Опра Уинфри - Институцията

"Само една власт е по-могъща от това да си президент на САЩ - това да бъдеш Опра." Така гласи една от шегите в тв шоуто Saturday Night Live, но като всяка добра шега е всъщност квинтесенция на истината. Във връзка с идеята тв водещата Опра Уинфри да се кандидатира за президент през 2020 г. в САЩ се появиха карикатури, мемета и постери. Експерти започнаха бясно да анализират, проучвания на общественото мнение – да доказват защо това не може да стане.

Опра не е човек. Тя е институция. Актриса, продуцент, филантроп, съавтор на книги. От години е сред най-влиятелните жени в списъка на „Форбс“. Затова милиони други влиятелни хора в САЩ подскочиха, когато след силната й политическа реч на връчването на Златните глобуси беше подхвърлено, че може да се кандидатира за президент.

Но да се разровим в тъмното й минало.

Първо на първо, името й е сменено. Вместо Орфа - на библейската личност от Книга на Рут, в официалните документи невежи чиновници вписали името така, както го чули. Така се появило името Опра.

Второ, до шестгодишна възраст е отгледана от баба си Хати Мей Пресли. Майката на новородената Опра - въртоглава тийнейджърка, отлетяла към Северните щати да си дири късмета. Бабата била толкова бедна, че обличала малката в чували от картофи с изрязани дупки за главата и ръцете. За сметка на това Опра се научила да чете на 3 г. Хати Мей Пресли я водела на черква, където сладкото къдрокосо хлапенце шашкало полуграмотните миряни, като рецитирало цитати от Светото писание. Затова и я нарекли "Проповедничето". Бабата била доста строга и когато внучката не слушала, заигравал Дървеният господ.

Та под въздействието на тези две благотворни влияния - на библейските текстове и на бабината пръчка, когато майка й Върнита Лий се върнала да си прибере дъщерята, открила, че тя е израснала послушно и възпитано дете. Не след дълго неопитната родителка установила, че не може хем да работи, хем да надзирава дъщеричката си, затова я изпратила в дома на баща й. За нещастие там едва 9-годишна Опра бива изнасилена първо от братовчед, после от приятел на семейството. Бащата Върнън Уинфри е строг и грижовен родител, но не знае за тези посегателства. Опра крие преживаванията си и признава за тях чак на 32-годишна възраст, при това в ефир.

"Родила съм се, защото майка ми и баща ми правили секс веднъж под един дъб. Всички знаят историята ми на бедно негърче от Мисисипи, появило се на бял свят в годините на апартейда. Дължа всичко на образованието и късмета ми - аз буквално съм родена в годината на десегрегацията, и се преместих от щата в последната година от детската градина. Бях написала писмо на учителката си: "Скъпа Мис Ню, махам се, защото усещам че тук не ми е мястото, защото зная много трудни думи: търнокоп, хипопотам, Мисисипи." Мис Ню попита: "Кой е написал това?" Казах: “Аз.” И тя ме закара в кабинета на директора. Той ме накара да напиша думите пред очите му. След това ме изпратиха направо в училище, прескочих първи клас и се озовах директно във втори."

От 16-годишна работи като радиоводеща, на 19 я канят за водеща на новините в телевизия в Нашвил, после и в Балтимор. "Причината да стана това, което съм, е че бях некадърна новинарка", казва полушеговито Опра. "Полу-", защото наистина й липсва безпристрастността, която е задължителна в журналистическата професия. Тя редовно проваля репортажите си, с обяснението: "Стана ми мъчно да го разпитвам, той много страдаше." Шефовете й я прехвърлят в токшоу в безбожната часова зона 5 сутринта. Но същите тези качества, които я провалят като журналист - съчувствието, способността да разбира хората и да влезе под кожата на всеки, я правят сензация. Опра обяснява големия си успех с това, че човек винаги трябва да следва "емоционалната си GPS система" - онова вътрешно чувство, което му подсказва кой е пътят за него.

Водещата обобщава: "Уверена съм, че пребиваването ми на тази планета не е нещо, което засяга единствено мен. Ръководена съм от сила, която е много по-велика. Ако има закон, според който да живея, това е Третия закон на физиката - всяко действие има равно по сила противодействие."

 

Ефектът Опра

Въздействието й върху общественото мнение е описано като “ефекта Опра". Това е феномен, забелязан от производителите - когато водещата препоръча даден продукт, той буквално се изпарява от лавиците на магазините. В края на 1996 г. тя вкарва сегмент "Литературен клуб" в шоуто си, който става толкова влиятелен, че всяка новопредставена от нея книга се превръща в бестселър. Даже е изчислено - след представяне в шоуто на Опра, продажбите на която и да е книга скачат с един милион. Минимум.

В по-ранните си години има огромна мечта - да стане актриса. И всъщност успява. Получава номинация за Оскар за поддържаща роля в „Пурпурен цвят“ на Стивън Спилбърг.

 

За нея

Посланик на емпатията

Ако се кандидатира, ще я подкрепя. Тя е факир с парите, експерт по правата на жените и посланик на емпатията. А тъкмо сега страната ни има голяма нужда от доза емпатия. От 35 г. е в ефир, пред очите ни се застъпва за различни социални каузи, строи мостове между идеологии и гледни точки. Ако питате дали е компетентна да бъде президент, ще ви задам контра въпрос - а настоящият президент компетентен ли е?

Стивън Спилбърг

 

С ум като бръснач

Тя е много силна, технична актриса. Изключително умна и изключително прецизна. Мозъкът е у като бръснач.

Актрисата Танди Нютън

 

Умее да печели

Опра, обичам я тази жена. Тя е страхотна, невероятна е. Тя е изключителна личност, а това е важно нещо. Популярна е, умна е. Направо е великолепна. И знае как да печели! С радост бих я взел за мое вице.

Доналд Тръмп през 1999 г.

 

Бори се за убежденията си

Тя се е издигнала без чужда помощ и вече толкова години няма равна. Не е тайна, че Опра е вдъхновила милиони хора, в това число и мен. Тя се бори за убежденията си, дори с риск част от зрителите да я намразят.

Мадона

 

Начална учителка на света

Опра е казвала, че ако не успее да стане водеща, винаги може да работи като начална учителка. То най-накрая се оказа че тя точно това си работи - начална учителка на целия свят.

Уил Смит

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Елизабет Радкова

Този уебсайт използва "бисквитки"