Разказ на един млад мъж, който гладува за първи път, принуден от сериозно заболяване – псориазис. И как неговото семейство, което има дълъг опит в лечебното гладуване, го е подкрепило и вдъхновило

Автоимунното заболяване приема различни форми

Кирил Джаферов е от Русе, на 33 години - Христова възраст, която за много млади мъже е преломна. Така се е оказа и за него – за съжаление по неприятен повод: псориазис. Това автоимунно заболяване приема различни форми, при него е засегнало ноктите, които са деформирани. Лекували го дълго от гъбична инфекция, биопсията категорично доказала заболяването, което вече е засегнало ставите на пръстите и води след себе си подуване, болка, ограничени движения. 

Ето как Кирил се оказа за пръв път в клиниката на д-р Емилова. Това негово решение обаче не е просто експеримент с един алтернативен метод за лечение, то е плод на убеждение, изграждано през годините и базирано на опита на най-близките му хора -   неговото семейство, което познава метода на лечебното гладуване още от 1996 г. Но да започнем отначало, от тогава. Разказва Кирил:

„Когато се сблъсках с тази диагноза, първото, което си казах беше: е, твой ред е. Имам предвид, че само аз от моето семейство не съм бил при д-р Емилова и никога не съм гладувал. Моята майка е спасила живота си с омекотеното гладуване още преди 27 години. Била е болна от гнойна ангина често. Лекарите решили да й премахнат сливиците. Направили й тест за алергия в болницата, но въпреки това на операционната маса тя изпаднала в алергичен шок. Два дни беше в кома, а след това дълго беше между живота и смъртта. Тогава баба ми намерила телефона на Лидия Ковачева и отишла при нея. Лидия Ковачева била вече доста възрастна и не можела да поеме целия поток от болни хора, който се е изсипвал в апартамента й. И казала на баба ми да потърси д-р Емилова, в чиито лекарски умения вярвала и която е прилагала като лекар нейния метод на омекотено гладуване с плодове и чай с мед. Така и стана. Майка ми замина в много тежко състояние при д-р Емилова, отчаяна от отказа на лекарите да я оперират. Гладува 15 дни, възстанови се. Моята баба беше с мама и гладува с нея от солидарност. Оттогава майка ми гладува всека година, интересното е, че винаги по 15 дни. Прави и разтоварващи дни на плодове и чай. Никога повече не е боледувала от гнойни ангини. Баба ми също прие лечебното гладуване като начин да поддържа здравето си. Само дядо остана скептичен, майтапеше се с тях и ги наричаше „сектантки“. До момента, когато лумбагото го смаза от болка и обездвижи. 30-40 дни дядо не можеше да стане от леглото. И отчаян, започна да гладува. На 18 ден от гладуването отиде да бере орехи в гората. Така и той стана „сектант“. А сега и аз – казвам го с чувство за хумор и дълбоко уважение и признателност към лекарите в тази клиника. Като бях по-малък, дядо ми, вече станал „сектант“, говореше за гладуването така: „Организмът по време на гладуването е като глутница изгладнели вълци през зимата. Като няма плячка, разкъсват болния вълк. Така правят клетките на тялото – то само унищожава болните и повредени клетки.“ И аз вярвам в това, затова направих  20 дни на плодове и чай в клиниката и 10 дни захранване. Тъй като съм слаб – 70 кг при ръст 175 см си позволявах да ям повече плодове, избирах и по-засищащи като банани например.

Първите дни бяха трудни, страдах от главоболие, но се справих някак. На 10 ден се разболях от грип и вдигнах 39 градуса. Д-р Емилова се притесни, предложи ми да започна захранване. Но изследванията показаха вирусно заболяване, не бактериална инфекция и аз продължих да гладувам. Никога грип не си е отивал толкова бързо от мен. Хремата мина за три дни, а обикновено е повече от седмица-десет дни. Усещах как тялото ми буквално се пречиства. Но това пречистване течеше и в сънищата, и в мислите ми. Едно особено смирение, което не съм изпитвал преди, ме завладя. Успоредно с всичко това болката в ставите започна да отслабва и изчезна. Ноктите са все още деформирани, но аз съм убеден, че ако вървя по този път на периодично гладуване и промяна в храненето, ще се справя и с това, ще се разделя с псориазиса. 

Промених сериозно храненето си. Отказах се от млечните продукти. Месо ям много рядко и то защото моята работа е много тежка – на крак съм по цял ден, извървявам по 35 000 крачки, вдигам тежки неща, тъй като работя в склад. Но сега ям много плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, не посягам към всичко, както преди. Мисля, че при мен безразборното хранене е довело до чревна пропускливост – състояние, при което червата се възпаляват, стават пропускливи за токсини, бактерии, вируси. А това може да отключи автоимунно заболяване като моето. Като цяло сега се интересувам много от начина, по който храненето влияе на здравето. Преди си мислех, че тъй като съм слаб, можа да ям колкото искам хамбургери. Да, ама не. Ако не бях направил тази промяна, можеше да си съкратя живота. А той е прекрасен.  И заради себе си, и заради двегодишното си момченце, и заради хората които обичам и ме обичат,  ще направя скоро – през август – още едно дълго гладуване. И ще продължа по пътя към истинското здраве.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Рецепта

Сарми с манголд и булгур

Продукти:
- десетина листа манголд -  зеленчук, чиито листа са като тези на цвеклото, но за разлика от него, манголдът не прави грудки и корените му не се консумират. 
- по половин чаена чаша булгур за всяко листо
- два моркова, пащърнак, парче целина, връзка див чесън, пресен лук
- подправки на вкус: морска сол, червен пипер, мадраско къри, самардала, чубрица- каквото обичате. 

Приготвяне:
Попарвате листата като ги потапяте във вряла вода за секунда, изрязвате дръжката като триъгълник. Задушавате накълцаните зеленчуци в малко зехтин и накрая прибавяте булгура. Можете да направите сармите и с ориз. Поръсвате с подправките. Завивате внимателно листата и можете да ги завържете с конец, ако е необходимо. Подреждате ги в тенджера, заливате ги със зеленчуков бульон, добавяте малко масло или зехтин и ги затискате с чиния, а след това варите на слаб огън около 40 минути.