Да си здрав е естествено състояние, забравено от модерния човек
Щастливият човек е здрав и ще го различите безпогрешно по усмивката, споделя проф. Кънева. Като учен, достигнал високи постижения в света на изследванията на природата, е убедена в нейните непрестанно удивляващи ни свойства. Кънева е ръководител на група в Института по органична химия на БАН с център по фитохимия и от години се е посветила на мисията да изучава заложените уникални съставки в различни представители на растителния свят.
Тяхната антиоксидантна и биологична активност е обект на интерес на търсачи като професорката и не случайно тя е работила с изследователски екипи от Индия, Русия, Испания и др. Билките и лечебните растения имат безброй качества за опазване на човешкото здраве и могат да са безценна част от нови съединения, създавани от учените. Проф. Кънева посочва като най-достъпен и популярен пример нашия мурсалски чай - ендемит с уникални възможности за полезно въздействие върху хората.
Заболяванията се причиняват от загубената хармония с природата и най вече от оксидативния стрес. Атаките върху живата клетка са безброй, тя им се съпротивлява, но застигната от радиация например, може да се предаде. Възможностите й за самовъзстановяване обаче, извън катастрофични външни процеси, са неограничени, убедена е жената.
Доказва го и нейната лична история, на моменти граничеща с невъзможното. Но невъзможно само според стандартите на официалната медицина, не и на алтернативните методи, сред които се откроява плодолечението. То е най-близо до вековните български традиции, от които са взели мъдър опит и вдъхновение Лидия Ковачева и последователката й д-р Емилова.
Кънчева и д-р Емилова се срещат, докато професорката подготвя край Варна международна конференция по своята научна сфера. Знаела за лекарката, но заради много ангажименти не успявала да отдели време и да се откъсне от всекидневната въртележка и да направи програмата. Спомня си колко впечатлена била от първия въпрос на д-р Емилова - как е допуснала при всичките си знания и професионални върхове да остане в хватката на безброй болести и медикаменти. Доверието на Весела, че е открила своя верен път в битката със страданията, било веднага спечелено.
Била на 39 години, когато напипала бучка на гърдата си и със съзнанието на добре информиран човек само след дни била на операционната маса. Но след успешната интервенция се появили сърдечни усложнения. Весела получавала болки в сърдечната област и мъчителен задух. Заради пристъпите я лекували в кардиологично отделение и започнала да приема многобройни медикаменти. Имала увреждане на бъбреците, диабет втори тип, високи нива на кръвното налягане. Получавала отоци по тялото, движела се трудно заради проблеми с коленете и към списъка с лекарства се прибавяли още и още.
Преминала през най-тежкия си период - почти не можела да ходи, говорела трудно. Проф. Кънчева определя себе си като борбен човек и решила да се изправи сама от непрогледната ситуация. Била й определена висока степен на инвалидност, но тя настоятелно поискала от комисията да преразгледа решението и да й се даде право да работи, защото не искала да се предаде. Мотивация намирала и в двете си, вече пораснали деца. Не искала да я запомнят като обречен и потопен в страдания родител.
Когато посетила за пръв път медицинския център - през 2016 г., Весела тежала 123 кг при ръст 166 см. Опитвала различни диети, но ги определя като мъчения без траен ефект. Най-зле се почувствала от режима на Дюкан и бързо го прекратила. Според д-р Емилова състоянието на жената е можело да се влоши фатално от обилния прием на животински храни.
Проф. Кънчева направила самостоятелно 15-дневно гладуване, следвайки съветите на д-р Емилова. Бързо свалила 10 кг, кръвното налягане се нормализирало, общото състояние се подобрило. Лекуващият кардиолог останал изненадан от резултатите и казал, че за пръв път от години вижда сърцето на жената да работи нормално.
Имала да извърви още дълъг път към здравето, но вече била убеден последовател на програмата и започнала с промените. Ограничила месото и млечните продукти, сладките неща, кафето, черния чай. Убедена е, че здравословното хранене в детските години, към което се придържали родителите й, дало защита на организма, въпреки промененото в зряла възраст меню. Сега Весела отново избира любимите от детството храни, които съвпадат с препоръките на медицинския център. Основното ядене за обед и вечеря са плодове и зеленчуци, много салати. Към тях прибавя козе сирене и риба, но не всеки ден.
При посещенията на жената в центъра през отминалите две години се отчита сериозно подобрение, и то след като са спрени многобройните лекарства, които станали непотребни. Изчезнали са отоците, кръвното налягане се е нормализирало, сърцето работи с лекота, за която Весела не е и мечтала. Имунитетът се е подобрил дотолкова, че нито веднъж не се разболяла, въпреки че четиримата внуци редовно донасят по някой вирус. Явно радостта от общуването с тях на здравата им баба е по-силна и от най-упоритата зараза.
Проф. Кънчева е много щастлива и от овладения диабет. Много хора са изненадани, че консумирам грозде и банани и кръвната ми захар е в норма. Това са стари догми, срещу които трябва да се изправи здравната култура. В университета не се изучава природосъобразно хранене, а то може да спаси много хора от тежки болести и инвалидизация.
За Весела е предизвикателство да се отговори на въпроса как една програма на плодове, чай и мед има универсален ефект при различни диагнози. Част от отговора е във волята да направиш стриктно нещата, препоръчвани от д-р Емилова и доказани от опита й през цели 26 години, убедена е тя.
В късната есен на миналата година жената идва в медицинския център за 5-дневно захранване след поредното дълго самостоятелно гладуване. Свалила е 18 кг, редовно кара велоергометър, плува и излъчва енергия за цял екип млади изследователи. Планира да покани д-р Емилова за гост лектор на следваща международна конференция, която предстои да организира.
Зелено смути
1 обелена и нарязана на едри парчета ябълка, 1 банан, 5-6 стръка рукола, 2 обезкостени фурми и 150 мл вода се блендират до получаване на гладка смес.