Само с ратификация на НС ще може да се променя стойността на валутата
С действащия курс от 1, 95583 България ще се присъедини към еврото
Парламентът ще е гарант за стабилността на курса лев-евро, който остава фиксиран на 1, 95583. Промяна на курса ще е възможна само с ратификация на парламента. За такъв текст в Закона за БНБ настоя вчера премиерът Бойко Борисов. Той нареди на финансовия министър Владислав Горанов, заедно шефа на БНБ да подготви поправки на поправките, внесени от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, за да няма паника.
След указанията на Борисов, Горанов и шефа на БНБ Димитър Радев по спешност пристигнаха в НС, а председателят на парламента Цвета Караянчева свика извънредно заседание на председателския съвет.
С действащия курс от 1, 95583 България ще трябва да се присъедини към еврото, обяви финансовият министър Владислав Горанов след близо едночасовата среща в кабинета на Караянчева.
Той заяви, че за пореден път е получил потвърждение от всички политически партии, че по въпроса за присъединяването на България към чакалнята на еврозоната има политически консенсус.
При шефа на НС Цвета Караянчева влязоха още икономисти и финансисти от всички парламенарни групи, а новината след нея бе, че до края на деня ще бъде разпратен на всички членове на комисията по бюджет и финанси нов текст за изменение на Закона за БНБ през преходните и заключителни разпоредби на валутния закон. “Труд” научи, че участници в заседанието питали защо без решение на УС на БНБ са внесени промените в закона. Отговорът бил, че са бързали защото до 15 февруари трябвало да сме вкарали всички необходими документи за еврозоната. До тогава се очаквало и НС да гласува окончателно промените в закона за БНБ.
Внесеният тихомълком проект за промяна на Валутния закон от Менда Стоянова и група депутати предизвика остри спорове сред експертите и събуди страхове сред обществото. Според някои финансисти текстът отвързва лева от еврото и е заплаха за валутния борд.
Премиерът Бойко Борисов:
Опозицията да не си играе със страховете на хората
Влизането в еврозоната е важна цел за България, тъй като членството ни в нея би означавало сигурност на финансова система и би гарантирало страната ни да не на “втора скорост” в Европейския съюз.
В европейското семейство общият портфейл, общите финанси, кой колко харчи и защо - всички искат да знаят в общия банков съюз какво е положението на българските банки. Това е целта. Чух чудовищни неща.
Питайте и ЕЦБ за всички страхове, които от опозицията се опитват да насаждат, да е необходима ратификация от парламента. За да не кажат, че Горанов и Радев биха могли да взимат подобно решение. Единственото, което правят тези хора, е да си играят със страховете на хората.
Сценарий
Страни от ЕС може да ни притиснат през финансовите пазари
Сделките с превалутиране ударили върхове
Ако една страна от еврозоната е против курса, който България заявява, то ние може да кажем - “Не искаме”. Тогава обаче, ако всички останали участници са убедени, че курсът трябва да се коригира, то после ще намерят начин да листнат информацията и да ни притиснат през финансовите пазари, така че в крайна сметка да се съгласим.
Това коментираха пред “Труд” експерти от финансовите среди. “Отворим ли един път тази врата, да може да се предоговаря курса, от там нататък не може да я затворим, каквото и да правим”, споделиха финансисти.
Според неофициална информация, още в понеделник сутринта банките у нас са осъмнали със заявки за превалутиране на сметки от лева в друга валута. Най-честите регистрирани сделки са били в евро, долари и швейцарски франкове, научи “Труд”.
Още в първия работен ден на седмицата след новината за готвената законова промяна и съобщенията на Министерството на финансите и БНБ, банките у нас са обърнали процента на минималните задължителни резерви 70 към 30 в полза на еврото. Засилени са покупките на евро от страна на чейндж бюрата. Към днес следобед са започнали да свършват швейцарските франкове по столичните чейндж бюра. Оборотите в момента са около 2 млрд., но най-песимистичните прогнози са, че до края на работната седмица сделките може да стигнат 15 млрд. лева. В момента хората си превалутират сметки, но не ги теглят.
“Труд” попита:
Какво се случва, ако страна от механизма ERM II или ЕЦП поискат промяна в курса на еврото
Ивайло Калфин, бивш външен министър:
Всички страни трябва да кажат „да”
Емил Хърсев, финансист:
Никой няма да събаря валутния борд
Петър Чобанов, бивш финансов министър:
Само текст в закона дава сигурност