Д-р Весела Томова, кардиолог пред „Труд news“: Синдромът на разбитото сърце имитира успешно инфаркт

Отровни вещества и токсични хора разбиват здравето ни

Кардиологът трябва да е грамотен на съвременно ниво и неизкушен финансово

България е на едно от първите места в Европа по смърт от сърдечно-съдови заболявания. Възрастта на засегнатите спада драстично, а нещастието често идва внезапно. Какво можем да направим, за да бъдем по-здрави и как да реагираме, ако инфарктът ни изненада, разговаряме с кардиолога д-р Весела Томова.

- Д-р Томова, как човек може да разбере, че има проблеми със сърцето и винаги ли то дава сигнали?

- Обикновено дава, но не винаги. За съжаление, понякога първият сигнал може да бъде фатален. Това обаче са редки случаи, обикновено има предвестници. Има симптоми, които човек може лесно да различи и такива, които може да заобиколи. Болка в гърдите, особено такава, която е на широка площ, която е свързана със задух, която се разпространява към шията, рамото, ръката, гърба, която се продължава дълго и предизвиква страх - това е много сериозен симптом за инфаркт или прединфарктно състояние. Други симптоми, които съобщават пациентите ни, са проявите на сърдечна недостатъчност - умора, поява на отоци по краката. Третото, това са аритмиите - усещането за неритмичност на пулса. Но най-честата причина, която води хората при кардиолога, това е хипертонията. Тя може да бъде със симптоми или без, някои имат главоболие, неразположение, гадене. Много са сигналите, които нашето тяло изпраща и когато се вслушаме в него, можем с доста голяма вероятност да хванем навреме червената лампичка, която води към проблем, който, ако бъде неглижиран, може да прерасне в нещо много сериозно. Изключително важна е и профилактиката. Тя не трябва да стартира, след като човек вече е направил инфаркт, инсулт или аритмия. Профилактиката започва още от детска възраст, от правилното отношение към тялото - да се движим, да спортуваме и трябва да продължава през целия живот. Не говоря за състезателен спорт, а за ежедневна физическа активност, която да държи в тонус мускулите. Тя започва и с правилния начин на хранене, с личностното възпитание, с начините, по които се справяме със стреса още от ранна възраст, които се възпитават с времето и се затвърждават като модели в едно по-зряло поведение. Започва и с избягването на всякакви отрови, които вредят на сърцето, което най-често се разболява от токсични метаболити, токсични вещества и токсични хора. Към първите се отнасят най-вече високата захар и високият „лош“ холестерол, към вторите - тютюнопушенето, алкохолът и наркотиците, а пък третите - това са хора, които предизвикват токсични емоции и отношения.

- А защо българинът не ходи на лекар профилактично?

- Традиционното обяснение е, че няма време, а второто - „а бе, здрав съм“ или - „не ме учете как да умра здрав“. Истината е, че няма достатъчно медицинска култура, която да вмени на хората, че да се грижиш за здравето си профилактично е нещо, което се подразбира от само себе си. Много от заболяванията, които се откриват в ранен стадий, преди да са проявили големите си симптоми, могат да бъдат успешно лекувани. Ще ви дам само един пример - японците бяха на първо място в света по рак на стомаха. Те въведоха една масова скринингова програма със задължителна фиброгастроскопия след 40-годишна възраст, при което откриха и описаха най-ранните форми на това заболяване. Дотогава се считаше, че едва ли не ракът на стомаха е нелечим, защото няма ранни симптоми и когато се прояви, обикновено е късно. Те обаче откриха ранните форми, лечимите и се справиха с този голям проблем. Но там обществото има друга култура на дисциплинираност и на съзнание, което е на друго ниво. „Не е важно само аз да съм здрав, важно е обществото да е здраво като цяло. И ако това на мене ми създава лек дискомфорт, като това да си правя изследвания веднъж годишно, това като цяло е добре за страната ми, за семействата ми, защото аз ще бъда здрав и гарантирано ще живея повече. И ако ме връхлети болест, то тя ще е открита навреме и аз ще я преборя“. Този начин на мислене ни е малко чужд и затова хората у нас се обръщат към лекаря, когато симптомите вече са налице.

- Достатъчно ли са местата в България, където се прилага инвазивната кардиология?
- Когато започнах работа през далечната 89-та година, инвазивните лаборатории бяха няколко - в София, Варна, Пловдив и беше изключително трудно да се стигне дотам. Привилегировани бяха хората от тези селища, а всички останали с остри коронарни синдроми се лекуваха консервативно, иначе казано - медикаментозно. Затова смъртността беше висока. Няма да забравя, че когато започнах работа в интензивно кардиологично отделение, където се приемаха всички с инфаркти от Плевенска област, в момента, в който отчетохме смъртност под 10%, бяхме страшно горди. Представяте ли си какво значи това - всеки десети човек с инфаркт умираше още в болницата! И ние смятахме това за нормално, защото предишните години този процент беше 30. С навлизането на интервенционалната кардиология това много бързо обърна тренда и смъртността при острата фаза на инфаркта, при навременно и правилно лечение падна драстично. Това е може би най-голямото предимство, най-силната страна на мрежата от инвазивни лаборатории, която се създаде в страната. Сърдечният мускул не умира веднага при инфаркт, той умира постепенно, като този процес протича във времето и е най-интензивен през първите 2-3 часа. Колкото по-рано бъде отпушена запушената артерия, толкова по-успешно е лечението. Това е най-големият позитив. Има обаче и негатив - някои от лабораториите, за да функционират на печалба (а те са търговски дружества, като всички болници), трябва да имат колкото се може повече работа. И тук вече се раздели границата между медицинските индикации за това да се прави коронарография и немедицинските съображения, които са свързани с финансови стимули. Това е много сериозен негатив, много е трудно това да бъде контролирано, да бъде спрян този процес и е много тънка границата. Защото предварителната оценка кой пациент е необходимо да бъде насочен за коронарография или друг вид интервенция, трябва да бъде направена от кардиолог, който е непредубеден, изключително грамотен на съвременно медицинско ниво и неизкушен финансово. Тази преценка изисква време, труд, допълнителни изследвания, много отговорно отношение. Защото ако вдигнем прага, рискуваме да изпуснем случаи, които трябва да пратим в интервенционалната лаборатория. Ако снижим прага, ще изпращаме случаи, които не са показани за това. Ще кажете - ами какво, то нали е безопасно? Не е съвсем така, защо, първо, има някакъв процент усложнения, което не е без значение и от друга страна - това е натоварване с контраст, с рентгенови лъчи, това е интервенция, свързана със сърцето, която може понякога да крие сериозни изненади. Трябва преценката за това кой е подходящ за такава интервенция да става изключително отговорно и навременно.

- Каква е разликата между видовете стентове, които се поставят след инфаркт?

- Тези, които са най-масово употребяваните към днешния момент, са т. н. медикамент-излъчващи стентове. Те се поставят в коронарните артерии и излъчват медикамент от групата на цитостатиците, потискащ клетъчното деление, което пречи за разрастването на тъкан, т. е. да не се запушва вторично стентът от прорастване на ендотелна тъкан и образуване на нови плаки. Те са съвременно поколение стентове, които се покриват изцяло от Здравната каса.

- Има такъв израз - „разбиха ми сърцето“. Доколко емоциите влияят на състоянието му?

- Емоциите могат да повлияят изключително много върху състоянието на сърцето. Ще ви дам два много фрапантни примера за това. Единият е „синдромът на разбитото сърце“, известен още като Такоцубо кардиомиопатия. Това е едно състояние, описано през последните 15-ина години, чието съществуване стана известно след масовото навлизане на спешната инвазивна оценка по време на инфаркт. Оказа се, че хора имат всички симптоми на инфаркт - остра гръдна болка, ЕКГ-промени, понякога имат и повишение на биохимичните маркери, които нарастват, когато настъпи смърт на миокардни клетки. Те имат и промени в движението на сърдечната стена, които се изразяват в това, че част от сърцето, най-вече в областта на сърдечния връх, се държи като „парализирана“, при което помпената функция на сърцето рязко се променя. Кое отличава тези пациенти от хора, които реално имат инфаркт и същите симптоми? При коронарографията се оказва, че те имат чисти коронарни артерии, т. е, няма тромбоза, няма атеросклеротична плака. Те на практика нямат коронарна болест. Но при всички тях има нещо друго - стрес, който е отключил състоянието. Едно от обясненията е рязкото „изригване“ на хормоните на стреса, което предизвиква внезапна парализа на част от сърцето, спазъм на малките съдове и се получават симптоми, които едно към едно имитират инфаркт. Добрата новина е, че смъртността е под 1% и огромната част от тези хора се възстановяват в рамките на няколко дни. Това е едната проява на синдрома на разбитото сърце. Друга проява е в случаи на природни бедствия - земетресения, наводнения, някакъв природен катаклизъм, в следващите 3-4 дни броят на инфарктите се увеличава много. Обаче в следващите 2-3 месеца той рязко спада и като се тегли чертата, се оказва, че за целия период сме имали същия брой хора с инфаркти, колкото, ако нямаше природно бедствие. Изводът е, че хората, които получават инфаркт в резултат на такъв стрес, така и така са щели да го получат през следващите месеци и събитието само е ускорило процеса, но „бомбата със закъснителя“ е била заложена отпреди.

- Разбитото сърце води ли до трайни промени в миокарда?

- Ако се преодолее острият период, се счита, че е обратимо. Аз съм виждала много пациенти, които години след това нямат никакви последствия от преживения инцидент, но има и такива, при които при нов стрес ситуацията се повтаря. Тоест сърцето има някаква памет от преживяното или просто при някои хора има заложен генетичен модел на определена патологична реакция към стреса. Той така или иначе е част от ежедневието ни, дори е полезен, защото без него всичко щеше да е в застой; борбата е важна, за да растем. Но хората го понасят различно - една уплаха е различна при различните хора, една скръб, една раздяла, една загуба. И един човек се смачква, чупи се отвътре и това се отразява не само на сърцето, но и на цялостната функция на неговия организъм, докато друг просто се взема в ръце и продължава напред.

- Лекарският съюз в Плевен ви избра за „Лекар на годината“, очаквахте ли го?

- Аз съм човек, който си гледа тихо и кротко работата и не обичам да вдигам шум около себе си. Изключително голяма изненада беше за мене това и наистина не го очаквах. И същевременно едно признание, защото това е решение на ръководството на колегия, наброяваща повече от 1300 човека. Приемам го като една голяма отговорност и едно огромно доверие. Има много хора, които го заслужават. Това го казвам не от куртоазия. Само сред колегите, с които работя, аз бих изброила поне няколко, на които от сърце бих дала приза „Лекар на годината“.

- Вие имате издадени няколко стихосбирки, можехте ли да тръгнете по този път професионално?

- Публикувах свои стихове още в ученическите издания и станах популярна в литературните среди с моминското си име - Весела Димова, под което все още публикувам. Можех да избера хуманитарните дисциплини, история на изкуството, но две неща обърнаха моето развитие. Едното беше среща на младите литературни творци, на която попаднах като десетокласничка и която разби представите ми за това, че човек би могъл да изкарва хляба си с поезия и да остане честен към себе си. Второто нещо беше любопитството ми. Аз страшно много исках да изучавам човешкия мозък и да работя в Института за изучаване на мозъка към БАН. Опитите ми да се развивам в тази посока се провалиха. Но в края на краищата сърцето ме привлече и ме доведе при себе си. Нито за секунда не съм съжалявала за избора си, изключително много си обичам кардиологията. По пътя на изучаването на мозъка обаче тръгна моят син, с когото никога не бях споделяла за моята мечта. Той работи точно това в САЩ - компютърни модели мозъчната дейност по време на обучение. Става дума за изучаване на механизмите, чрез които обработваме новата информация, моделирането им чрез компютър и интергрирането им в изкуствения интелект.

Нашият гост

Д-р Весела Томова е кардиолог с 36-годишен стаж, работи в Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ “Света Марина”- Плевен. Тя има 25-годишен опит като лекар в Интензивно кардиологично отделение към Университетска болница “Георги Странски” - Плевен и през 4 от годините заема длъжност на Началник отделение. Автор е на повече от 80 публикации, научни съобщения в областта на кардиологията, съавтор на 7 медицински учебника. През 2025 г. Лекарската колегия в Плевен единодушно я избра за “Лекар на годината”.