След юристите и икономистите, журналистическото съсловие е най-голямата банка кадри за политиката. Точно защото изкушението е толкова голямо, истинските професионалисти в “четвъртата власт” трябва непрестанно да се стараят да не прекрачват тънката разделителна линия между медии и власт.
Във времена, в които идеологията е изместена от маркетинга, а политическите платформи заменени от комуникационни стратегии, партийните инженери се насочат към вече популярни лица, каквито несъмнено се явяват водещите от мейнстрийм медиите. Заради това и в последните десетилетия в българската политика влязоха Асен Агов, Илияна Йотова, Николай Бареков, Волен Сидеров, Валери Симеонов, Тома Биков, Тома Томов, Елена Йончева, Александър Симов, Антон Тодоров, Росен Петров - все хора, които обществото познаваше от телевизионния екран или от вестникарските страници. Заради това, не е изненада, че още едно популярно телевизионно лице направи крачката от журналистиката към “блатото” на политиката. Новият политик от телевизионния екран се казва Светослав Иванов, водещият на седмичното предаване на бТВ “120 минути”.
Миналата неделя популярният журналист безвъзвратно тръгна по стъпките на бившите вече телевизионни водещи от бТВ Бареков и Петров, за които и политиката се оказа временно занимание. С една разлика - употребата на телевизионния ефир от Иванов не бе посрещнат от познатата кампания по неговото очерняне от “приватизаторите” на единицата морал в наши дни. Просто, защото младият водещ отчетливо зае позиция, вписвайки се в листите на националните нихилисти, които намират винаги повод да съжалят, че са част от българската реалност.
Ако все пак Иванов някога съжали, че не е успял да постигне мечтата си да е родният Дейвид Фрост, то той трябва да вини за това олигархични кукловоди, които го употребиха. Поръчковите “медии” на задкулисието се опитаха да изкарат телевизионния водещ герой на свободата на словото с плам, с който при социализма се пишеше за бригадирите с партийна книжка.
По всичко изглежда, включването на журналиста в политиката е всичко друго, но не и нежелано. Професионалното развитие и изявите на Светослав Иванов в последните години в бТВ говореха именно за следване на амбицията телевизията да послужи за трамплин към политиката. Макар да предпочита “Ню Йорк, Ню Йорк” на Синатра, пред “Булевардът” на Белчев, Иванов живее с мечтата, че някога ще е дипломат № 1 на България или поне председател на Комисията по външна политика на парламента. За целта, обаче, лицето от телевизионния екран ще трябва да додаде от своята популярност на избраната политическа формация, към която той очевидно изрази пристрастие, в противоречие с професионалните стандарти на уважаваните медии.
Очевидното пристрастие по отношение на олигархични кръгове и политически проксита може да бъде разчетено във всяко от предаванията на Иванов по бТВ. Трябваше да дойде 2018-та година, за да стане пределно ясно защо именно той взе интервю от банкера-беглец Цветан Василев във Виена, непосредствено след бягството му от правосъдието през 2014 г. Вече е ясно защо като на абонамент в телевизионното предаване на Иванов се редуваха Иво Прокопиев, Христо Иванов, Лозан Панов, Радан Кънев и т.н. Всъщност, цялата редакционна политика на някогашния лидер на българския телевизионен пазар в последните 3 години е изцяло подчинена на обслужването на задкулисието, зад което прозират фигурите на Василев, Прокопиев и Сие. Това несъмнено е и сред основните причини за сериозния срив в гледаемостта на бТВ. Телевизията все повече става тясно партийна.
Но точно заради това, въпреки, че професионалните стандарти да изискват Иванов да бъде оттеглен от телевизионния екран поради очевидните му пристрастия, това няма да се случи, поне не и скоро. И занапред “журналистът”-политик ще се прави на загрижен за свободата на медиите, но в същото време ще дискриминира част от тях, няма и да зададе нито един неудобен въпрос към подсъдими олигарси, провалени политици, политизирани съдии, които ще промотира. Далеч по-удобно е да “оригиналничиш” с кухи призиви “не на мълчанието”, отколкото да разкриеш как Иво Прокопиев придобива милиони от криминална приватизация на държавни предприятия или да покажеш на зрителите цялата мрежа от хибридни НПО-та, които задкулисието ползва, за да прокарва лобистките си интереси във всеки сектор на държавното управление и на обществения живот. бТВ отдавна е телевизията на задкулисието и изобщо не крие това – било чрез всекидневното присъствие в новините и предаванията на “еко-рекетьори” като Тома Белев или защитаващи интересите на банкера-беглец Цветан Василев.
Както менторите му, а и вече номиналният “журналист” Светослав Иванов, пропускат нещо съществено. Разсъждават елитарно, далеч от проблемите на мнозинството българи, затворени в аквариума на егото си, амбицирани да докажат, че “третият пол” е бъдещето на човечеството. Дали е случайно, че доволно осигурените от грантовете на чуждестранни фондации са най-големите защитници на еднополовите бракове? В нюзрума на бТВ със сигурност знаят отговора.