Обяснимата, макар и малко истерична активизация на русофилското малцинство в България произвежда изключително количество глупости, надминаващо дори либералните извращения през последните години. Това, разбира се, е напълно нормално - колкото по-маргинална е една група, толкова по-креслива трябва да бъде.
Европа трябва да избере - или ще осъществява зеленото безумие или ще е енергийно независима
Противно на твърденията, България далеч не е толкова зависима от газ, бил той руски или не
1. Русия води война срещу суверенна държава
Няма място за интерпретации - Русия води военни действия срещу Украйна, суверенна държава, призната за такава от самата Руска федерация. Дори нямат куража да го нарекат война. Всичките опорки за „разширяване на НАТО“, за „агресия спрямо Русия“, за „заграждане на Матушката“, са невалидни срещу един-единствен простичък факт - в ранните часове на 24 февруари 2022, Руската федерация непровокирано навлезе с армия в територията на Украйна.
2. По времето на Обама беше окупиран Крим
По времето на Барак Обама (Д) полуостров Крим беше окупиран от „зелени човечета“, проведен бутафорен референдум и анексиран като част от Руската федерация. Отговорът беше... няколко нефелни санкции срещу група олигарси, които не постигнаха нито една цел:
А) Крим все още е част от Руската федерация
Б) Последваха опити за подобно отделяне с Донбас и Луганск
В) Готовността за водене на война на Русия не беше намалена
Това са фактите - Барак Обама се провали не само в предотвратяването на разширяването в Русия, но и в отговора си на него.
3. Докато Украйна се превъоръжаваше, синът на Байдън правеше корупционни сделки в същата тази държава
Хънтър Байдън беше замесен в корупционен скандал свързан с Украйна, още преди баща му да стане президент на САЩ. Нещо повече - и в такива, включващи Русия и Китай. Ако се вярва на изтеклите имейли - и с 10% комисионна за „големият човек“. Кой ли може да бъде той? Като допълнение, скандалът изкаран на дневна светлина от New York Post, беше съвсем съзнателно цензуриран от големите и уж независими социални мрежи - facebook и twitter. Разбира се, сега този факт е напълно игнориран от иначе изведнъж загрижилите се за Украйна либерални медии. Те и техните местни протежета от грантовата „журналистика“ напълно забравят за този факт.
4. По времето на Байдън Русия нападна Украйна
По времето на баща му - Джо Байдън (Д), Русия нападна Украйна. Това е факт. Отговорът са... малко по-строги санкции. Двамата страхливци от Демократическата партия не направиха нищо. Нещо повече - дори „поканиха“ инвазията многократно, заявявайки предварително, че няма да се намесват пряко. Ако не друго, това е зов за събуждане на европейските държави, които трябва да осъзнаят, че никой друг не е отговорен за собствената им сигурност. И че може да дойде момент, в който realpolitik-aта ще наложи да бъдат изоставени. Което ни води до...
5. Приетото с насмешка преди време предложение за увеличаване на европейските отбранителни бюджети вече е на дневен ред
По времето на Тръмп идеята, че държавите от НАТО трябва да отделят така или иначе договорените вече 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана, се гледаше с насмешка. Идеята за война беше в най-лошия случай анексирането на Крим. Нищо по-страшно. Илюзията за край на историята беше завладяла елитите на Европа. Производството беше делегирано на Китай, а отбраната - на САЩ. Пандемията приключи първата заблудата, а инвазията в Украйна - втората. Време е за реиндустриализация и превъоръжаване.
6. България е една от най-малко зависимите от газ държави в ЕС
Противно на разпространеното обществено мнение България далеч не е толкова зависима от газ, бил той руски или не. Разбира се, скъсване с подобна зависимост в никакъв случай не би било безболезнено от икономическа гледна точка първо за бизнеса, а след това и за народонаселението. Въпреки това, за една Германия зависимостта от руския газ е в далеч по-страшни размери. Ако се стигне до подобен вариант преките отражения за България биха били далеч по-малки. Трябва да сме благодарни, че това развитие се случва преди затварянето на комплекса Марица-Изток, който към момента е един от основните гаранти за енергийната ни независимост. След най-големия и очевиден - АЕЦ „Козлодуй“. Което ни води и до следващата точка...
7. Невъзможно е да се случи едновременно и енергийна независимост от Русия, и Зелената сделка
Не е тайна, че зад огледалцата и вентилаторчетата прозираше руския газ и петрол, точно както промишлената въглеродна неутралност се осъществяваше чрез изнасяне на производство в Китай. Накратко - преливане от пусто в празно. Европа трябва да избере - или ще осъществява зеленото безумие или ще е енергийно независима. Да, с тези „лоши“ думички, които всеки празноглав активист ви накара да намразите (често с финансов стимул от Руската федерация, както авторите на истерията срещу шистовия газ в България). Думички като „атомна енергия“, „въгледобив“, „шистов газ“ и т. н.
8. Неутралитетът никога не е водил до нещо добро
България се опита да е неутрална през Втората световна война. Това траеше докато войските на Третия Райх не наближиха границата ни. След това привидния ни неутралитет спрямо СССР не ни спаси от Червената армия. Нито безкръвното u посрещане спаси елита на нацията от Народен съд. Историята е, за да се поучим от нея. Чисто прагматично. Дори да допуснем, че не сте гниди, които изхождат от призива „да се снишим“. Често последните са дори по-гнусни от онези, завидели за 40-те лева.
9. Изпращането на бойна техника няма да вкара България във война
Над 20 държави изпращат военна помощ на Украйна срещу Русия. Включително споделящи сухоземна граница като Полша да речем. Нито една от тях не е във война с Русия. Ние сме в този конфликт независимо дали ни харесва или не. Историческият момент се нуждае от кураж, а не от снишаване. От какво се страхувате? От...
10. „Могъщата и непобедима Красная армия“ вече втори месец не може да се справи с... на практика агитката на Динамо Киев
Митовете за руската военна мощ се стопяват с всеки изминал ден, затъвайки по украинските полета. Дори съпротивата да бъде удавяна с всички резерви на Руската федерация, неоспоримият факт е, че вече втори месец, дори многократното превъзходство в жива сила и военна техника не успяват да победят. Дори първоначалните цели за „денацификация“ и смяна на украинското правителство са забравени, само един „независими“ републики и „неутралитет“ от НАТО остана.