Това означава „Бал – ка – ан“ на езика на древния Шумер
Времената се менят, а с тях и ценностите, и предизвикателствата. За по-малко от две десетилетия се промени и профилът на опасността, с която медиите стряскат населението. Днес вече рискът от ядрен конфликт между свръхсилите не изглежда чак толкова вероятен. Може би затова ставащото на Корейския полуостров се възприема повече като гротеска, макар че има потенциала да дестабилизира не само Тихоокеанския регион. А в добрата стара Европа броди нов призрак - призракът на тероризма. Той гастролира ту в една, ту в друга столица или голям град на стария континент, отнема живота на европейски граждани. А обществеността чака защита, сигурност или поне обяснение защо евробюрокрацията е неефективна в превенцията на терора. И постепенно свиква с мисълта за своята уязвимост, за разлика от добре пазените властимащи. Като че ли тя вече е претръпнала и дори не се гневи от ролята на заложник, която й се отрежда…
Междувременно с пълна сила се вихри трансконтинентален трафик на хора. В течение на 1 година Германия е приютила над 1 200 000 души и естествено изпитва трудности, за които от „политическа коректност“ не се говори. Но сега не става въпрос за селектирани гастарбайтери, а за масово преселение на хора от цивилизационно различен обществен контекст. Не е уместно самоуспокоението, че далеч не всички те са радикализирани. Разбира се, че не всички са терористи!
Но дори при съотношение 1 на 100 картината на бъдещето далеч не е успокояваща. Защото 1 процент от милион и двеста хиляди души прави 12 хиляди, колкото е съставът на една напълно окомплектована дивизия. Като разпръсната система – мрежа от клетки – силата им нараства нелинейно. Способността на такива мрежи да дестабилизират отворените общества тепърва ще бъде оценявана. Но и сега е ясно, че в тях става капитализация на екстремизма, водещ до насилие.
Освен това, досега в Европа са влезли и над 80 000 нерегистрирани и непроследени мигранти. Те потъват в гетата, където радикализацията е в ход, независимо от лицемерно-благодушните коментари на някои медии. В гетата вероятно са инфилтрирани и специално подготвени „активисти“. Не е тайна, че финансирането на такъв тип масово проникване се извършва от фондации, свързани с управляващи и религиозни елити от Близкия изток… Те притежават не само футболни клубове и медийни групировки на запад. Много от тях са акционерни съсобственици на индустриални мощности и транс-национални корпорации с печалби, надхвърлящи бюджета на някои балкански страни. Какво става с тези страни във водовъртежа от глобални събития?
В Европа има държава, която от 1400 години носи името България. Гръбнакът й е старият Балкан – „живият портал към небето“, каквото означава словосъчетанието „Бал-ка-ан“ на древношумерски. Но за нея не е здравословно да е просто врата по пътя на Близкия изток към Западна Европа. Зад тези географски понятия се крият социо-културни различия, които характеризират две отделни цивилизации. Възможно е някой ден те да бъдат синтезирани в общ жизнеспособен проект. Но сегашният куц сценарий не е решение, а е част от проблема. Изкуственото съешаване на трудно съвместими традиции за някои може да изглежда като генно инженерство. Но то е точно обратното – мичурински почин за социално ашладисване на култури. Целта е чрез преднамерената „метисация“ (нарочно омесване) на обществото да се прережат корените на националните държави в Европа. Перверзната стратегия зад този почин е цинично проста – да бъдат лишени народите от естествения формат на тяхната историческа самоорганизация.
Само че в кибернетиката има закон за неочакваните последици. Този закон проваля планове и кроежи, зад които стоят страховити сили, власт и пари. Сред кибернетичните закони на социалното развитие има още един, който хвърля светлина върху избуяването на глобалния тероризъм. Това е законът за компенсаторна йерархия, който гласи следното: Загубата на даден тип власт и изчезването на съответния йерархичен ред води до друг тип контрол и установява нови йерархични структури, с нови механизми на подчинение. Това обяснява защо отслабването на националните държави под напора на неолибералната глобализация доведе обществото до невъобразимо по-ранно развихряне на организираната престъпност. Тя бе тази, която най-бързо се възползва от промените след края на студената война. Имам дори усещането, че тези промени бяха замислени и прокарани именно в интерес на международно организираната престъпна мрежа. Така се стигна до днешната ситуация, когато тероризмът и наркокрацията, т. е. всепроникващата власт на наркобизнеса, разяждат плътта на обществото. Като вируса на СПИН те атакуват имунната му система и възпроизвеждат патологичния си „геном“ в механизма за саморегулиране на глобалната икономика. Стимулирането чрез насилие прави тази икономика зависима от регионалните войни и тероризма. Мащабите на това явление стават все по-шокиращи. За капитализация на насилието говори не само честотата на атентатите и броя на жертвите им, но и превръщането на терора в бизнес…
Алвин Тофлър (автор на книгите „Шокът на бъдещето“ и „Третата вълна“) пише още в края на миналия век, че отслабването на националните държави е сред най-важните причини за разрастване на тероризма. Според него, на сцената излизат нови глобални актьори: „бездържавни контрасили които задействат световни капитали, пазари на ценни книжа и етническите мрежи, завладели целия свят“. Интелигентните читатели лесно ще свържат тази характеристика с имената на фактори, които от години вършат намеса във вътрешните работи на страната ни. Такива „бездържавни контрасили“ всъщност създават радикализираните етнически мрежи, които са основа за предстояща стратегическа провокация. Точно това е целта и функцията на тероризма – да създава условия за стратегически провокации, които могат да дестабилизират цели региони. В Балканския регион понастоящем има такава опасност. И прави чест на България, че с действията си на полето на междудържавните отношения прави решителен принос за стабилизирането на югоизточна Европа. Тези действия на страната ни заслужава да бъдат отличени и подкрепени на най-високо международно ниво.
Същевременно става ясно: необходима е принципно нова интеграция между държавите и институциите на цивилизования свят. Интеграция без дезинтеграция на националните държави, които вече три десетилетия са подложени на ерозия от криворазбран либерализъм. От него, както се видя, се ползва международно организираната престъпност и нейната специална разновидност – глобалният тероризъм. Дори най-мощните служби на най-богатите държави по света не могат да се справят сами с тази перманентна заплаха. Необходими са нови форми на сътрудничество – като начало в рамките на Европейския съюз. Време е той най-после да направи нещо – нещо различно от протоколните поклонения пред жертвите на терора.
Ще е разумно българското председателство на Съвета на ЕС да включи и такъв приоритет. За разлика от Хегеловата логика обаче, в света на бюрократите не всичко разумно е действително. Необходимостта от единна европейска агенция за антитероризъм е показателна в това отношение. ЕС финансира какви ли не проекти, но се разсейва и игнорира логичната стъпка, която би следвало да е направена отдавна. Очевидно има подводни камъни; но дали няма и заинтересовани кръгове, които опъват чадър над международния тероризъм?
Фигуративно казано, той е като омагьосан кръг. От него не може да се излезе, ако не бъде разбит потенциала на мрежите му. Докато те са факт, отделните звена и клетки в тях са взаимно заменяеми. Ликвидирането само на някои от тях не спира дистрибуцията по обходни пътища в мрежата. Тя е тази, която създава ефекта на „самонарастване“, т.е. капитализирането на страха. Важно е да осъзнаем, че сме изправени не просто срещу „зла воля“ и злонамерени действия от страна на отделни извършители (стана модерно да ги наричат „вълци-единаци“). Голямата опасност идва от финансово обезпечената и лобистки защитена криминална система, която е изроден вариант на пазарната система. Тя се самоорганизира и се учи буквално от всеки терористичен акт – затова никой от наглед безсмислените атентати не е безобиден. Дано го разберат по-скоро тези, които са упълномощени да вземат важните за цяла Европа решения.