Истории от бележника на д-р Емилова - Огнян Петров: Болките започнаха с ваксината и отшумяха с гладуването

Не мога да си представя живота без спорт

Огнян Петров прави за първи път дълго гладуване на 62 сега, през март: 20 дни на плодове и чай и 10 дни захранване. Прави го както прави повечето неща в живота си: премисля добре, подготвя се психически, изпълва се с оптимизъм и действа без колебание, решително, със замах. Той е в строителния бизнес, работил е като изпълнителен директор на голяма строителна фирма у нас, после е работил дълго в Австрия. Мъж, пълен с енергия и кураж, спортна натура, човек, който ясно разграничава добро и зло, почтено и непочтено, има твърди принципи и не отстъпва от тях, дори когато това му носи неприятности. „Бях 100 % подготвен за лечебното гладуване и 100% вярвах в този метод“, казва Огнян. Какво още ни разказа, защо е започнал тази „авантюра“ и как се е променил животът му след нея – разказва самият той.

„Аз не мога да си представя живота без спорт. Още през 80-те години се занимавах сериозно със спорт, алпинизъм и алпийски ски дисциплини, правех така нареченото алпийско рали, което днес скиорите наричат „пантене“. Не пия и не пуша, стремя се да водя чист начин на живот, близо до природата. Спомням си, че бях в Чернобил по време на аварията през 1986 г. Видях големи групи деца, които водеха към рейсове. Мислех, че отиват на лагери. Оказа се, че ги евакуират. Нямах представа какво се случва, знаех обаче колко опасна може да бъде тази близост с радиацията. Но се разминах с последствията. По време на пандемията обаче не успях. Заради постоянните ми пътувания се принудих да направя две ваксини с ваксината на Астра Зенека. Още след първата игла имах болки и се чувствах зле. Но втората направо ме срина. Веднага след нея трябваше да пътувам, но останах станах 4 дни на легло, без да мога да мръдна, с ужасни болки, които направо блокираха кръста ми.

Лекарите тогава се страхуваха да ходят по домовете, „лекуваха“ по телефона. Няма да описвам повече тази история, мисля, че всички по един или друг начин минахме през пандемията и излязохме от нея всеки със загуби и поуки.

Болките в ставите продължиха, особено силни в коленете. Поставиха ми диагноза гонартроза. Спрях да спортувам и да се движа, започнах да избягвам стълби, навсякъде се придвижвах с кола. Килограмите започнаха да се трупат, аз не се чувствах добре. Тогава започнах да обмислям как да отида в клиниката на д-р Емилова.

Аз имам ясна представа за метода, защото моят баща, когато се пенсионира, започна да чете и препрочита книгата на Лидия Ковачева. И да се променя – да си прави сам хляба, да купува ядки, да си приготвя постна храна. До 76-годишна възраст всеки ден правеше гимнастика на успоредката в двора. Живя до 82 години в добро здраве. Така че аз нямах съмнение в силата на лечебното гладуване, единственият проблем беше да намеря свободно време за себе си. Заминах за 10 дни и започнах да гладувам. Следващите 10 дни на плодове и чай направих в къщи, отхвърлих работата, която ме чакаше, и се върнах за 10 дни захранване в клиниката.

В клиниката попаднах сред хора, които идваха не за пръв път. Аз с моите 103 кг при ръст 176 см, които се опитвах да сваля и да изчистя тялото си, изглеждах като човек почти без проблеми. Много от хората тук идват с тежки заболявания, правят огромни усилия да оздравеят. Но имат висок дух и общата синергия на хора от един „клуб на сродните души“, а тя им помага.

Помогна и на мен. Беше ми интересно да срещна хора от различни краища на света, с различни професии, с различен манталитет. Хора борбени и способни да направят чудеса с живота си. Това ме мотивира допълнително.

Гладуването за мен не беше трудно, дори не бих го нарекъл гладуване - през два часа плодове и чай с мед, това си е разкош. За тези 30 дни и следващите две седмици на веганска храна свалих 12 кг без драми и лишения. Черният ми дроб вече не е омазнен, нивото на лошия холестерол спадна.

Чувствам се отлично. Но най-важното е, че болките в ставите и коленете значително намаляха. Спомням си първите дни в клиниката – за да сляза по стълбите от градината на хотела до плажа се държах за парапета. Постепенно болката започна да отслабва. И вече след няколко дни изпитвах удоволствие от движението. По време на екскурзиите, организирани от клиниката изминавах по 22 000 крачки на ден, а предостатъчно е и да се минат 10 000 крачки.

Всеки ден бях на лекциите на д-р Емилова. Залата беше пълна. Има и такива пациенти, които седят на лекциите сякаш са им потънали гемиите. А докторката прави всичко възможно да ни помогне с опита си, да ни даде кураж, да ни раздвижи. И затова трябва и ние да й отговорим с усмивка, с оптимизъм, да й дадем в знак на благодарност от нашата енергия. Това нея я зарежда.

Как ме промени гладуването? Осъзнах, че трябва да съм благодарен на съдбата си, защото започнах гладуването не заради тежка диагноза, а заради бъдещето си на здрав човек. Осъзнах, че трябва да забавя темпото. Аз престанах да броя колко километри съм пропътувал по земята след като станаха 3 млн. километра, да три милиона километра. Сега пътувам по-малко.

Осъзнах, че вярата ми като истински християнин ми е давала сила да се да се справя с много неща, които не са по силите на всеки. Осъзнах колко много значи за мен семейството, децата, внуците и приятелите. Осъзнах колко е важно да вярваш на сърцето си, то няма да те подведе. Мисля, че точно тези неща, които мога да обобщя с думата оптимизъм и стремеж към баланс и хармония ме приобщиха в „клуба на сродните души“, както аз наричам клиниката.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Рецепта

Веган кюфтенца с лапад

продукти:
300 г лапад 
3 пресни картофи, големи 
 2 супени лъжици ориз 
2 стръка пресен лук 
2 стръка пресен чесън 
 връзка копър или магданоз
вместо яйце: 1 супена лъжица смляно 
ленено семе в една лъжица вода
хлебни трохи или галета
подправки: червен пипер, самардала, черен пипер, мадраско къри – по желание
веган сирене – по желание
приготовление: 
Сместа се омесва, оформят се кюфтета и се пекат на фурна върху кухненска хартия.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Милена Попова

Този уебсайт използва "бисквитки"