В ежедневието си успяваме да доловим признаците в едва 54% от случаите
Знаете ли, че на ден сме лъгани над 200 пъти? Изследвания доказват, че в един десетминутен разговор ние биваме лъгани около 2-3 пъти. В тази статия ще разберете повече за типовете лъжи, мотивите зад тях и как може да се научим да разпознаваме признаците на лъжа.
Трите типа лъжи:
1. За наша лична изгода. Прибягваме към тези лъжи, за да се представим като по-умни, по-успели пред околните или за да се представим като невинни в дадена ситуация.
2. За чужда облага. Този тип лъжи са особено популярни, използват се в 25% от случаите. Някои ги наричат още “бели лъжи”. Използваме ги, когато искаме да защитим чувствата на другите и да може да изградим връзка с тях.
3. За наша и чужда облага. Когато искаме и “вълкът да е сит и агнето цяло”, използваме комбиниран подход между останалите два типа лъжи.
В ежедневието хората разпознават лъжите с 54% успеваемост. Това означава, че в едва от половината от случаите средностатистическият човек може да улови знаците за лъжа, разчитайки единствено на своята интуиция.
Добрата новина е, че това е умение, което може да бъде усвоено и чрез правилното обучение да увеличите разпознаването на лъжите в до 90% от случите. Точно това е и една от основните дейности на нашия екип в “Наука за хората”. В тази статия, специално за “Труд”, ще ви разкрия съвети, които ще ви бъдат от полза, но трябва да ви предупредя нещо важно.
Веднъж щом усвоите това умение, няма връщане назад. Ще започнете да забелязвате неща, които досега не сте забелязвали. Представете си снимка, която е фокусирана само в една точка, а всичко останало е размазано. Сега си представете същата снимка, но в пълен фокус на цялата картина. Точно такъв е ефектът от подобно знание - ще виждате цялата картина и всички детайли, които са били пред очите ви, но не сте подозирали за съществуването им.
Ще ви представя информация в общ план, за да добиете представа за многото аспекти, които включва методът по разкриването на лъжата.
Стъпка 1. Подготовка. Изграждане на база.
Това е основополагаща стъпка. Отделете ѝ колкото време е необходимо, за да осмислите процесите, които се изискват. В нея се определя базовото поведение, което демонстрира даден човек, когато е в нормална обстановка и нищо не го застрашава или напряга. Точно това е начинът, по който изглежда и когато казва истината. Базовото поведение обхваща лицевите изражения, които прави, докато изслушва и докато говори. Как си държи главата. Каква поза на тялото заема. Как си служи с ръцете. Как се движи в пространството. Ключовото е да можете да се научите да разпознаете промяната, когато тя настъпи.
Пример: Промяна наблюдаваме, когато един човек обикновено използва много жестове и постоянно се старае да илюстрира казаното чрез ръцете си. В един момент го попитате “Какво прави снощи” и той внезапно застива, оставяйки ръцете си неподвижно в скута, докато смотолевя нещо. Това е промяна, която е видима и много контрастна. Същото важи и в обратен вариант. Ако човек е много обран в жестовете си, но когато му зададете притеснителен въпрос, започва да ръкомаха и да се старае да ви “разсее” с многословни обяснения.
Стъпка 2. Глас
Определянето на базовото поведение включва освен езика на тялото и начина, по който звучи гласът. Обърнете внимание на тона на гласа - говори ли с висок или нисък тон. Типът изказ и думите, които се използват. Какви типове речеви тикове има (например цъкане с език, примляскване и т.н.). Правете това изцяло като наблюдение, без да осъждате. Целта е да можете да забелязвате промяната в поведението, когато тя настъпи.
Стъпка 3. Емоционално базово поведение
Това е най-трудната стъпка, защото от наблюдател поемате ролята на подбудител. Тук трябва да можете да определите промените, които настъпват в емоционалното базово поведение в ситуация на силна емоция, но въпреки това, не толкова силна и разтърсваща, че човек да се опитва да лъже. Засягат се теми, които вълнуват. Това може да са деца, домашни любимци, любимо хоби и т.н. В тази стъпка задавате въпроси, чрез които да видите как се променя базовото емоционално поведение, в зависимост дали става дума за емоционална и деликатна тема (но не твърде деликатна).
Стъпка 4. Жестове, които подсказват лъжа
Всяка една от стъпките изисква особено внимание, както е и при тази. И тук важи правилото - не бързайте. Недейте да заключвате, че някой лъже само защото си потърква носа. Ако е пролетен сезон е много вероятно този човек да има алергия, заради която има потребност постоянно да се почесва. За да изострите вниманието си, че някой лъже, то трябва да сте попаднали на няколко сигнала за лъжа (клъстър). Но в други случаи потъркването на носа може да е почти сигурен знак за лъжа. Научни изследвания са доказали, че по време на изричане на лъжа, хората отделят минимално количество секрет от носа, което е абсолютно невидимо за околните, но успява да погъделичка лъжеца и да го провокира да си потърка издайнически носа. Така че няма нищо сигурно, ако съдите само по един единствен фактор.
Лъжата кара тялото инстинктивно да иска да се защити от надвисналата опасност. Мозъкът отчита високите нива на стрес и се старае да даде сигнал за тревога на тялото, за да избегне негативните последици от изричането на лъжа. Това се наблюдава чрез съвсем реално физическо или вербално отдалечаване от темата/обекта.
Това може да се изрази в блокиращо поведение: блокиране на погледа (гледане в земята, прикриване на очите с ръце), блокиране на торса (извръщане настрани).
Дистанциране: Наклоняване на тялото назад, завъртане на главата настрани, плътно облягане на облегалката на стола, отстъпването назад.
Пример за отстъпване назад: По време на речта си, в която твърди, че е невинен по повод скандала Уотергейт, президентът Ричард Никсън буквално отстъпва крачка назад в момента на изричането на изречението “Аз не съм измамник”.
Сигнали от автономната нервна система: промени в дишането, звучно преглъщане, пресъхване на устата, изпотяване, изчервяване/пребледняване.
Ще маркирам за последно идеята за вербалното дистанциране. То може да се изрази в промяна на времената и наричане на хора с пълните им имена или липсата на име.
Пример за вербално дистанциране: Бил Клинтън нарича Моника Люински “тази жена”, когато е попитан дали е имал сексуални отношения с нея.
Пример за промяна във времената: По време на разследване на изчезнала жена нейният съпруг заявява “тя беше чудесна съпруга”. Тогава разследващият полицай приема това за сигнал, че нещо не е наред, защото един съпруг, чиято жена е изчезнала ще се надява до последно, че тя е жива и ще се върне при него. По-късно се установява, че съпругът е убил съпругата си. Затова, без да подозира, се е издал, като е говорел за нея, вече в минало време, вместо в сегашно.
Има още редица фактори, които може да са сигнал за лъжа. Важното е да не избързвате в крайните решения. Постарайте се да проверите хипотезата си чрез внимателно наблюдение, последващи разговори и по възможност потвърждаване на информацията от различни лица и гледни точки.