Българската банкова система - време е за сериозен разговор

12:12

22.04.2015

Доц. д-р Григорий Вазов

Авторът е президент, ректор и председател на настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси. Започва академичната си кариера като асистент в катедра „Финанси и кредит“ на СА „Д. Ценов“, Свищов. Защитава доцентура в УНСС, където в продължение на 8 години е бил декан на Фанансово-счетоводния факултет. В периода 1991-1994 г. е бил съветник на министъра и зам.-министър на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на борда на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.

Банковата система е един от най-важните елементи за нормалното функциониране на държавата. Потребителите на банкови услуги трябва да са уверени в стабилността й, което предполага липса на скандали и открито заявена подкрепа от централната банка.

Затова е толкова важен въпросът за стратегията за развитие на банковата система и банковата дейност у нас. Настъпило е времето за сериозен разговор.

В контекста на проблемите, които изпита една голяма българска банка, неотдавна и впоследствие се наложи Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) да изплати на клиентите й гарантираните депозити, се появи едно внушение - че по-добре се управляват парите в чуждестранните банки на българския пазар.

В резултат се случиха две важни събития:

- част от депозантите на банките с български капитал прехвърлиха своите финансови средства в банки с чуждестранен капитал;

- депозантите, които получиха своите пари от ФГВБ, отново депозираха част от тях в банки, предимно с чуждестранен капитал.

Като следствие рязко се покачи ликвидността в банките с чуждестранен капитал и те имаха възможност да намалят лихвите по депозитите до равнища, близки до тези на банките в еврозоната.

Но ако за един потребител това е просто смяна на мястото, където съхранява спестяванията си, то за банковата система е увеличаване на конкурентоспособността на банките с чуждестранни активи и намаляване на тази на банките с български активи.

Участниците на пазара

Ако разгледаме десетте най-големи банки в България в таблица № 1, се вижда, че осем от тях са с чуждестранен капитал и сумата от активите им е в пъти по-голяма от тази на българските банки. И пак възниква въпросът от началото на прехода, който не е получил категоричен отговор: кое е по-добре за българската икономика и банковата система – повече чуждестранен или повече местен капитал.

Има защитници и на двете тези. Привържениците на чуждестранните банки не без основание твърдят, че те внасят ноу-хау при управлението и вливат свежи парични потоци в българската икономика. Защитниците на тезата за преобладаващ български капитал в банковата система опонират, че местните банки кредитират преимуществено местната икономика.

Банките работят преди всичко с привлечени средства, които идват основно от депозитите на гражданите и фирмите, като съотношението на собствения капитал към привлечените средства не се измерва в проценти, а в пъти и варира от около 1:4 до около 1:10. От таблица № 2 се вижда, че при българските банки съотношението е по-високо, а при чуждестранните е по-ниско.

Това означава, че депозитите са най-важният източник на ресурс за дейността на банките. Те обаче плащат за този ресурс, като печалбата им зависи от разликата между лихвите, които изплащат по привлечените средства, и лихвите, които получават по отпусканите кредити. Колкото по-голяма е тази разлика, толкова по-голяма е и печалбата. И обратното.

Важният парамерът е лихвеният процент по депозитите, защото този по кредитите е функция от него. Когато се конкурират помежду си за привличане на финансов ресурс, банките повишават лихвите по депозитите. Но за да задържат или увеличат печалбата си, трябва да повишат и лихвите по кредитите.

Разликите

Тук има една съществена разлика между банките с български и банките с чуждестранен капитал. Българските могат да се конкурират на пазара с лихвите по депозитите, но ако търсенето на кредити рязко нарасне, тяхната конкурентоспособност би спаднала. Причината е, че чуждестранните биха могли да привлекат ресурс от своите банки майки при изгодни условия - лихвите в еврозоната са значително по-ниски от тези в България, и няма да им се налага да увеличават лихвите по депозитите.

Да разгледаме обратния случай - местната икономика изпитва затруднения и има изгледи да изпадне в криза. В този случай действията на българските банки биха били силно ограничени, тъй като те ще трябва да увеличат провизиите заради очаквано увеличаване на лошите кредити. Същевременно няма как лесно да излязат от българския пазар, ще трябва да продължат да кредитират, за да могат да извлекат печалби и да покрият евентуалните загуби от лоши кредити. Докато чуждестранните банки могат силно да ограничат кредитирането и да получат подкрепата на банките майки. Българските банки при затруднение теоретично имат възможност да вземат кредит от централната банка, но им се налага да отговорят на четири условия:

кредитът не може да е за срок по-дълъг от три месеца

банката трябва да е платежоспособна

кредитът трябва да е обезпечен

да съществува ликвиден риск за банковата система.

Това означава, че ако банката е прекалено малка и не съществува ликвиден риск за цялата система, напълно възможно е централната банка да не я рефинансира.

Сблъсък на интереси

Съществува и непряко влияние на чуждестранните банки чрез регулациите върху банките майки в страните, в които са регистрирани. Например, ако БНБ реши да увеличи паричното предлагане и да води експанзионистична политика чрез намаляване на задължителните минимални резерви, а централната банка в държавата на банката майка води обратната, рестриктивна политика, ще има сблъсък. И колкото по-голям е относителният дял на чуждестранните банки в българската банкова система, толкова по-ограничени ще са резултатите на водената от БНБ парична политика заради сблъсъка на интереси.

Погрешно ще е да се прави извод, че чуждестранните банки са вредни за българската банкова система, но със сигурност не би било добре те да бъдат доминиращи. В Германия, Франция, Япония, САЩ и други водещи икономики доминиращите банки са местни.

Друг проблем, свързан с доминирането на чуждестранните банки е, че те биха могли да формират икономическата политика на страната чрез вливането и изтеглянето на парични потоци - печалбите им не се реинвестират непременно в страната и могат да бъдат изтегляни във всеки един момент, което създава рискова среда за икономиката. А ако по време на криза се изтеглят финансови ресурси, нещата вече опират до националната сигурност. В световната банкова практика не липсват примери, когато чуждестранни банки предпочитат да напуснат рискова територия без никакви сантименти по отношение на местните интереси. Това е още едно доказателство, че за да има успешна политика на местната централна банка, водеща трябва да бъде защитата на интересите на местната икономика и банки. Защото, когато няма независима икономическа политика, не може да има никаква политика.

Таблица №1

Десетте най-големи банки по активи към декември 2014 г.

Търговска банка

Активи

(хил. лв.)

Печалба

(хил. лв.)

1. „УниКредит Булбанк“ АД

14 843 791

241 657

2. „Банка ДСК“ АД

9 977 779