледането започна с гръм.

Малко след леко скучноват рецитал на младо момиче филмът „Витоша” започна с клекналия в планината г-н Тома Белев и огромен надпис под него „Директор на природен парк Витоша 2000–2012 година” (точно периодът на бедствието с корояда), който заявява: „Всичко в парк Витоша е перфектно опазено и в перфектно състояние”. След едночасовата лекция за природната катастрофа в планината и буболечката, изяла хиляди декари (почти цялата) вековна гора, докато нашите експерти се наумуват дали да я спрат или не, думите на бившия шеф на парка удариха публиката като с чук.

Видимо по същото време и представителите на Зелените започнаха да осъзнават каква каша са надробили – лекцията и филмът бяха в пълно противоречие. В следващия половин час, в относително бавен и монотонен темп, гледахме изявления за красотата на планината, а след това филмът прерасна в откровена пропаганда на „еколозите” срещу правителството, гражданите на София, бизнеса, капитализма и кулминацията – собственика на лифтовете в планината. Без да се обясни точно какъв е проблемът с тези лифтове, се получи поредната тъпа ситуация.

Филмът показва, че всичко във Витоша е чудесно, но двата лифта и кръвожадните граждани долу в София са заплаха за планината. От друга страна, доктор Панайотов преди това 1 час ни обясни научно що за природна катастрофа е сполетяла планинските гори в колосален размер от десетки хиляди декари. И как отговорните за опазването на същата гора са си бъркали в носа.

Освен това лично на мен лошо впечатление ми направиха две неща от самия филм. Първо, внушенията, че планината е единствено за хората с алпинистки опит и възможности да правят километрични преходи пеш, за да се спуснат след това обратно със ски. Като тежък астматик за мен това е практически невъзможно. И мисля, че не само аз съм в това положение.

Второ, откровените на моменти комунистически лозунги, че долу в град София има някакви зли хора, които живеят в блокове и къщи, правят частен бизнес, докато горе във Витоша са добрите отшелници и еколози, живеещи на палатка и в дървени хижи в своя малък комунистически рай.

Живеейки в нормална монолитна постройка и развивайки дребен бизнес, даващ хляб на петима души, определено се почувствах обиден от внушенията, че съм някакъв глупав звяр, унищожаващ поляни и глухарчета.

Филмът свърши и видимо притеснената публика веднага ”нападна” лектора доктор Панайотов. Смутена жена от първия ред попита дали в крайна сметка този корояд е добър или лош – лекцията ни показа чудовищно унищожение на гора, а след това г-н Белев като шеф на природния парк ни каза, че всичко е перфектно запазено.

Панайотов почервеня като домат, а организаторите от Зелените щяха да му пробият черепа с погледите си. Докторът от лесотехническия смoтолеви нещо, че короядът бил природна напаст и не било сигурно дали човек можело да го спре.

Даде пример с Канада, където короядът изял гора с територия по-голяма от цялата българска държава и накрая умрял от глад, та по тази логика и у нас е най-добре да го оставим да преяде и да умре.

Публиката беше, меко казано, смутена от този отговор и предполагам не само аз си представих как короядът изяжда всички гори в страната, докато шефовете на природни паркове, министерства и горски агенции са се барикадирали в кабинетите си и усвояват европейски средства за опазване на природата.

През цялото време се оглеждах усърдно за г-н Белев, тъй като имах въпрос и лично към него. А именно, щом е толкова убеден в достойнствата на държавната собственост над гражданската и частната инициатива, защо, след като вече не е директор на природен парк Витоша, е приватизирал под масата Асоциацията на парковете в България, като е подменил членския й състав от неговия най-близък кръг от семейни приятели и роднини, като по този начин ефективно и без търг провежда квазиприватизация на собствеността на Асоциацията. Нали тя е на държавата и в нея членуват парковете, защо в такъв случай се е опитал да я отмъкне, правейки именно това, в което през цялото време обвинява предприемачите в планинските райони?

Уви, г-н Белев не присъстваше на лекцията. А организаторите ни напъдиха набързо извън залата, тъй като следващият филм започвал. Не разбрах дали наистина е имало прожекция след нас, но дори започналият проливен дъжд отвън трудно би измил големия срам – в продължение на три часа гледахме как купчина еколози и държавни служители в природния парк и министерството са си бъркали в ушите, вземали заплати и усвоявали милиони европари, докато стихии и корояди опустошили цялата вековна гора във Витоша. След десет години и след десет хиляди унищожени декара гора същите хора обявяват за опасност номер едно… гражданите и предприемачите в град София.

Не знам дали е зелено, но беше някак абсурдно. И доста лицемерно.

**Вестник “Труд” получи от свои източници информация, която хвърля съмнения върху действията на Тома Белев през последните дни на поста му като директор на парк Витоша и съответно като председател на Асоциацията на парковете. Напомняме, че с определения на съда по дела №16780/2013 г. и №11721/2014 г. г-н Белев е обявен впоследствие за нелегитимен представител на Асоциацията, докато се опитва да взема решения в нея и от нейно име. Вестникът провежда свое разследване, което ще публикува следващата седмица. Мнението на г-н Белев ще бъде потърсено в отделно интервю.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Не е виновен само Тома Белев. Вина за това имат и “експертите” от БАН, които срещу 300 лева на човек загърбиха добрите български лесовъдски практики и оставиха отлична хранителна база от 20 хил.кубически метра елитна смърчова дървесина за храна на короядите, които вече стигнаха и центъра на София. Виновни за това са и онези които под въздействие на некомпетенцията на хора лаици взимаха половинчати решения в борбата с короядите.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.