Нашето евро може да ни скара с Гърция

На Мадарския конник е повалена Византия

Релефът ознаменува някоя от блестящите победи на хан Тервел

Гърция е крайно ревнива към своето историческо наследство. Южните ни съседи принудиха Република Македония да бъде само Северна. Протестираха срещу Звездата на Вергина на нейното знаме. Комшиите я смениха с някакъв „вентилатор“.

Нашето евро ще тръгне по сергиите догодина. На него е Мадарският конник, откопиран от пенсионираните стотинки. Това изображение може да ни скара с Гърция. Защото вече не е за домашна употреба, ще циркулира по целия свят. А на скалния релеф е повалена Византия.

Мадарският конник язди от най-дълбока древност. Негов архетип е Тракийския конник Херос - изключително популярен култов герой. Откриваме го на много, но винаги камерни артефакти. Мадарският е с внушителните размери 3,1 на 2,6 метра. Изсечен на отвесна скала, висока 23 метра, близо до село Мадара в Североизточна България.

Никой не чува копитата на конника до 1872 година. Тогава го вижда унгарският пътешественик Феликс Каниц. Наречен Балканският Колумб, той описва и рисува релефа в съчинението си „Donau-Bulgarien und der Balkan“. През 1884 г. Константин Иречек изследва паметника с далекоглед и го определя като тракийски.

Карел и Херман Шкорпил са бащите на нашата археология. През 1895 г. двамата братя отиват при мадарската скала. „За да изучим подробно интересния скален релеф при с. Мадара, - пише Карел - построихме с брат ми Херман на собствени разноски, подпомогнати от Археологическо-епиграфският семинар при Виенския университет, едно скромно скеле от 25 метра, върху няколко подвижни дъски, надвиснали от скелето навън и една подвижна стълбичка, залепена до скалата. Преписах дотогава неизвестния надпис произлизащ от Първото българско царство и рисувах релефа в продължение на няколко дни“.

Карел установява, че се четат имената на Крум и Омуртаг.

Във връзка с проучванията той събира местни предания и легенди. Според едно предание някакъв „латински цар“, докато ходел на лов по платото, паднал в бездната и образът му бил изсечен на скалата. Друга легенда допълва, че този цар управлявал Абоба, тоест Плиска. През 1444 г. кръстоносците на Владислав III Ягело и Янош Хунияди наистина влизат в старобългарската престолнина. Била изоставена от османския гарнизон.

През 1924 г. се провеждат археологически изследвания в района. Народният музей вдига ново скеле, три пъти по-широко от предишното. С него паметникът става достъпен от всички страни. Като един от ръководителите на разкопките, Карел Шкорпил отново е на скелето. Снима релефа и надписите.

И така, мистериозният Мадарски конник препуска по хълмовете на времето. Понякога „латинизиран“ и дори „христианизиран“. Местните вярват, че това е Св. Георги от небесното войнство. На неговия патронен празник правят курбан под скалата с копиеносеца.

Истината е древният тракийски елемент. Не само Херос, в подножието има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“. Открити са култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, на Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела.

След основаването на Първата българска държава сакралният конник е адаптиран към новите условия. Голям култов комплекс със светилище, капища, дворцови и други построения. Надписите на гръцки език свидетелстват за политически и културни събития между България и Византия. В тази уникална „скална хроника“ е споменат и върховният бог Тангра.

Самият конник пробожда с копие лъв, а зад него тича куче. Някои изследователи тълкуват изображението като „ловна сцена“. Според Херодот, бащата историята, лъвове е имало по нашите земи, но изчезват още през II-III век. Доказано е, че кучето е добавено по-късно като тотемно животно на прабългарите.

Според най-сериозната научна версия на скалния релеф язди могъщият хан Тервел. Той е наследник на Аспарух и с решителни действия разширява границите на младата Българска държава.

През 705 г. Тервел помага на византийския император Юстиниан II да си върне престола, като в замяна получава областта Загора. През 708 г. обаче василевсът коварно напада България, но войските му са разбити при Анхиало.

От 711 г. насетне Тервел се превръща в кошмар за Византия. Няколко пъти стига стените на Константинопол и кара ромеите да треперят. За да спре постоянните нашествия, новият император Теодосий III измолва мир. Той купува спокойствието на империята с дарове за 30 фунта злато.

Върху мадарската скала Тервел държи чаша, направена от черепа на византийски сановник. Езическият обичай да се пие от главата на победения е повторен от хан Крум с черепа на Никифор. По същият начин постъпва цар Калоян, който прави от главата на Балдуин бокал за вдигане на наздравици.

С другата ръка Тервел пробожда лъв, който е алегория на Византия. Релефът ознаменува някоя от блестящите победи на хана. Българският владетелят отпива от силата на врага, а под копитата на жребеца му се гърчи сломената империя.

През Х век Византия се отказва от царя на животните и той постепенно се налага в символиката на средновековната ни държава. На така наречената „червена аспра“, сечена от цар Иван Шишман, стои тъкмо лъв. По време на турското робство в чуждите хералдически сборници лъвът е знак на България. През 1870 г. Васил Левски поръчва печат на БРЦК и сочи в средата да се сложи „лъвче с корона“.

Голям майтап падна, когато се обсъждаше проектът за нов държавен герб. Депутатът Иво Атанасов се направи на по-републиканец от Левски. Той рекламира Мадарския конник, защото умиращият лъв е гологлав, а короната разединявала нацията. Тогавашният председател на парламентарната комисия по културата улучи десетката. Гръцката дума „мадарос“ означава „плешив“ или „гологлав“.