България на ръба: протести, радикализация и нестабилност

От уличния гняв до институционалната криза

Случващото се много напомня 2020 г., когато Радев излезе с вдигнат юмрук пред тогавашните протестиращи

Няма как да отречем, че протестите в понеделник бяха едни от най-големите през последните 10-15 години, като вероятно този в София, по численост, се доближаваше до тези от 2013 г., насочени срещу кабинета Орешарски. Многолюдни демонстрации имаше също в Пловдив, Варна, Бургас, където също се скандираше и „Оставка!“, макар че първоначално причината за недоволството беше бюджетът. Впоследствие това искане се преплете със скандирания за сваляне на правителството, викове срещу Бойко Борисов, Делян Пеевски, корупцията.

Основните организатори бяха „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), но присъстваха и други лица от политическата сцена като Крум Зарков, както и такива от партии, които не са представени в парламента. Недоволството беше подкрепено от МЕЧ, от „Възраждане“, от президента Румен Радев. Това, само по себе си, ясно показва, че не говорим за тяснопартиен протест и потенциалът му е доста по-сериозен, което се видя и по броя на присъстващите. Но води и до други изводи.

Разпокъсаността на исканията - от искането за оттеглянето на бюджет 2026, през искане за оставка на правителството, скандиранията срещу Пеевски и ГЕРБ, срещу еврозоната (но и паралелно с това подкрепа за влизането ни в нея), срещу корупцията, до демонтаж на управляващата коалиция, говори за липса на ясна обща визия, което затруднява превръщането на недоволството в конкретни политически резултати. Но говори и за опасността от манипулация, тъй като разпокъсаността позволява на отделни политически фигури или групи да канализират недоволството в своя полза.

Още в началото на протеста в София прозвуча песента на Паша Христова - „Една българска роза“, която поздрави другарите и ги призова да вземат по една роза. Интересно е чий беше изборът точно за това парче и дали отговорът кои са всъщност организаторите на протеста, не се съдържаше в текста му.

Започна като мирна демонстрация, но след 21:00 напрежението ескалира. Пред централата на партията на Делян Пеевски на ул. „Врабча“ имаше засилено полицейско присъствие, бяха мятани бомбички, бутилки, яйца и други предмети, предимно от младежи с черни маски на лицата. Стигна се и до сблъсъци между униформени и някои от протестиращите. Изпотрошена беше и централата на ГЕРБ на „Оборище“.

Според организаторите, по-конкретно Ивайло Мирчев, Кирил Петков и други от ПП/ДБ, агресорите са били от футболни агитки, мобилизирани от управляващите, в частност - Пеевски и Борисов. Според властниците обаче, става въпрос за лица от пловдивски агитки, които са свързани с близки до президента. Според друга информация, отразена от някой медии, синът на олигарха Атанас Бобоков - Божидар Бобоков е задържан заедно с още 70 души за погромите, като в един от арестуваните е намерена сумата от 31 000 лева, разпределени в пликове с надписи за раздаване.

Атанас Бобоков и брат му Пламен Бобоков бяха много близки до съветника на президента Пламен Узунов, бивш служебен министър на вътрешните работи, а в последните седмици все по-усилено се коментира, че именно двамата натискат Радев да направи своя партия, която те са поели ангажимент да финансират. Да припомним, че през 2020 г. прокуратурата беше обвинила братята за търговия с влияние, включително и връзка с президентството, а Узунов беше арестуван.

Разбира се, не е невъзможно провокаторите или поне част от тях да са свързани и с управляващите, но съдейки по профила на погромаджиите, по-скоро съмненията насочват към друго. А и не от вчера, а периодично, някои от основните и вечни протестиращи (като психически неуравновесения Манол Глишев) призовават за радикализация, погроми, гражданско неподчинение, да полетят паветата и прочее.

Макар и индиректно, но и Николай Денков говори за радикализация на протестите и предупреждения, че недоволството ще става все по-сериозно, както и че ПП‑ДБ планират и блокиране на входовете на парламента - ако не бъдат приети корекции в бюджета. Подобни апели, маскирани зад предупреждения, че ако управляващите не направят сериозни промени или не оттеглят бюджета, ще се стигне до ескалация, имаше и от Румен Радев, както и от „Възраждане“ и Костадин Костадинов.

Споменавайки вече няколко пъти президента, няма как да не подчертаем, че сегашната ситуация обслужва най-вече него. Случващото се много напомня 2020 г., когато той излезе с вдигнат юмрук пред тогавашните протестиращи, призовавайки за оставките на премиера по онова време Бойко Борисов и главния прокурор в онзи период Иван Гешев. На следващата година, и заради протекциите и действията на Радев, който на практика вкара на политическата сцена Кирил Петков и Асен Василев (като министри в първото служебно правителство на Стефан Янев), „Продължаваме промяната“ получават най-добър резултат и през декември съставят коалиционно правителство, оглавено от Петков.

Поведението на Радев напомня много за 2020 г., с тази разлика, че в момента залогът за него е по-различен. Явното недоверие както към управляващите, така и към опозицията обаче, създават предпоставки да канализира общественото недоволство и да се представи като алтернатива. С уточнението - ако е толкова къса паметта на избирателите и са забравили неговата роля както във вече споменатите протести преди пет години, така и в серията служебни кабинети.

Но да бъдем обективни - протестите в същността си са логични. Освен предложения бюджет за 2026 г., имаше и редица други фактори да се стигне до толкова масово обществено недоволство. Сложната политическа обстановка и често безпринципните коалиции, допълнително засилват масовото усещане за слаба чуваемост от страна на властта. Но алтернативата, от това, което виждаме в момента, не е по-добра. Блокиране на работата на институциите, забавяне от ЕС на траншове по различни програми и планове, ескалация на напрежението, още по-крайна фрагментация. Да не говорим, че нито Радев, нито ПП/ДБ, нито „Възраждане“ или която и да е от по-малките формации, като управляващи, са това, от което се нуждае страната. Не ни трябва и поредният спасител, който ще монетизира присъствието си във властта, довеждайки и без това усложненото положение до пълен хаос.

Единственото адекватно решение, което ще е от полза за страната ни, на този етап поне, е Законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. да бъде изтеглен (което вече се случи), да бъде преработен в най-кратки срокове, управляващите да станат по-диалогични, опозицията (с уточнението, че говорим за хора с различни възгледи и искания) да прекрати протестите, без да настоява за оставки и да се възползва от ситуацията, а президентът да не използва недоволството, за да усложни и без това критичната ситуация.