Геополитическите фактори не струват и пет пари
На 7 май, на ъгъла на улиците „Позитано“ и „Борис I“ в София се запознах с Орлин, брадясал бездомник на около 40 години, облечен в дрипи, заобиколен от незавидно имущество от вързопи, вехтории, пластмасови бутилки всякакъв вид боклучави, но потребни нему вещи. С Орлин е и лесно, и трудно да се разговаря. Лесно е да разговаряш с него, защото е кротък, отговаря учтиво, не проси и не моли за нищо, полулегнал е на вързопите си и в ръката си държи разпокъсана книга, която чете - казва, че е била от Ленин.
Орлин обаче не е наред, затова и не е лесно да се говори с него. Той живее в някакъв свой, причудлив свят, в който не можеш да проникнеш. Говори несвързано, питам го има ли майка и баща, братя или сестри и той отговаря, че близките му живеят в някакво четвърто измерение. Питам го как се изхранва и той отговаря, че за храната пише писма на някакви учреждения, не може да каже кои са тези учреждения, но ми е ясно, че милостиви хора му подхвърлят нещо, вероятно и рови из кофите за боклук. Питам го къде ходи на тоалет, и той бърза да ме увери, че не замърсява улиците, притеснява се да не си помисля обратното, което говори за някакъв морал и разум. Питам го, не са ли му предлагали да го настанят в психиатрично заведение и той отговаря, че лекарите му казали, че бил здрав. Не го питах кога за последно е бил в баня, как ли и би могъл да попадне в баня несретник като него.
Орлин е един нещастник, захвърлен от съдбата, или не от съдбата, а по-скоро от мащехата държава, която би трябвало да се погрижи за този болен и изпаднал човек, да го настани в лечебно заведение, където да го обгрижват и лекуват.
Кой не е виждал по улиците такива Орлиновци, бездомни, често болни дрипави и окъсани, ровещи за късче хляб в кофите за боклук, хора, които някога са родени от майки, които са ги кърмили и целували, вярвайки, че детето им ще израсне и изживее нормален и щастлив живот, но не биха искали да са го родили, ако са можели да погледнат в бъдещето и да го видят такъв, какъвто аз видях Орлин в този ветровит ден на пресечката на две от най-централните столични улици.
Бездомниците са от всякакъв тип, загубили жилищата поради неизплатени кредити, жертви на имотни измами, има и хазартно зависими, алкохолици и наркомани, слабо волеви хора, изоставени и презрени от всички, често и от близките си. Повечето хора, които ги подминават по улиците, гледат на тях с отвращение, съществува такава стигма, че те сами са си виновни за положението, в което са изпаднали. Вярно е, че съществуват центрове за временно настаняване на бездомни във временни и кризисни центрове, но в общодържавен мащаб те са недостатъчни.
Особено тежко е положението за хора като Орлин, с психически отклонения, защото много от тях, оставени на произвола, са заплаха за себе си и за обществото. Те са чувствителни, състоянието им се влияе от най-различни фактори и ако няма кой да ги наблюдава и да им дава лекарства, в критичен момент, особено страдащите от шизофрения, могат да изгубят контрол и да проявят агресия към себе си и околните. В повечето градове няма психиатрични центрове, а там където има, след като се подобри състоянието на пациента, той бива изписан и се връща на улицата, за да освободи място на някой друг. Държавните психиатрични болници са с лимитиран и крайно недостатъчен бюджет, фиксиран по размер, независимо от броя на болните. Затова и условията в тях са под всякаква критика.
За такива изхвърлени на улиците психически болни, а и за много други бездомници страдащи от различни, нелекувани заболявания, които скъсяват продължителността на живота им, пари няма. И си мисля, кое е по-важното за гарантирането на националната ни сигурност - харченето на милиарди за въоръжение, самолети и кораби, които не е знайно с кого ще се бият и от кого ще ни защищават, участието в разни натовски военни учения на суша и в море, изпращането на български войскови части в далечни земи - незнайно защо и на каква цена, или има други по-важни неща... Като грижите за хилядите бездомници, за бедните българи, които едвам се изхранват. Като болните, които не могат да взимат животоспасяващи лекарства, поради липса на средства... Като онези старци по селата, които измръзват от глад и студ в порутените си къщи? А не е ли важно осигуряването на детски градини за децата на младите семейства, решаването на проблема с циганските гета? Или пък истинската борба с корупцията, която като тумор разяжда българското общество и икономика. За да стигнем до предотвратяването на най-страшния проблем - обезлюдяването на родината....
Мисля и се надявам, че повечето хора ще се съгласят с мен - грижата за човека, за Орлин и всички бедстващи българи трябва да стои в центъра и като основен и пръв приоритет на националната сигурност. Защото ако не защитим живота, здравето и благосъстоянието на човека, ако не му осигурим препитание и не го задържим в родината, националната ни сигурност, която вместо на него отдава приоритет на разни геополитически и военни фактори, няма да струва и пет пари.
Колко ли са бездомниците?
Точна статистика за тях няма, регистрирани са само такива с лични документи, но се смята, че са хиляди. По данни на Социалните служби средната им възраст е около 50 години, но се наблюдава тенденция на рязко падане на възрастовата граница - все по-често се срещат изпаднали млади хора на около 30 години. А близо 24% от тези несретници са с висше образование и повечето от тях имат някаква професионална класификация. Трагично е и положението на младите бездомници, израснали в домове за деца. След като навършат 18 години, те трябва да напуснат социалните учреждения и много от тях се озовават на улицата.