Водещата опорка, която се чува от средите на ПП-ДБ и техния медиен активизъм по повод на тежките корупционни скандали с техни представители във властта гласи, че имало селективност в наказателното преследване.
Търсих внимателно признаци на такава селективност, но не намирам. Знаете ли защо? Защото, за да се говори за "селективност", трябва да са налице ако не еднакви, то поне сходни случаи, които държавата да третира по различен начин.
Но корупционните афери в София и Варна са напълно различни от всички скандали около властта през последното десетилетие.
Това е така, защото за първи път има разкрития и твърдения за корупция, които идват не от анонимни източници, не от дописки из сайтове, не от записи или снимки с неясна достоверност или от сигнали на външни за властта хора и организации.
За първи път имаме - в корупционните скандали около ПП-ДБ в София и Варна - разкрития отвътре, от самата "кухня" на властта и то от представители на същата политическа сила.
Разкрития от висши длъжностни лица (зам.-кметове, районни кметове), които застават зад твърденията си с имената си и с отговорността си.
Как искате това да остане без последствия?
И как може да се съпоставят и третират еднакво, примерно, анонимните снимки с "кюлчетата", от една страна, и от друга - личното изявление на един зам.-кмет или районен кмет, че в ПП-ДБ е създадена корупционна система за кражби и източване на публичен ресурс?
Няма място за никакво сравнение, съответно - безпочвено е да се говори за "селективност".
Труд
