Малко след като Висшето училище по застраховане и финанси навърши 15 години, се срещаме с неговия основател и ректор доц. Григорий Вазов. Говорим си за връзката между университетите и бизнеса, за необходимите реформи и защо държавата е майка за държавните и мащеха за частните вузове. Както и за предстоящия тритомник, който ще събере неразказаните истории на великия Вазов род, на който той самият е потомък.
- Наскоро Висшето училище по застраховане и финанси, на което сте основател, навърши 15 години. Като се обърнете назад какъв беше пътят до тази годишнина?
- Пътят беше интересен, труден, много емоционален, с много напрежение, много неприятности, но и много красота в отношенията с хората. Най-трудно беше утвърждаването на името на университета като сериозно висше учебно заведение. Смятам, че успяхме да го направим и вече категорично мога да кажа, че сме едни от най-добрите в областта на икономическото образование и специалностите, които ние предлагаме. Това го доказва и Националната акредитационна агенция, Рейтинговата система, както и това, че за втори път ще получим акредитация от British Accreditation Council.
- Мотото на събитието, с което отбелязахте 15-тата годишнина беше „Кой ще успява в следващите 15 години и защо“. За вас какъв е отговорът на този въпрос?
- Често обичам да казвам, че във времето, в което ние сме учили и сме ставали преподаватели, съществуваше понятието „поколение“, под което се разбираше, например, дядо, син, внук и така нататък. Такива бяха понятията и от гледна точка на развитието на новите специалности, в общи линии с такъв цикъл. Във момента всеки нов мобилен телефон е ново поколение, тоест той е с нови функции и трябва да се появи новото поколение, което да отговаря на тях. Поколенията вече се сменят много по-бързо, специалностите също и университетите, които продължават да имат специалности, които 20 години вече ги няма на пазара, нямат бъдеще. Университетът трябва във времето да предвиди какви ще са новите технологии, новият вид медицина, лекарства, производство на резервни човешки части и на още много неща, за да може да реагира и да подготви съответния тип специалисти, които ще са необходими след време.
- Успяват ли университетите и въобще образователната ни система да навакса с тези постоянни промени?
- Не. Или ако има такива университети, те са много малко, или в много малко специалности. А фактът, че ние съществуваме на пазара, имаме студенти с една много добра реализация, дава основание да мислим, че отговаряме на тези изисквания. Ние нямаме специалности, които да са отминали във времето, а напротив - имаме такива, с които изпреварваме времето.
- Когато се срещате с младите хора те изглеждат ли ви достатъчно амбициозни и мотивирани да учат и да се развиват?
- За разлика от много хора на моите години, че и по-млади, които хвърлят всички обвинения върху младите хора, моето мнение е коренно различно. Просто защото е лесно да кажеш - те са такива. Тази реплика съществува от 3000 години. Винаги едно поколение обвинява това, което идва след него, че не е такова, каквото трябва. Но когато сравня капацитета и обема знания, възможностите на моето поколение, което беше едно добро поколение, със сегашното - разликата е огромна. Тя е във всичко. Тя е в целия обем от човешки знания, които те придобиват в момента - много повече, много по-бързо, с много повече мисъл и дълбочина, отколкото ние. Сегашното поколение е с интересни амбиции. Много от тях не мечтаят просто да получават висока заплата, а да работят това, което ги прави щастливи и по този начин те вършат това нещо прекрасно.
- Наскоро медийната група „Инвестор“ придоби мажоритарния дял от ВУЗФ. Защо се стигна до тази сделка и какво ще се промени за студентите?
- До тук бях сам, но аз и университетът имаме много по-големи амбиции. Да, едни от най-добрите сме в България, но ние искаме да бъдем едни от най-добрите в Югоизточна Европа, след това в Централна и Югоизточна Европа и така нататък. Но сам на приход-разход не мога. Да, ще продължа да предлагам едно много добро образование, но ще ми липсват научната, приложната мисъл, ще ми липсват добрите големи проекти, които от друга страна ще изграждат новия тип преподаватели. Ще ми липсват много неща и в един момент това ще окаже влияние върху качеството на образованието. Тази моя идея се появи преди две или три години, че на мен ми трябва партньор, който да има една друга мощ, една друга сила - икономическа, финансова, медийна, с която да дадем новия тласък за следващите 15 години в развитието на университета. Търсих го и имаше желаещи, но всички казваха - ето ти едни пари и чакай някакви дивиденти. На мен такъв партньор не ми трябваше, защото пари винаги могат да се намерят. На мен ми трябва партньор, който да живее с моите идеи, да има амбициите да направи един много добър университет, но и да има капацитета като една голяма икономическа структура. Този партньор се появи и вече 6 месеца работим прекрасно и всички фактори са налице, за да бъдат покрити амбициите, които имаме.
- Има ли според вас недоверие от страна на бизнеса спрямо образованието, което получават студентите в българските университети?
- Да. Аз съм виждал какво е отношението към университетите на големи конференции с бизнеса в Западна Европа. Там бизнесът изпитва огромно уважение към преподавателите. Това е станало с годините и е извоювано. При нас не е така и вината не е само в университетите, а и в самия бизнес. Това противоречие съществува още от Римско време - бизнесът винаги изпреварва развитието на университетите. А функцията на вуза е да даде на специалиста базовия обем от знания, върху който той, започвайки да работи в дадена корпорация, да надгражда. Но това трябва да стане с инвестиция от самата корпорация, за да получи той необходимата корпоративна компетенция. В света има сигурно десетки или стотици хиляди банки и застрахователни компании. Всяка една от тях си има собствена структура, собствена документация, маниери на работа. Аз не мога да подготвя това, което иска бизнесът за еди кое си работно, място, еди кое си бюро или еди кое си гише. Те искат веднага като вземат човек от тук той да бъде готов и да започне да работи. Аз мога да дам добър специалист, който да има базовите знания, да има мисълта и амбицията да се усъвършенства.
- А различно ли е отношението от страна на бизнеса към студентите, завършили частни и държавни университети?
- Аз не обичам да деля университетите на частни и държавни. В България има добри и не чак толкова добри вузове. Ние не са различаваме по друго освен по формата на собственост и по отношението на държавата. За нея държавните университети са нейни деца, а за частните е мащеха. Тя няма никакво отношение към тях, дори обратното - има някакъв скрит ентусиазъм колкото може повече проблеми да се създават на частните университети.
- Напоследък все повече се говори за образованието като основен приоритет, обещават се големи реформи, според вас това прави ли се в действителност?
- Да. В момента има една стратегия, която на пръв поглед е добра и започва да се изпълнява. Сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има едно голямо предимство - че е финансист и не е професор, дълго време е бил главен секретар и е в този бизнес. Той работи добре, но моето становище е, че вече с еволюция в образованието няма да се получи. Трябва малко революция. Стратегията е добра, но резултатът ще дойде след време. Трябват малко по-резки промени. Време е да се помисли за промяна във финансирането на университетите и държавата да помисли за приватизация на определени държавни университети. Време е вече всеки да се доказва - след като сте много добри приватизирайте, вземете кредити и докажете, че сте много добри.
- Според данните за 2016 г., българите отделят средно по 282 лева за застраховане на живота или имуществото си. Това малко или много е и къде ни поставя спрямо другите европейски страни?
- Точно къде не мога да кажа, но със сигурност сме някъде накрая в този тип класация. Вече повече 20 години си задавам въпроса защо е така. В началото обвинявах застрахователните компании, че не инвестират достатъчно в това да се образова българинът какво му дава една добра застраховка. Забелязах обаче, че те го правят, имат сериозни рекламни кампании и няма резултат. Всичко опира до народопсихология. Единственото, което успя я да промени навремето бяха мутрите. А сега веднъж, два, три пъти ти се наводнява къщата и пак не си се застраховал, а става дума за 40-50 лева годишно. Цигарите или ракията, която изпиваш са повече. Не е оправданието, че нямаме пари. Това особено чувство, че държавата трябва задължително да се грижи за теб, идва още от социализма. Изчезнаха мутрите от автомобилния пазар и две трети от колите пак са незастраховани.
- Една от идеите, които се обсъжда, е нарушителите да плащат повече за застраховка „Гражданска отговорност“. Какво мислите за нея?
- Прекрасна идея. За разлика от всички останали мерки, които се приемат в закони и т.н, а народът продължава да се убива по улиците с колите, мисля, че една такава система много бързо ще дисциплинира шофьорите.
- Казвате, че 50 години не се уморявате да говорите за роднинската си връзка с Иван Вазов. В момента събирате родовата история в тритомник, разкажете как върви работата по него?
- Аз разсъждавам така. Да, Иван Вазов е велик и уникален, Патриарха на българската литература. Но той е изваден, и това умишлено е направено във времето, от града в който е живял, от обществото, което го е създало, което е създало и Вазовия род. Когато се върнем назад ще видим, че обществената среда е създала не само Иван Вазов, а целия род Вазов - в който е ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов, уникални образци на военни пълководци и то в световната история. До тях стоят други братя - един Борис Вазов, който е бил заместник- председател на парламента, един невероятен общественик, зад тях стой Никола Вазов, който е финансирал образованието, зад тях стои Кирил Вазов, който е завършил медицина в Цариград и е създал един от първите медицински лицеи там и след това създава един малък модел на поликлиника в Стара Загора и така нататък. В момента се ровят архиви, за да се хване цялата среда, времето, възпитанието. Както „Под игото“ започва с вечеря, да се започне от тази вечеря. Идеята е да се хване целият Вазов род и взаимоотношенията между тях.
Нашият гост
Доц. д-р Григорий Вазов е основател и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. Започва академичната си кариера през 1976 г. като асистент в катедра “Финанси и кредит” на СА “Д. Ценов” - Свищов. Два мандата е изпълнявал длъжността декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС. В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и зам.-министьр в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на СД на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка. Научните му интереси са в сферата на макроикономика, теория на финансите, корпоративни финанси, теория на управлението, където има над 100 научни труда.
Доц. Вазов е и Велик майстор на Обединената велика масонска ложа в България.