Над 330 млн. лв. са изплатени от 2009 г.
Във Финландия издръжката е по-висока, но не е скочила толкова рязко, колкото у нас
Субсидията от 11 лв. на получен глас годишно за парламентарните формации е безпрецедентна в Европейския съюз. Това показва актуално изследване на студентската програма за законодателни проучвания на НС, обхванало Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, отчасти Испания и Италия плюс Швейцария.
Проучването е проведено от отличници от горните курсове, владеещи чужди езици, под ръководството на авторитетния специалист по финансово право проф. д-р Ганета Минкова.
Какво сочат събраните данни:
В Германия има основна държавна субсидия, която се определя по 1 евро за всеки подаден действителен глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки действителен глас над 4 млн. получени гласа. Към основната субсидия се прибавят по 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да е до 3300 евро. Също така партията не може да получава субсидия, надхвърляща годишния й деклариран доход.
В Люксембург партия, която е получила до 4 места, получава основна субсидия от 50 000 евро, за спечелени 5-7 места – 100 000 евро, за спечелени 8-11 места – 150 000 евро, за спечелени над 12 места – 200 000 евро. Към основната субсидия се добавят по 10 000 евро за всеки депутат. Ако партията е спечелила 6 места, тя получава 100 000 евро и още 60 000 евро /по 10 000 евро за всеки от шестте депутата/, при което общата субсидия възлиза на 160 000 евро.
В Белгия всяка парламентарно представена партия получава сума в размер от 125 000 евро, както и по 1.25 евро за всеки действителен глас, получен на парламентарни избори.
В Австрия размерът на финансирането се определя като годишна субсидия в твърд размер от 218 000 евро за всяка парламентарно представена партия и еднократна субсидия за непредставените партии при парламентарни избори от 2,5 евро за всеки подаден действителен глас.
В Естония непредставените в парламента партии (при 5% праг за влизане в парламента) получават твърда сума. Партиите, получили 1% от гласовете, получават 9 587 евро годишно, а партиите, получили 4% от гласовете – 15 978 евро годишно.
В Словакия се начислява по 0.30 евро на глас.
В Латвия – по 0,71 евро на глас за една година.
В Австрия – по 2-2.5 евро.
В Дания партиите, коалициите и независимите кандидати получават по 22.30 крони (5,90 лв.).
В Португалия стойността на всеки действителен глас се определя като 1/135 част от стойността на минималната работна заплата в страната. Изчислена по този начин, стойността на всеки глас за една година е 3.15 евро, което е било намалено с 10% през 2015 г. и сега е 2.84 евро, а за 4-годишния мандат на парламента представлява 11.36 евро за всеки получен действителен глас.
Във Великобритания има сложна формула за изчисляване на субсидията за опозиционните партии въз основа на гласовете, получени на изборите за Камарата на общините. Камарата на лордовете сама определя начина на финансиране, от който се ползва само най-голямата опозиционна партия.
В Литва броят на получените гласове се умножава по коефициент, който се определя на всеки 6 месеца от ЦИК.
В Румъния ежегодно се определя бюджет, който се разпределя между партиите като държавна субсидия. Този бюджет представлява 0.04% от приходите в държавния бюджет. След като се установи неговата сума за съответната година, той се разделя в съотношение 75% : 25%, като първата част се разпределя между представените в двете камари на парламента партии съобразно получените от всяка партия гласове, а втората част – между субектите, които имат право да получат субсидия за участие в местните избори, като отново се вземат предвид получените гласове.
Във Финландия субсидията е по-висока от тази в България – 12,5 евро на глас, но сумата не е скочила толкова рязко, колкото у нас в последното десетилетие. През 2015 г. скандинавската държава е изплатила 32 млн. евро на партиите, а през 2005 г. - 12 млн. евро. - по-малко от три пъти повишение, показа справка на „Труд“. За същия период в България издръжката скочи над 7 пъти (виж карето).
Многократно по-богатата северна държава отпуска около два пъти повече на партиите – между 32 и 36 млн. евро годишно от 2008-а насам. В България по време на 41-ото НС партиите струваха на бюджета 49 млн. лв. годишно, по време на 42-ото НС – 35 млн. лв., по време на 43-ото – 35 млн., при настоящия 44-и парламент – 32,5 млн. лв.
Откакто субсидията беше рязко завишена през 2009 г., българските партии са получили над 330 млн. лв. държавни субсидии.
За едно десетилетие
Издръжката скочи над 7 пъти
През 2002 г. по решение на предходното 38-о НС държавата за пръв път отпуска издръжка на партиите по един лев на глас, което прави по 4-5 млн. лв. за следващите три години.
Сега действащият Закон за политическите партии, който регламентира получаването на държавни субсидии, е приет през 2005 г. Според първоначалната разпоредба парите са 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на година. По онова време това прави 1.50 лв.
Още на следващата година парламентът вдига субсидиите - на 2% от МРЗ, която също е повишена. Така един глас вече струва на данъкоплатците 3.20 лв. годишно.
В следващите три години Народното събрание не повишава парите за партиите, но пък това прави Министерският съвет с постановленията за все по-висока минимална работна заплата. Така през 2007 г. субсидията вече е 3.60 лв., през 2008 г. - 4.40 лв.
През 2009 г. депутатите гласуват нов рязък скок - от 2% на 5% от МРЗ. Увеличението обаче не е два пъти и половина, а още повече, защото и минималната заплата вече е 240 лв. Така от 4.40 лв. един глас вече носи 12 лв. годишно.
В края на 2011 г. законът е променен и субсидията е “развързана” от минималната заплата. В противен случай сумата тогава трябваше да нарасне на 13.50 лв. А в момента щеше да е 25.50 лв. Оттогава парите за партиите се определят ежегодно в държавния бюджет.
В края на 2013 г. депутатите намаляват субсидията с левче и от този момент нататък е 11 лв. на глас.
Само за едно десетилетие държавната издръжка за партиите е скачила над 7 пъти. За сравнение - за същия период минималната заплата е нараснала 3 пъти и половина.
На референдума на Слави
2,5 милиона гласуваха да е левче
2 516 957 гласуваха с “да” на въпроса “Подкрепяте ли държавната субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за получен действителен глас на последните парламентарни избори” на националния референдум през ноември 2016 г., иницииран от екипа на “Шоуто на Слави”.
С “не” на въпроса отговориха 523 703. Бюлетините без отбелязан отговор, с отбелязани и двата отговора и на въпроса или такива, в които не може еднозначно да бъде определен отговорът, бяха 359 600.
Народното събрание така и не се произнесе по въпроса, както е предвидено в закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
В законопроекти
Много предложения, но никакви промени
В предходния парламент от Реформаторския блок предложиха два варианта на гъвкави схеми, в които парите за по-малките формации да се намалят по-малко, а за по-големите – повече. Велизар Енчев предложи субсидията да се изразходва само в рамките на годината, в която е получена. От Патриотичния фронт предложиха намаление до 6 лв., но не повече от 3 млн. годишно.
В 44-ото НС “Воля” внесе два законопроекта. Първият предвиждаше вече да не се отпуска субсидия на партиите извън парламента с над 1% на изборите и да се намали издръжката на парламентарните формации до 1 лв. на глас. Той беше оттеглен още в деня на внасянето му. На следващия ден от партията на Веселин Марешки предложиха да се прекрати финансирането само на извънпарламентарните партии. Предложението още не е разгледано.
ГЕРБ предложи в Бюджет 2017 субсидията да стане 1 лв., но това не беше прието. В Бюджет 2018 беше не беше прието предложението на “Воля” да се намали субсидията на 1 лв. само на извънпарламентарните партии. Промяната засягаше единствено “Възраждане” на Костадин Костадинов от Варна - върл опонент на Веселин Марешки. Формацията дарява цялата сума от 133 718 на тримесечие за ин витро опити.