Труд
Автор:
Труд news
Цените на брашното, ориза и олиото в България са най-високите в ЕС
Бием Румъния и Хърватия по цени
Редица основни храни в България са не само най-скъпите в страните от ЕС, а често са и опасни за здравето. Това показват данни на КНСБ и на Сдружение за достъпна и качествена храна. От КНСБ започват да наблюдават цените на малка потребителска кошница от 20 основни храни и бензин в над 600 търговски обекта в цялата страна. Целта е, ако видят необосновано поскъпване, да сигнализират контролните органи. В потребителската кошница освен традиционно наблюдавани от КНСБ храни като брашно, хляб, ориз, сирене, олио, домати и краставици са включени и закуска (баничка със сирене до 150 грама), чаша кафе (в картонена чаша) и минерална вода от 0,5 литра.
Първите данни от новото изследване на КНСБ показват, че редица основни храни в България са най-скъпи в сравнение с други държави от ЕС. Освен в България, от КНСБ проверяват и цените на основните храни в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Оказва се, че брашното, оризът, прясното мляко, олиото и закуската (баничка със сирене) в България са най-скъпи. В България средната цена на брашното е 1,07 евро за кг, а най-близо до нас е Германия с цена от 0,99 евро за кг. Цената на ориза в България е средно 2,70 евро за кг, с което отново сме на първо място по скъпотия. В Германия кг ориз струва само 1,98 евро. Прясното мляко в България струва средно 1,82 евро за литър, с което сме на първо място в ЕС по високи цени. За сравнение литър мляко във Франция струва само 1,37 евро, а в Испания е 1,52 евро.
Сиренето в България не е най-скъпото в ЕС, но цените при нас са по-високи от тези в страни като Нидерландия, Хърватия и Германия. Дори и кренвиршите в България със средна цена от 6,44 евро за кг са по-скъпи, отколкото в Испания (4,17 евро), Франция (5,97 евро), Хърватия (2,69 евро) и Румъния (5,23%).
Цените на млякото и млечните продукти в България са с 25% над средното ниво за страните от ЕС, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, като цитира данни на Евростат. При млечните продукти Комисията за защита на конкуренцията трябва да се самосезира, заяви Пламен Димитров. Според нето няма логика цените на млечните продукти в България да са толкова по-високи, отколкото в другите страни от ЕС. Ако няма картел на пазара, ще внесат по-евтино сирене, заяви Пламен Димитров. Според него именно при млечните продукти КЗК трябва да покаже, че “железният юмрук” действа, както образно председателят на КЗК Росен Карадимов се закани, когато ръководствата на НАП, КЗП и КЗК обявиха съвместни действия срещу необосновано вдигане на цени.
По цени вече сме достигнали голяма част от страните от ЕС, но заплатите ни значително изостават, показват данните на КНСБ. Кошницата от 20 основни храни плюс бензин в България струва 56,77 евро. Това е повече, отколкото същата кошница струва в Хърватия (54,76 евро) и в Румъния (47,82 евро). В България с минималната заплата човек може да купи 9,7 кошници с основните храни плюс бензин. Това ни нарежда на последно място сред изследваните държави от ЕС по покупателна способност. С минималната заплата в Румъния може да бъдат купени 17 кошници с основни храни, в Хърватия - 17,7 кошници, в Испания - 21,2 кошници, във Франция - 26,6 кошници, в Германия - 31,3 кошници, а в Нидерландия - 33,7 кошници.
В момента ръцете на контролните органи са вързани
Министърът на финансите Теменужка Петкова представи пред премиера Росен Желязков предложения за промени в Закона за въвеждане на еврото.
Въвеждат стандарт за етикетите
Глоби за необосновано покачване на цени ще бъдат налагани от 8 август. Това предвиждат промени в Закона за въвеждане на еврото, които ще предложи правителството, стана ясно след свикано от премиера Росен Желязков заседание на Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България.
Както “Труд news” вече писа, в момента Законът за въвеждане на еврото не дава възможност да бъдат налагани глоби за спекулативно вдигане на цени и реално ръцете на контролните органи са вързани. По време на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова е посочила, че сега законът предвижда санкция само в периода на двойното обращение на левове и евро - от 1 януари до 31 януари 2026 г. “В интерес на потребителите е този период да бъде удължен, като той ще започне от периода на двойното обозначаване на цените и ще приключи до 31 декември 2026 г.”, заяви Петкова. Това означава, че глоби ще бъдат налагани от 8 август, откогато всички цени трябва да са в двете валути.
Друга промяна в закона, която правителството предлага, се отнася до етикетите на стоките. Проверките до настоящия момент показват, че има опити на някои търговци да етикетират неправилно цената в евро и в лева, подвеждайки потребителите, за което “Труд news” вече писа. “Трябва да бъдат въведени много ясни критерии и правила по отношение на това какъв шрифт трябва да имат цените в лева и в евро след 8 август, какъв цвят трябва да бъдат те, така че потребителите да не бъдат въвеждани в заблуждение”, каза министър Петкова.
Увеличаване на санкциите по Закона за въвеждане на еврото, ще предложи правителството. “Санкциите трябва да бъдат завишени, тъй като по този начин те ще имат и превантивен характер по отношение на недобросъвестни търговци, които възнамеряват да увеличават необосновано цените”, заяви министър Петкова.
Контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите също ще бъдат разширени. “В периода, в който ще действа Законът за въвеждане на еврото, трябва да бъдат дадени допълнителни правомощия на КЗП, които да имат възможност да реагират и да извършват контролни действия по отношение на опитите за необосновано покачване на цените на стоките и услугите”, изтъкна министърът на финансите Теменужка Петкова.
Предложение на КНСБ:
Хората ще правят информиран избор
Върху етикетите за цените на храните да бъдат изписвани и цените на производителя или на вносителя, предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него проектът на закон за въвеждане на таван на надценките на някои основни храни няма да свърши работа срещу необоснованото покачване на цени. Но при изписване върху етикета и на цената на производителя хората ще могат да правят информиран избор, като видят каква е надценката на всяка храна. И ако сметнат, че надценката за търговеца е твърде висока, може да решат да купят от друго място. И в момента търговците са длъжни да показват страната на произход на храните, като Българска агенция за безопасност на храните трябва да следи дали спазват това задължение, обясни Пламен Димитров. Идеята е информацията за потребителите да бъде разширена.
Не са опасни, но не са и безвредни
Серен диоксид (E220) и неговите соли – сулфитите (E221 до E228), са едни от най-често използваните консерванти в хранителната индустрия. Те се влагат с цел да удължат срока на годност на продуктите, да предотвратят ферментация, да запазят цвета на храните и да предотвратят потъмняване при съхранение. Срещат се масово в сушени плодове, вино, бира, сокове, консервирани зеленчуци и много други продукти.
Въпреки че са разрешени за употреба в Европейския съюз, сулфитите не са безвредни. Те могат да бъдат сериозен здравословен проблем за определени групи хора – най-вече за астматици, деца, хора с алергии, както и за страдащи от чернодробни и дихателни заболявания. При тях дори малки количества серен диоксид могат да предизвикат остри алергични реакции, пристъпи на задух, главоболие, раздразнителност, чревен дискомфорт и кожни обриви.
Според Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) допустимата дневна доза на серен диоксид е 0.7 милиграма на килограм телесна маса. Това означава, че човек с тегло 70 килограма не трябва да приема повече от 49 милиграма дневно – и то общо от всички източници. На практика обаче тази граница може лесно да бъде надвишена, особено ако в рамките на деня се консумират повече от един продукт, съдържащ сулфити.
Най-честите случаи на превишение се наблюдават при сушените кайсии, където концентрацията на E?220 може да достигне до 4000 mg/kg – над два пъти повече от максимално допустимото. Дори 2–3 сушени кайсии могат да надвишат дневния лимит при чувствителни хора. Високи стойности се откриват също в стафиди, фурми и сушени смокини, както и в бяло и пенливо вино, където концентрациите достигат до 200 mg/l. Светлите бири, някои плодови сокове и консерви също могат да съдържат значителни количества серен диоксид, който при редовна употреба се натрупва в организма.
Потребителите трябва да бъдат особено внимателни при избора на продукти, като четат етикетите – при съдържание над 10 mg/kg или 10 mg/l производителят е задължен да посочи, че продуктът „съдържа сулфити“. В случаи на алергии, астма или чувствителност, е разумно да се избягват продукти със сулфити или да се предпочитат био-алтернативи, при които употребата на серен диоксид е силно ограничена.
Андрей Велчев, Сдружение за достъпна и качествена храна, пред “Труд News”:
Апелираме производителите да не злоупотребяват със здравето на хората, защото получаваме много сигнали за притеснителни практики. Много от хлябовете, предназначени за диабетици, са подправени, оцветени, а процентът на необходимия консуматив, който трябва да бъде вложен, е различен от обявения на етикета. Успяват да докарат хляба на вид и на цвят - технологиите напредват много, - но трябва да четем внимателно етикета и да сме запознати с добавените Е-та.
Дори и цената вече не е ориентир за наличие или отсъствие на прекомерно количество Е-та. Голяма част от тях не са вредни - има добавки, които се влагат и за по-добър вкус - но на първо място трябва да бъде здравето, защото в прекомерни количества някои Е-та крият рискове, особено за хора с хронични заболявания или малки деца.
За съжаление, в България не можа да стане популярна “светофарната уредба за храните”, наричана още “светофарно етикетиране”, която е разяснителна система върху етикетите на храните чрез цветове, за да информира потребителите бързо и визуално за хранителната стойност на даден продукт.
Знаем, че бялото брашно тип 500 е най-евтино, а всички други брашна са значително по-скъпи и очаквано вдигат цената на хляба, който и без това не е толкова евтин. Допускам, че отново ще предизвикаме недоволството на съсловни организации, но факт е, че те имат голям недостиг на качествена суровина и когато получат големи поръчки от търговци, стремежът им е да удовлетворят поръчката - но за сметка на компромиси с качеството.
Млечни продукти на съмнително ниски цени се предлагат в момента, особено по морето. Имахме случай със сирене за 8 лева/кг в Бургаско, което абсолютно се отклонява от стандарта за сирене.
Обръщаме внимание и при консумацията на сладолед и тонизиращи напитки, при които също трябва да се четат внимателно етикетите. Давам пример със съдържанието на L-карнитин в някои напитки, които се ползват от спортуващи. Но при високи дози и дългосрочен прием той може да повлияе неблагоприятно върху сърдечно-съдовата система.
