Как тарифите на Тръмп прекрояват търговската карта на света

Ръждивият пояс плавно става отново стоманен

Америка печели - увеличава независимостта си и засилва икономиката си 

Помня отчетливо онзи момент от предизборната кампания в САЩ, в който президентът Тръмп каза на света коя е любимата му дума. “Тарифи”. Дума, изпълнена с красота, каза тогава той.

Прекрасна дума. Всички, особено и най-вече онези, които не го разбират, подходиха с недоверие или дори откровена насмешка.

Мнозина, дори и сред неговите поддръжници, решиха, че той така си говори. В крайна сметка, Тръмп често има бомбастични изказвания. Но те звучат бомбастично за онези, които не го познават. Останалите следим с повишено внимание какво ще ни каже, защото знаем, че при него рядко има изпусната фраза или сгрешен изказ. Тръмп не просто въведе мита. Тръмп буквално прекрои търговската карта на света. Как?

Ще дам пример от сектор, който познавам много добре. Мога да си представя, че ефектът „Тръмп“ не е само в този сектор, а и в мнозина други. Но нашият бранш е особено показателен. Не е тайна, че компании, към които съм съпричастен, оперират интензивно в сферата на рециклирането на метали. Стоманата е една от онези стоки, които карат света да се върти. На Андрю Карнеги приписват израза: „Държавата, която контролира производството на стомана, контролира света“. В този дух и самият Тръмп казва, че „ако нямаш стомана, значи нямаш държава“. Стоманата е навсякъде. Без нея няма строителство, няма машиностроене, няма автомобилостроене, няма технически прогрес. Затова приемам случващото се в света на стоманата за барометър на общото икономическо състояние. Стоманата е индикатор, и то един от най-важните.

В нашия екип имаме огромен опит в търговията със суровини за металургичната индустрия, оперирали сме, оперираме и ще оперираме дейността си на територията на множество държави, имаме персонални отношения с почти всички релевантни металургични гиганти в тази част на света. И не само. От личните си наблюдения и от ежедневната си комуникация с редица от най-големите играчи в този бранш забелязвам нещо, което сякаш се пропуска от аудиторията, която не е изкушена от тематиката. А то касае всички. С една дума - тарифите на Тръмп променят правилата на играта и прекрояват търговската карта на света в сферата на стоманата.

Първият и най-очевиден ефект е, че Америка все по-интензивно си става самодостатъчна. След въвеждането на тарифите на Тръмп, касаещи стоманата, местното производство подскочи. За броени месеци натовареността на американските металургични заводи се покачи от около 70% през октомври/ноември миналата година до близо 80% през май/юни тази година (по официални данни на Американската международнотърговска администрация). Това означава, че ако преди малко над половин година металургичните гиганти в Щатите са произвеждали на 70% от максималния си капацитет, днес този процент гони 80. Това е огромен ръст. С този темп до края на годината ще имаме рекорди по този показател. Това е от огромно значение, защото един завод никога не достига пълна номинална натовареност (поради аварии, планови ремонти и прочее), но увеличаващата им се натовареност издава повишено търсене на местна стомана. В резултат на това цените на суровината (метален скрап) също осезаемо се повишиха в Щатите, правейки практически нерентабилно за големите играчи отвъд океана да изнасят скрап към чужди пазари. Защо да го правят, когато местният завод - я на Nucor, я на US Steel, я на Steel Dynamics, я на Cleveland-Cliffs - ще им даде по-добра или сходна цена у дома, без да се занимават с кораби и експорти?

От една страна, американският скрап изчезна от пазара. От началото на месеца само две американски карга са продадени в Турция (общо 80 000 тона в две доставки за август - за заводи в Измир и Мармара). Такова нещо не сме виждали от... може би никога. Турция, прочее, е важна, защото макар и да е несравнимо по-малък производител на стомана от Китай или Индия, южната ни съседка е най-големият вносител на скрап в света и съответно носи титлата на глобален маркет-мейкър в сектора. Та, когато Щатите спрат да изнасят за Турция, Анкара получава конвулсии, които се усещат по цял свят.

От друга страна, Америка плавно започна да намалява вноса на чужда стомана. Произвеждат си я сами. И този тренд се засилва. Да, цената номинално е малко по-висока, но страничните позитивни ефекти са главозамайващи. Заводи, които изнемогват от години, днес са на почти пълен капацитет. Чужди компании се надпреварват да обявяват инвестиции в нови металургични заводи в Щатите. Резултатът? Ръждивият пояс плавно става отново стоманен. Заетите в инфраструктурните проекти около строежа на нови заводи се увеличават главоломно. Това са хиляди високоплатени работни места, които връщат сините якички на икономическата карта.

Като стана дума за Турция - как се отразяват тарифите на страната, която е толкова важна в този сектор? Изненадващо добре. Да, ако питате моите приятели в бранша там, те ще хлъцнат от възмущение на тази ми оценка. Да ме прощават, но това хълцане не е особено достоверно, защото от започването на тарифната сага, Турция започна ударно да внася заготовки за арматура (и не само) от Китай. И то на скандално ниски цени. Защо Турция да се надпреварва да внася скрап, често с ниско качество, като може да купи заготовка от Китай, която се преработва много по-лесно и евтино, почти без пари? Това на практика извади Турция от състоянието на паническо търсене на скрап и страната вече може да си позволи да е по-придирчива към доставчиците си.

Може би затова от началото на месеца има само една продажба на традиционно нискокачествения близкоморски скрап - в случая 10 000 тона от България бяха продадени на завод в Самсун. Отново безпрецедентно слабо търсене, защото Китай захранва Турция със заготовки и скрапът отива на заден план.

А Европа? Интересното е, че и за Европа е добре. В момента европейските стоманопреработвателни заводи са заляти от поръчки. Намаляването на вноса на крайни стомани и на износа на суровини се оказа, че доведе до по-високо търсене за местна продукция. Въпреки че юли и август са традиционно по-бавни месеци, металургичната индустрия и в Германия, и в Италия, и в Испания се държи изненадващо добре. Има заявки, има търсене на местен скрап, пазарът си намери някакво равновесно състояние, което за момента се представя учудващо добре. Ако Европа засили производството си, както се очаква, това ще е добре за всички нас - повече и по-добре платена работна ръка, повече приходи в бюджета, повече, повече, повече.

Америка печели - увеличава независимостта си и засилва икономиката си. Китай печели - има интерес да поддържа работна ръка, която да бълва евтини заготовки за цял свят. Турция печели - намалява зависимостта си от скрапа и бизнесът върви. Европа, и в частност България, печели - цената на суровината е стабилна, а местните заводи работят на висока натовареност, което са приходи за ангажираните в бранша, но и за държавите. Всички печелят. Един сектор, едни тарифи, а такъв огромен ефект. Ефектът на Тръмп.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.