Най-обичаните руски песни ще звучат в Зала 1 през ноември
В момента имат изяви в различни градове из страната
Издали са повече от 10 албума, а в репертоара им има над 400 песни
С голям концерт в Зала 1 на Националния дворец на културата група “Грамофон” ще отбележи 20 години от своето създаване. Датата е 2 ноември, а публиката ще чуе в изпълнение на Георги Гарчов, Христо Софев и Петър Янкулов най-обичаните руски песни. Очаква ни зрелищно шоу с непознато звучене, гост-музиканти и много изненади.
“Задължително ще включим най-любимите си песни, изпълнени по нов начин - с китари, и още артисти - надяваме се да зарадваме всички наши приятели и хората, които ще дойдат да ни слушат за първи път”, казва Георги Гарчов пред “Труд”.
Всъщност музикантите започват честването на своята годишнина още през миналия ноември с поредица от концерти в цялата страна, които ще продължат до голямото шоу в НДК. Началото неслучайно поставят в своя роден град Казанлък, а до 2 ноември престоят още над 10 концерта.
Именно градът на розите и любовта към музиката и руската песен събира тримата дългогодишни приятели в “Грамофон” и ги държи заедно, обичани от публиката вече 20 години. Началото на групата обаче е неочаквано и донякъде дори случайно.
“С една наша приятелка решихме да направим вечер, посветена на Висоцки през 2000 г. Тогава времето беше такова, че не се слушаше руска музика, много рядко звучеше и по радиата. Събрахме се тримата, научихме малко повече песни, дойдоха и много приятели. Беше тежък концерт, защото хората бяха разделени по партии - БСП, СДС, БЗНС, всякакви други и сядаха на различни места, далеч един от друг. Но когато запяхме всички излязоха прегърнати, нямаше партийни и други разделения. Не сме планували тогава, че ще бъдем група”, разказва Георги.
В началото изпълняват песните така, както са ги научили сами, с много желание, без професионална подготовка и амбиции за слава. Но съдбата е определила друго за тях.
“Ние не започнахме кариерата по начина, по който започват повечето групи - да се съберем и да направим определена концепция предварително. Нас просто ни искаха и ние трябваше да се занимаваме с това, то просто се случи. Малко след това си казахме - време е спрем и да се подготвим, така както го правят професионалните изпълнители, защото ние до един момент пеехме от сърце и душа, но така както си го правехме вкъщи”, добавя Георги.
На първите участия се представят просто като Ицо, Жоро и Петьо, но след като започват да ги канят по-често решават, че групата трябва да има име.
“И до днес си спомням, че бяхме в едно заведение в Казанлък. Искахме да се запомня лесно и на няколко езика да е с едно и също значение. Имахме стотици идеи, дори като се сетя за някои от тях сега и ми е много смешно. Избрахме “Грамофон” и после го облякохме в история, че именно от грамофон сме чули и научили първите си руски песни. То си беше така, но дойде след името”, разказва Петър с усмивка.
На въпроса защо избират през цялата си кариера да изпълняват само руски песни Георги отговаря: “просто така се случи, започнаха да ни канят да пеем именно руски песни, а не други. Явно хората са имали нужда, системата не може да спре нещо, което сме слушали толкова дълго време”.
Тримата изпълнители са категорични, че политиката никога не трябва да бъде смесвана с изкуството и не бива да се отрича нещо хубаво, създадено независимо от коя държава.
Сега “Грамофон” имат повече от 400 песни в репертоара си и за издали над 10 албума, но казват, че вече не ги броят. Изпълняват от незабравимите и вечно живи руско-цигански романси, през военните песни и маршове, емигрантски и филмови песни до съвременната руска естрада.
“Вече не броим в цифри. Песните, които сме правили в началото звучат леко архаично сега и ние се стремим да си осъвременяваме. И така с цел да запишем още и по-нови песни, се раждат нашите албуми. Например, бяхме поканени на един фестивал в Полша, посветен на Владимир Висоцки, където е най-големият частен музей за него извън Русия, и така записахме албум с негови песни”, разказва Петър.
Обръщайки се назад, музикантите казват, че през годините не намалява интересът нито към руската музика, нито към руската култура като цяло. Отчитат, че много млади хора ги харесват и слушат с интерес.
“Това е най-хубавото - че идват много хора на 25-30 години, които в голямата си част не знаят добре или изобщо руски и се налага да им превеждаме или да им разказваме за какво се пее в някоя песен. Опитваме се да представяме музиката си, не просто да я пеем”, споделя Христо.
Тримата музиканти са категорични, че за тях е важен пътят, а не целта.
“Много обичаме да пътуваме из различните градове, защото там откриваме деца, които се интересуват просто от музиката, не от политика - независимо дали е немска, българска или руска. Това е истинската реакция, защото възрастните просто понякога слагат една маска и гледат на живота по друг начин”, казва Христо.
И през годините изпълнителите неведнъж са доказвали обичта си към деца. Няколко години подред даряват всички спечелени пари от концерти в НДК на болница за деца с онкологични заболявания.